Резюме

Здравеопазването е най-важната обществена дейност, която не може да бъде оставена на стихията на пазара. Промените в обществото водят до необходимост от промяна в здравната система за създаване стимули у изпълнителите на здравни услуги. Неизбежността на реформата не подлага под съмнение многобройните алтернативи за държавно регулиране. Изгражда се законова рамка за новата система на здравно осигуряване. Регламентира се и регулиращата роля на държавата, която е най-важният участник в цялата система. Основна цел на реформата у нас е преодоляването на финансовия дефицит. Това трябва да се случи в условията на определено съотношение на трите характеристики на здравните услуги - достъпност, цена и качество. Промяната в начините на финансиране лечебните заведения се явява външен фактор за промяна в управлението им. Мотивацията на лечителите не е пряко следствие от разпределението на допълнителни средства чрез ЗОК. Ролята на мениджмънта на лечебните заведения излиза на преден план за осъществяване на икономическата дейност, стимулиране на изпълнителите на здравни услуги, за увеличаване потреблението на нуждаещите се, както и за повишаване качеството на здравеопазването. Законовата рамка на реформата определя правната възможност гражданите да се лекуват, а изпълнителите да бъдат възнаградени за труда си. Управлението на лечебните заведения носи отговорността правото да се превърне в практика.