Пълен текст

Още на корицата на книгата четем впечатляваща емблематична мисъл: “Без ясно стратегическо виждане здравният мениджър ще остане в плен на моментни решения, на неочаквани рискове и на хаотично движение в непредвидени посоки”. Тази мисъл е един своеобразен синтез на целия обемен текст от 320 страници. Книгата е структурирана в две части. В първата част се представят проблемите на концептуалния стратегически мениджмънт. Разгледано е възникването на стратегическите идеи, различието и връзката между оперативен и стратегически стил на мислене, между микромениджмънт и макромениджмънт.Специално внимание заслужават оригиналните и модерни виждания на автора за стратегическия натиск, са съотношението “икономика -етика” и за обективните ограничители и трудности на стратегическия мениджмънт в здравеопазването. Втората част е посветена на приложния стратегически мениджмънт. Тук читателят ще се запознае с логиката на стратегическите процедури, с внедряването на реалистични и нереалистични стратегии в здравеопазването и други актуални управленски проблеми. На тази основа авторът представя конкретен подход за критична оценка и преоценка на нашата здравна реформа, използвайки като основен критерий стратегическата ефективност. Анализирани са основни дефицити в процеса на здравната реформа: дисхармония на здравното законодателство, дефицит на политическа воля, ниско ниво на управленски професионализъм, липсващ стратегически мониторинг и контрол. Изключително полезно за читателя е обширното приложение към книгата, включващо терминологичен речник, асоциативен тренинг за стратегическо мислене, прогнози за проблемите на здравните системи в новия век, както и примерен проект “Стратегия за развитие и управление на здравна организация”. В целия текст личат усилията на автора да приземи общата теория на стратегическия мениджмънт и генералните здравно-политически принципи на съвременна Европа към специфичните проблеми на нашата здравна реформа. Както и други публикации на автора, тази книга подтиква към дискусии, някои становища на автора могат да бъдат оспорвани. Но може би това е и едно от достойнствата на книгата, една от нейните цели - да се търси верния път чрез плурализма на мненията, чрез “продуктивно несъгласие” (по израза на П. Дракър). Книгата безспорно отразява познатата ни нагласа на автора към нестандартни идеи и трайното му противостоене на готовите рецепти в управленската практика. Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че новата книга на проф. В. Борисов е едно събитие не само в живота на Софийския ФОЗ, но и в българската ли тература по здравен мениджмънт. Оригиналните идеи в нея, съчетани с казуси от живата практика и образният цветист език на автора правят тази книга интригуваща и достъпна за широк кръг здравни професионалисти. Отличителен белег на книгата е откровеният критичен стил в текста, нещо което не срещаме  толкова често в литературата. Именно с едно типично откровение на автора бих желал да завърша този отзив:

“Успешните стратегии в здравеопазването срещат двойна бариера: или стратегическите подходи не са достатъчно здравеопазни, или здравеопазните подходи не cа достатъчно стратегически”.

Посланието на автора е категорично и ясно: новата генерация здравни мениджър и за призванида преодолеят стереотипите и да реализират модерния европейски стратегически стил в управлението на здравеопазването.