Пълен текст

проф. Миладин Апостолов

 

Невероятно, но факт, проф. Миладин Апостолов, дмн, навърши 75 години. Неговата невероятна енергия и подвижност, неговият младежки ентусиазъм и инциативност сякаш отричат този факт. Да пишеш за Миладин Апостолов никак не е лесно. Защото той е една душевно богата личност, талантлив и разностранен, отдаден на своята академична кариера, силно мотивиран за преподавателска и изследователска работа в обществено-здравните дисциплини. Преподавател с богата словесност и учител на немалко от нашите асистенти, сътрудници, доценти и професори... Учител, който не пълни главите на студентите си като чаши, а ги разпалва като факли. Това е неговия стил - разпалване. Годините се натрупаха върху раменете му, а оборотите не намаляха. Той продължава неизтощимо да ръководи дисертанти, изнася лекционни курсове в София, Варна, Плевен, редактира списания и книги. Не е изненадващо, че М. Апостолов, единствен сред нашите университетски медици през 2002 година получи най-високото държавно отличие – орден “Стара планина I степен”. Медиите нашироко отразиха това високо признание за цялостно творчество на Миладин Апостолов, което се възприемаше и като оценка на нашата съвременна социално-медицинска школа.
През нашите асистентски години винаги сме се възхищавали от неговата титанична работоспособност, от авторската и преподавателската му активност, от апостолското му бродене из цяла България като лекар и организатор на промоция на здравето и здравната култура. Мисията на М. Апостолов е в широк диапазон. Първото, което впечатлява е богата му езикова култура и силната му почти народническа мотивация. Те спомагаха да спечели популярност и приятели в много градове и села на България. За тези свои научнопопулярни изяви e бил награждаван многократно, включително с два ордена “Кирил и Методий”.
Второто направление, в което успя да постигне немалко е експедиционното. Уникални са неговите учебно-изследователски експедиции в Гърция, експедициите “АМАТУС ЛУЗИТАНУС” в Португалия, “ЙОАН ПЕТРИЦИЙ” в Закавказието и други. Особено помним посещението на португалски учени, което беше организирано перфектно. Единадесет български учени получиха дипломи за почетно членство в Португалското медицинско дружество и в Дружеството по история на медицината в Лисабон, а M. Апостолов организира в София и Варна два симпозиума по история на медицината на Балканския и Иберийски полуостров. И всичко това беше въпреки съпротивата на всесилния академик Малеев и поради смелостта и свръхмотивацията на М. Апостолов.

Варна, 21 Октомври 2005г. Проф. Миладин Апостолов (крайният в дясно) с д-р Коста Тсиамис от Атина и доц. д-р Хелена Алетра от Солун, генерален секретар на БалканскатаАсоциация по история и философия на медицината (БАИФМ)

Третото направление е “АСКЛЕПИЙ”,  международният годишник по обща теория и история на медицината. Негов главен редактор от 1992 г. е М. Апостолов.
Четвъртото направление е изследването на научните школи в българската медицина, подхранило една монография, два учебника, една христоматия и сборник с анализи на постиженията на тези школи.
Благодарение изследванията на М. Апостолов, днес тези школи са регистрирани и цитирани във водещите центрове за медицинска информация в САЩ и Москва.
Петото направление – създаване на музея по история на медицината в приморската ни столица Варна. Усилията на М. Апостолов се реализираха с помощта на първия директор и ръководител на този единствен и пръв в страната музей д-р Иван Капинчев.
Творческият път на М. Апостолов получи и международен отзвук. Заедно със Ст. Маркетос /Гърция/, Апостолов е председател на Балканската асоциация по история и философия на медицината. Той е избран за академик на Петровската Академия на науките и изкуствата – Московско отделение през 1998г.
М. Апостолов е иноватор творец. Той ново, първо и единствено в България преподаване по история на медицината, първия учебник по история на медицината, първата христоматия по история на медицината, пръв комбиниран учебник по история, социология и медицинска етика. Съосновател е на Балканската Асоциация по история и философия на медицината /БАИФМ/. М. Апостолов е първият българин президент на Балканска Медицинска Асоциация /от 2005г./.
На М. Апостолов принадлежат идеите и проекта за наградите “Златният Хипократ” и “Златно сърце”.
Несъмнена е способността му да вижда, да открива и да насочва студентите и докторантите към белите полета в медицинската теория и практика... Именно тази му способност е лидерска и тя мотивира в най-висша степен младите изследователи, които основателно се стремяткъм откриване и преоткриване на факти и събития, проблеми и явления в социалната медицина, историята на здравеопазването, здравния мениджмънт и медицинската етика.
Но какъв човешки характер, каква личност се крие зад всички тези събития и факти? Миладин Апостолов е една от найнестандартните впечатляващи личности сред нашето медицинско съсловие. Не случайно в един разговор деканът на Медицински факултет проф. Николай Цанков, дмн заяви: “Миладин Апостолов е феномен”. Преди всичко ни учудват неговите универсални интереси и нагласи, не само в академичната сфера. Нека напомним писателското хоби на М. Апостолов. Автор е на два романа, една повест и много разкази. Всеизвестна е организаторската инициатива на М. Апостолов. Двуцифрено е числото на организираните и ръководени от него научни конгреси и симпозиуми / национални и международни/. Особено оригинален и запомнящ се бе Международният Дунавски Симпозиум по история на медицината, проведен на пътуващ кораб от Видин до Русе. Световно известният руски социалмедик академик Ю. П. Лисицин, спомняйки си това събитие, каза че не познава друг подобен научен форум и с присъщата си откровеност възкликна: “О, Миладин! О, молодец!” Естествено, М. Апостолов не е идеалния човек. Иначе щеше да е светец! Той е изтъкан от много и разноцветни пластове като всеки истински талант. Но, че притежава таланти, които не всеки от нас притежава, е извън всякакво съмнение. Затова и ние, работилите с него от първите ни асистентски години, винаги сме го приемали вътрешно като наш учител. Колега и приятел, но главно учител по творческо дръзновение и творческа енергия. Неговото творчество не спира. Предстои му отговорната и рискована Международна българо-афганистанска експедиция “Ходжа Болгар и лекарите Ал-Булгари в Средновековен Афганистан” през 2007 г., създаването на Музей на научните школи в българската медицина /към Ректората на МУ - София/... Да му даде Господ здраве и сили да реализира тези начинания.
Този негов юбилей не е свързан само със 75 – годишнината му. Той отбелязва и 50 – годишната му изследователска и преподавателска дейност, започнала в средата на миналия век.
На нашия колега, приятел, учител, на почетния професор на Факултет по обществено здраве проф. Миладин Апостолов желаем все същия неизтощим дух и творческо дълголетие.

Проф. д-р В. Борисов, дмн
Проф. д-р Ц. Воденичаров, дмн
Проф. д-р С. Попова, дм
Доц. д-р К. Шопова, дм
Факултет по обществено здраве,
МУ - София

---

Адрес за кореспонденция:
Проф. д-р Проф. д-р В. Борисов, дмн
Проф. д-р Ц. Воденичаров, дмн
Проф. д-р С. Попова, дм
Доц. д-р К. Шопова, дм
Факултет по Обществено здраве, Медицински университет - София
1527 София; ул. Бяло море № 8, етаж IV,