Пълен текст

Съгласно твърдението на редица основоположници на икономическата наука в основата на икономическия начин на мислене стои допускането, че поведението на хората се определя от действия, които биха им донесли най-големите чисти предимства. За една група от хора тези чисти предимства се изразяват в пари, за други в кариера, за трети в обществено признание, за четвърти във възможност да постигнат най-висока форма на познание и т.н.

Това качество е естествено заложено в човека и се е формирало и развило в процеса на неговата еволюция. Действията в собствен интерес са свързани с намиране на най-подходящата храна, осигуряване на подслон, за да се запази от природните стихии, използване на огъня, за да се топли и приготвя храната, опитомяването на животни, обработването на земята, строителството на жилища и производствени предприятия, завладяване на небето и морското дъно, пътешествията в космоса и т.н.

В основата на тези постижения винаги е стоял ефективният избор на този от вариантите, който би донесъл най-големите чисти предимства. Хората правят този избор след като пресметнат ползите и разходите за постигането на дадена алтернатива. Индивидите сами избират, предопределяйки по този начин какво ще се случи в последствие. Избират професия, другар в живота, стил и начин на живот, избират къща, кола, избират политиците, които ги управляват и по този начин предопределят сами предстоящия си живот.

За целта на ефективния избор е бил изобретен икономическият анализ, а за да се достигне до по-голяма близост с реалността – симулационното моделиране.

Икономическият начин на мислене у индивида е най-силно развит през етапите на икономически депресии, кризи, фалити, когато всяко погрешно решение за използването на критично малкия ресурс би довело до трагични последици.

В икономиката действията на хората в техен личен интерес не се приемат като егоистични и противоречащи на морала на човешкото общество. Икономическата теория твърди, че действията, които хората предприемат, преследвайки личния си интерес създават алтернативи за останалите членове на обществото, които постоянно взаимно се приспособяват към променящите се чисти предимства, които техните взаимодействия пораждат. Когато най-опитният специалист в дадена служба бъде назначен на високоотговорна длъжност, към която отдавна се е стремил, освободеното от него място се заема от един от неговите колеги, а за овакантената от последния длъжност се обявява конкурс за млад специалист.

Този процес на социална координация в обществото действа толкова по-добре, колкото по-съвършени са законите и правилата в посоченото общество.

В здравеопазването икономическият начин на мислене е свързан основно с изискванията на съответната медицинска доктрина за обем и качество на медицинската помощ, съответстващ на медицинските стандарти. Това означава, че в медицината и здравеопазването водеща е и следва да бъде медицинската ефективност и тази аксиома не подлежи на дискусия.

Икономическият подход в здравеопазването има своето място при решаването на проблемите, свързани с набирането, разпределението и ефективното изразходване на ресурси. Така съвременните методи за управление на здравеопазването в условията на пазарен механизъм е немислим без задълбочен икономически подход.

Както е известно продължаващата вече седма година реформа в здравеопазването е свързана с:

усъвършенстване на системата за здравно осигуряване;
перфекциониране на системата от доболнична помощ;
разработване, приемане и изпълнение на нова стратегия за стационарна помощ;
усъвършенстване на управлението на здравните заведения в условията на социално-пазарна икономика.

Тези предизвикателства изискват от съвременния здравен ръководител свободно да борави с икономическата терминология, да владее методиките на икономическия анализ и да умее икономически да мотивира взетите управленски решения.

Необходимостта от широко прилагане на икономическия начин на мислене в съвременния мениджмънт на здравеопазването, както и блестяща диференциална диагноза между начина на мислене, подготовката, поведението и стила на работа между медика и здравния мениджър са представени в монографията “7-те разлики между медика и мениджъра” на проф. Ц. Воденичаров, д.м.н.

Както вече бе подчертано опити за внедряване на икономически начин на мислене в управлението на здравеопазването са правени и в предишни години. Те основно са свързани с експериментални промени в начините за финансиране на здравеопазването; отреждане на системи за материално стимулиране на медицинския персонал на базата на постигнатите резултати от здравеопазната дейност; нормиране на труда; изучаване на потребностите от медицинска помощ.

От 02.12.2003 г. с решение на Академичния съвет при Медицински университет – София, към Факултет “Обществено здраве” е създадена първата в историята на българското здравеопазване катедра по Икономика на здравеопазването.

Основната цел на тази катедра е да създава икономически добре подготвени бакалаври и магистри по специалностите “Обществено здраве и здравен мениджмънт” и “Здравни грижи”, както и специализанти по “Икономика на здравеопазването”. Екипът на катедрата разработва модели, прогнози, финансови рамки и методики, подпомагащи управленския процес на различни нива в здравеопазването с варианти на икономически решения.

Адрес за кореспонденция:
Проф.д-р Стефан Гладилов, дм, ръководител на катедра “Икономика на здравеопазването”
при Факултет по Обществено здраве, Медицински университет - София
1227 София
ул. Бяло море № 8, етаж IV,
Факултет "Обществено здраве" - МУ - София