Здравен мениджмънт

Автор: В. Борисов

Заглавие: Мениджмънт на качеството в здравеопазването - митове и реалности . 2, 2002, № 2, 53-55.

Ключови думи (авторски):

Ключови думи (MEDLINE): : Quality of healthcare - standards.

Рубрика: Дискусионен клуб

Пълен текст

Проблемът за качеството в здравеопазването продължава да е дискусионен и неизяснен, независимо от множеството публикации и административни решения в тази област.
Административният подход към качеството на здравните услуги е еднозначен и приповдигнато оптимистичен. Неговият стил по традиция е пожелателно-очаквателен - очаква се някой друг конкретно да реши този проблем в неопределеното бъдеще. Ще цитирам характерни пасажи от един особено важен официален документ от най-ново време.
("Високото качество...е изключително важен проблем и стратегическа задача".("Съсловните организации...следва да играят основна роля в процеса на осигуряване на качеството".("Образователните институции също ще играят важна роля".("Научните изследвания...следва да допринесат".("По определена програма...да се пристъпи към създаване на мрежа от национални стандарти за качество".("Да се пристъпи към въвеждане...на съвременни техники за оценка и подобряване на качеството".("...разработване на цялостна система за контрол и управление на качеството".(".. .разработване на програми за качество".("...възможно е изграждане на партньорство и координация на партньорството". и т. н.
Тези изразни средства са особено характерни Те изразяват духа и стила на самолетното обхождане и административно "решаване" на такъв труден, специфичен и витален проблем, какъвто е качеството на здравната дейност.
Ето лавина от ключови думи, към които средностатистическият здравен професионалист вече е имунизиран:
- изключително ВАЖЕН проблем; - ВАЖНА роля, ОСНОВНА роля; - ВИСОКО качество; - СТРАТЕГИЧЕСКА задача; - следва да ДОПРИНЕСАТ; - да се ПРИСТЪПИ; - МРЕЖА от национални СТАНДАРТИ; - СЪВРЕМЕННИ техники; - ЦЯЛОСТНА система; - РАЗРАБОТВАНЕ; - ПРОГРАМА; - ИЗГРАЖДАНЕ; - КООРДИНАЦИЯ...
Един от големите мислители предупреждаваше, че от прекомерна употреба без реално покритие думите се изхабяват и губят своята ценна знакова роля. Цитираните по горе ключови думи са ценни сами по себе си, но защо вече не ни казват нищо, не вълнуват, не мотивират за дейност по същество? Може би, защото, потънали в "стратегически важния" административен документ, тези думи не намират пролука към живия живот?
В административния документ управлението на качеството изглежда някак си просто, достижимо с един замах, с разработването на МРЕЖА от СТАНДАРТИ и с РАЗПРЕДЕЛЯНЕ на отговорностите между Министерството на здравеопазването, НЗОК и другите (?) фондове...
Този свръхоптимистичен стил допада на широката публика, която до определен момент възприема декларациите като реалност, а след това с изненада открива, че качеството в здравеопазването наподобява мит.
Трудностите започват още от определението на качеството на здравната дейност. Лансират се множество дефиниции. Фактът, че досега проблемът е далеч от решаването си, показва, че и дефинициите са били митични.
Тъй като ние проглушихме света с магическия ПАЗАРЕН механизъм в здравеопазването, с хуманизирането на лечебните заведения чрез превръщането им в ТЪРГОВСКИ дружества, предлагам една пазарна дефиниция, която може да се окаже фундаментална за здравеопазването:
Качеството е нещото, което търси клиента.
Остава да уточним "дребния" въпрос - кой е клиента в здравеопазването? Ако се получи коненсус, че това е ПАЦИЕНТЪТ, явно системите, критериите и програмите ще се опростят и приземят. Критерий номер едно или може би единствен критерий става пациентът.
Здравната реформа има една ключова дума и тя е пациент.
Ако говорим за мениджмънт на качеството в здравеопазването, неотложно трябва да се простим с административния догматизъм, а лавината от критерии, системи, акредитации, оценки на качеството, повишаване, осигуряване и т. н. да се опрости и да се ПРИЗЕМИ към реалностите на живия пациент.
С тази надежда за приземяване предлагам на читателя една практическа схема за внедряване на управление на качеството. Схемата е съчетание и обобщение на модели за тотален мениджмънт на качеството, прилагани в няколко напреднали европейски страни.
Най-очебиещо в тази схема е преодоляването на монопола на тясноклиничния подход чрез балансиран акцент върху поведенческите и организационните стандарти.

Елементи на мениджмънта на качеството
* Система за установяване на професионални стандарти
* Система за контрол - в каква степен са посрещнати стандартите
* Система за насърчаване на стандартите

Поведенчески стандарти
1. Изява на отношение към проблема на пациента
(Пред пациента, пред близките на пациента)
2. Ефективно общуване (комуникационни умения)
а) Вербална комуникация - конструктивно информиране
(конкретно, ясно, обратна връзка)
б) Невербална комуникация
(баланс с вербалната комуникация)

Организационни стандарти
1. Условия за професионална практика
(за общуване с пациента, за процедури, за екипност, за координация, ресурси, необходимо време)
2. Стимулиране (организационна структура, подкрепяща приоритета на качеството, контрол, възнаграждение)
3. Научност и перманентно обучение
4. Съучастие на пациента
(в процеса, в оценката на клиничния резултат - самооценка, в оценката на качеството)
5. Надеждна документация

Измерване на професионалната практика
1. Диагностичен и терапевтичен разговор с пациента
2. Психологическа подкрепа
3. Специфични клинични критерии и индикатори
(полипрагмазия, ятрогения, вторична инфекция и т. н.)


 

Проф. д-р Веселин Борисов, дмн - Заместник-декан, ръководител Катедра "Здравен мениджмънт", Факултет "Обществено здраве", Медицински университет - София