Пълен текст

Общественото здравеопазване представлява организираните усилия на обществото за превенция и контрол на заболяванията и за промоция на здравето на популационно ниво. За съжаление то все още не е използвало пълните си потенциали за подобряване здравето на популацията. Сериозен проблем, в световен мащаб, представлява предотвратяването на преждевременната смърт и инвалидност, която надхвърля възможностите на индивидуалните здравни услуги. Много страни са засегнати от процесите на структурни реформи в здравеопазните системи, които ограничават възможностите на общественото здравеопазване.
В перспектива единственият ефективен и адекватен отговор на глобалните здравни проблеми са превантивните програми. Постигането на стабилно обществено здравеопазване изисква във всички страни, особено в по-бедните, поставянето като приоритет на наблюдението на заболяванията и рисковите фактори за тях.
Предизвикателствата пред специалистите в общественото здравеопазване винаги са били големи. Глобализацията на международните комуникации и институции, на обмена на хора и идеи е едно от ключовите предизвикателства пред работещите в областта на здравната политика и общественото здравеопазване. Въпреки съществуващите значителни придобивки по отношение на здравния статус в световен мащаб, много популации, както в бедните, така и в богатите страни все още имат проблеми, както с очакваната продължителност на живота, така и с общата заболеваемост. За последните 50 години здравната неравнопоставеност между различните държави се е подобрила незначително, докато вътре в тях тези различия са нараснали.
Широко разпространена черта в картината на настоящия глобален здравен статус е "двойното обременяване" със заболявания. Държави, които все още не са решили проблема с инфекциозните епидемии сега трябва да се справят и с възникващите епидемии от неинфекциозни заболявания, такива като сърдечно-съдови заболявания, карценоми, диабет. Съществува тенденция да се търси вината за възникването на тези епидемии в индивидуалните поведенчески фактори или в "начина на живот". Фактически те могат също да се разглеждат като "заразни" заболявания, преминаващи границите подобно на модерната култура и технологии, разпространяващи се глобално под въздействието на транснационалните корпорации.
Модерното обществено здравеопазване е изправено пред два основни практически проблема. От една страна то трябва да повиши капацитета си, за да отговори на тези нарастващи глобални здравни проблеми, които ултимативно изискват политически решения. Всъщото време трябва да се поддържат и укрепват възможностите за справяне с най-неотложните проблеми, чрез прецизно проучване на рисковите фактори на заболеваемостта и подобряване на превантивните програми.
Превенцията и контролът на сърдечно-съдовите заболявания и инсултите остават едно от най-големите световни предизвикателства пред общественото здравеопазване. Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за преждевременна смърт и инвалидност в развитите страни. Въпреки значителното намаление на сърдечно-съдовата смъртност в много от страните през последните три десетилетия (за разлика от България, където тя се повишава постоянно) се счита, че тя ще стане водещата причина за смърт сред развитите нации до 2020 г. През последните 50 години много от подлежащите на въздействие рискови фактори бяха идентифицирани, някои от които са общи за повечето неинфекциозни заболявания. Същевременно само малка част от тях се разглеждат като значими на популационно ниво като високото кръвно налягане, холестерол и тютюнопушене. На теория и практика всеки един от тези основни рискови фактори може да бъде контролиран както на индивидуално, така и на популационно ниво.
Основните рискови фактори са разпространени както в развитите така и в развиващите се страни сред всички социални слоеве и са с подобна обществена значимост за различните нива на икономическо развитие. Счита се се, че те обясняват около 75% от случаите на сърдечно-съдовите заболявания. Това показва потенциала на възможната превенция на сърдечно-съдовата епидемия. Усилията за намаляването на тези основни рискови фактори са значителни и вече ефективни в развитите страни. Основният въпрос е как най-добре да се редуцират установените рискови фактори, особено в по-бедните страни, в които вече съществува повишена сърдечно-съдова заболеваемост. Това широк и значим обществен подход, който взема под внимание редица социални и икономически фактори. Превенцията е единственият дългосрочен рационален подход за редуциране на глобалната заболеваемост, тъй като дори най-богатите страни нямат ресурси да се справят със съществуващата заболеваемост. Обикновено се счита, че високорисковата и популационна стратегии на първична превенция са взаимнодопълващи се в това отношение.
Наблюдението и контролът на заболеваемостта и рисковите фактори за нея са база за здравна промоция и превенция на заболяванията и са основен, макар и често неглижиран, компонент на общественото здравеопазване. Системното наблюдение на заболеваемостта и рисковите фактори за нея предоставя необходимата информационна база за основната мисия на общественото здравеопазване - да промотира здравето и да предпазва от преждевременна смърт. В действие са глобални системи за наблюдение на инфекциозните заболявания, но все още не са установени такива за неинфекциозните заболявания.
Понастоящем основни епидемиологични данни - такива като смъртност, заболеваемост и други се следят при по-малко от една трета от световното население и то предимно в развитите страни. Развиващите се страни и особено тези с бързо развиващи се икономики и в демографски преход имат най-високо нарастване на неифекциозната заболеваемост. Целта е да се подобри количеството и качеството на данните за смъртността, както и да се развият и приложат системи за постоянно наблюдение и регистрация, които да могат да се използват в различни страни на света. Такива ефективни системи са били приложени в Китай и някои аграрни райони на Индия и са подобрили качеството на събираните данни.
Ключовата информация за мониторинг, за определяне на приоритетите и планирането на превантивни програми за неинфекциозните заболявания е тази за разпространението на основните рискови фактори. Данните трябва да се събират, анализират и използват регулярно и систематично. Интервалите между епизодите на събиране на данни може да варират в зависимост от необходимите измервания и съществуващата инфраструктура за провеждане на постоянни популационни наблюдения.
Опитът на развитите страни ясно демонстрира ценността на данните за основните рискови фактори при прилагането на научно базиран подход при вземане на здравнополитически решения. Фокусирането върху малък брой рискови фактори за неинфекциозните заболявания би предоставило важни научни доказателства, както за прогнозирането на бъдещата заболеваемост, такка и за превенцията на заболяванията. Основен момент е развитието и стимулирането на стандартизиран подход за събиране на данните и за адекватното им използване при вземане на здравнополитически решения.
Наред с огромните предизвикателства, които стоят пред специалистите по обществено здравеопазване, от съществено значение е да се посочат значителните успехи, допринесли за драматичното подобряване на здравния статус през последните 50 години. Също така трябва да се подчертае решаващата значимост на научно базираните превантивни усилия и ролята на наблюдението и регистрацията на заболяванията за тези постижения. В обозримо бъдеще, посредством оказване специално внимание към превенцията и промоцията, може да се постигнат "златни години" за общественото здравеопазване.