Автор: Ц. Воденичаров

Заглавие: Седемте разлики между медика и мениджъра - 3, 2003, № 1, 1-2.

Ключови думи (авторски):

Ключови думи (MEDLINE): Health care sector – organization and administration; Leadership; Health facility administrators-psychology; Physicians – psychology; Knowledge, attitudes, practice; Organizational culture; Organizational innovation;  Efficiency, organizational.

Рубрика: Позиция

Изнасянето на лекции по здравен мениджмънт ме сблъска с редица проблеми, на които дълго време търсих изясняване и решение. В крайна сметка реших да напиша книга, озаглавена: ”Седемте разлики между медика и мениджъра”. Мисля, че тя може да е полезна на всеки, който навлиза в малко познатия свят на така наречения здравен бизнес. Здравният бизнес всъщност е процес на създаване на организационни схеми и структури, които “произвеждат” здраве и правят пари. Това е различно от бизнеса със здравето, при който медикът под различни форми взема пари от пациентите.

Предоставям на Вашето внимание увода на книгата, който е и нейно своеобразно резюме. Ако той ви заинтересува и решите да разлистите книгата, може с изненада да открием как, овладявайки и прилагайки принципите на здравния мениджмънт и минавайки през прагматизма, ще стигнем до нов тип духовно развитие, което се събира в интегралното понятие “Homo Ethicus”.

Въвеждането на професионалния мениджмънт в здравеопазването е неотменимо условие за успеха на здравната реформа. Това изисква да разбираме същността на самото понятие “мениджмънт”.

Мениджмънтът има значително по-широк обхват от своето чисто технологично съдържание, което включва определени механизми за манипулиране при постигането на поставената цел. Погледнат философски, мениджмънтът е воля за победа, която е основен елемент на човешката воля за живот. Нашите здравни мениджъри имат нужда от такава воля повече от всякога.

Две са днес ключовите думи в здравния мениджмънт. Първата е промяна. Промяна не само в структурата и начините на финансиране, но и в подходите, в дейността, в стила на мислене на здравните мениджъри. А това означава нова управленска компетентност.

Втората ключова дума е ефективност. Нужно е постоянно мониториране на съотношението “полза/ресурси”. Ефективният мениджър е не просто добрият човек, предпочитан от подчинените си. Това е човекът, който умее да увеличава ползата от здравните услуги при относително ограничени ресурси. Логиката на ефективността в здравеопазването е доста специфична и различна от тази в промишлеността например. В здравеопазването новите технологии по принцип водят не до ограничаването на работната ръка, а точно обратното – изискват нов специализиран персонал. В здравеопазването витална роля играят приоритетите. Така, в случай че здравният мениджър не е решил основните приоритетни проблеми (превенция, ваксини, първична здравна помощ) оправдано ли ще бъде да изразходва ресурси за скъпа апаратура?

Нужно е да преместим акцентите, да бъдем реалисти и да изхождаме от възможностите, с които разполагаме. С други думи, не можем да се стремим към абстрактно увеличаване на ползата, ако това е за сметка на силно оскъпяване и неконкурентност на здравните услуги. Днес подобна тенденция можем да видим в болниците, които практически се изпразват от тяхното основно съдържание – да предлагат достъпни качествени услуги за най-масовите заболявания.

Очевидно новите отговорности на здравния мениджър ще ни поставят пред нови предизвикателства, от които най-главното е оползотворяването на съществуващите ресурси с възможния максимален ефект. Новата организационна култура  ще се превърне във водещ продукт на здравната система в нейната цялост и заедно с това в критерий за прогреса на здравната реформа.

Преходът от централизирано регулиране на здравеопазването към система, в която силно присъствие имат елементи от така наречения пазарен механизъм, във все по-висока степен обуславя нуждата от формиране на нова генерация здравни мениджъри. Това са хора, които имат компетенции да управляват ресурс, а не само да разпределят ресурс.

Би следвало да се формира ново поколение ръководители, с нов тип управленска култура, които да са способни да отговарят на предизвикателствата на новото време чрез нов подход, нов стил и нов начин на мислене. Всички тези неща трудно могат да бъдат постигнати само по интуитивен път, колкото и дълго някой да е бил “потопен” в практическия мениджмънт на здравеопазването. А още по-трудно – при една вече формирана култура, със съвсем други цели и задачи, каквато е тази на медика. В този ред на мисли ми се иска да отбележа седемте съществени разлики между стила на мислене на медиците и този на мениджърите.

Разлика № 1. Медикът е формиран да мисли индивидуално. Той има индивидуален подход към своя пациент. За разлика от него мениджърът е формиран да мисли глобално.

Разлика № 2. Когато става въпрос за изразходване на ресурс, медикът е склонен да мисли за медицинската полза, докато мениджърът мисли за ефективността. Ако приемем, че ефективността е отношение на медицинската полза към ресурса, който се инвестира, то при слабо увеличение на ползата (например закупуване на скъпоструваща медицинска апаратура) имаме огромно увеличение на разхода, т.е. намаляване на ефективността. В този случай медикът мисли за увеличаване на ползата, а мениджърът – как това да стане, без да се стигне до преразход на ресурс.

Разлика № 3. Медикът мисли преди всичко за осигуряване на медицинската дейност, а мениджърът – за осигуряване на ресурса. Ако попитате който и да е медик как ще започне бизнес в здравеопазването, той ще отговори, че най-напред трябва да се изгради медицинският център. Мениджърът ще ви отговори обратното – първо трябва да се осигури необходимият ресурс, а той ще позволи на определен етап да се създаде медицинският център.

Разлика № 4. Медикът няма финансова образованост. При всички случаи ще бъде затруднен да даде определение за активи и пасиви. Да не говорим, че не знае какво е дебит и кредит. Мениджърът е икономически образован. Може да борави добре с тези понятия. В бизнеса е важно да се знаят финансовите механизми. Необходимо е непрекъснато да прави съпоставка в каква позиция се намира предприятието и какви мерки трябва да се вземат. Според мен най-големият актив на мениджъра са неговата интелигентност и знанията му.

Разлика № 5. Медикът, поради непознаването на финансовия мениджмънт, често подценява и не разбира ролята на организацията. Мениджърът най-напред обмисля организацията. На медика му се струва, че е достатъчно да има интелектуално ноу-хау, а мениджърът е наясно, че трябва да обезпечи материализирането на интелектуалното ноу-хау чрез адекватна организация.

Разлика № 6. Медикът мисли как да се спечели от определени дефинирани дейности – от всеки вид манипулация, от хирургична интервенция и т.н. Мениджърът – как да се спечели от значими статистически съвкупности.

Разлика № 7. Поради липсата на достатъчна подготовка медикът е склонен само да разпределя средствата, докато мениджърът управлява ресурсите.

Тези седем съществени разлики пораждат дефицит на организационна култура и представляват част от проблемите на така наречената здравна реформа.

Бих искал да подчертая, че мислите, които споделям тук, са плод преди всичко на личния ми опит. През последните пет години от моя живот (1997–2002 г.) относително успешно се опитвам да съчетая усилията на учения, насочени към постигане на истината, с усилията на мениджъра, насочени към постигане на ефективността. Те вървят по различни пътища, но тези пътища са белязани от общата самота и общото страстно преследване на една безсмъртна цел.