Пълен текст

Тези, които искат да управляват, трябва да преодоляват посочените седем разлики. За тази цел те трябва да тръгнат по пътя на обучението.

Но тук по-скоро бих се опитал да разгледам и някои прилики, като започвам от най-съществената: за да са, за да бъдат истински професионалисти, и медикът, и мениджърът си поставят високи цели. Пределът им е съвършенството. Стремежът им е да преминат отвъд границите на възможното. Отвъд границите на възможното в борбата за здравето и живота на отделния пациент (медика) и в борбата за повече ефективност (мениджъра).

Ето и някои характеристики:

Истинският медик – безкомпромисност в борбата за здравето и живота на своя пациент.

Истинският учен – безкомпромисност в търсенето на истината.

Истинският мениджър – безкомпромисност в борбата за ефективност.

И медикът, и мениджърът, за да постигнат успех, трябва да са емоционално неутрални. Необходимо е да действат според логиката и да държат под контрол емоциите си. Логиката на емоцията е логика на историческото ни развитие. Цялата човешка история е история на превращение на човешките страсти. Потресен съм, гледайки филми и прелиствайки книги, от констатацията, че в центъра на събитията е определена емоция (страст), че действията на героите се обуславят не от логиката на разума, не от интелекта (най-силното ни оръжие в борбата за оцеляване), а от логиката на страстта. Натъжен съм от съзерцанието на безкрайността на човешката глупост, родена от логиката на емоцията.

Хората все повече се убеждават в пагубния характер на човешките страсти, които в крайна сметка са функция на определен хормон, т. е. резултат на несвободен подбор. Свободният избор е този, който включва всички възможности. За това е необходима безстрастност. Един стар човек навремето ми повтаряше: “Когато вземаш важни решения, изключвай сърцето!” Това не е нищо друго освен предтеча на съвременното учение за така наречените етични прагматици, чиято основна характеристика е безстрастност. И новите здравни мениджъри, и новата генерация медици, следва да са етични прагматици. Повтарям основните елементи на тяхната характеристика:

v Безстрастност

v Рационалност

v Асоциативно и интегрално мислене

v Добронамереност.

Етичните прагматици са основата за появата на новият човек: Homo ethicus. Пътят към неговата поява надмогва емоцията, за да мине през разума и да достигне духовността (духовно възвисяване).

Моралните норми са в основата на развитието на обществото, тъй като обуславят ред в обществото. Хаосът спира общественото развитие. Етиката ни учи как да организираме познанието на доброто и неговите последствия, които се изразяват в делата, в период на конкуренция.

Предвестници на новото време са Одисей (древността), и Еразъм (средновековието). Те не се ръководят от своите страсти, които някои определят като пагубни. Те се опират на своя интелект. Не само на силата и не толкова на вярата. Преди всичко на интелекта.

По време на войната оцелява не най-силният (Ахил) и не непременно най-умният, а най-находчивият и най-предвидливият, т. е. най-интелигентният (Одисей). Одисей не е бил зависим от репутацията, от парите си, от официалното си положение, а само от собствената си мощ. В трудното положение, в което се намира, се държи като лъв, уверен в силата си. Нашият интелект е могъщо оръжие за нашето оцеляване. Страст и борба за надмощие са вечните спътници на неудачниците.

Одисей (хитроумен) и Еразъм (разумен, рационален) възприемат света такъв, какъвто е. Не такъв, какъвто трябва да бъде, нито такъв какъвто искаме да бъде. Светът такъв, какъвто е. Това е възможност на Възрастния в нас, не на Детето (светът такъв, какъвто искаме да бъде), нито на Родителя в нас (светът такъв, какъвто трябва да бъде). Нека развиваме, съхраняваме и укрепваме Възрастния в нас. Той ще ни помага да анализираме света такъв, какъвто е и да побеждаваме, адаптирайки се по най-добрия начин.

Еразъм, първият европеец, когато се интересуват към коя религиозна групировка принадлежи, произнася знаменателното:

Erasmus est homo pro se! Ь

Над дребнавите религиозни вражди и спорове, породени от безкрайната човешка глупост. (Една от забележителните му творби е “Възхвала на глупостта”).

Свободен те прави онова, което е вътре в теб. Не е необходимо да имаш някакво високо положение, за да бъдеш велик.

Мостът между миналото и бъдещето е новата генерация от личности – етичните прагматици, с тяхната характеристика и стил на мислене и живот.

След като разгледахме безстрастността и силата на рационалността, бих искал да посветя малко място на новия тип мислене: асоциативното. Миналото е белязано от алтернативното мислене. Основната му характеристика е противопоставянето: или-или. Добър или лош; наш или ваш; с нас или против нас; щастлив или нещастен; правилно или неправилно и т.н., и т.н. до безкрай. Съвременният човек все повече осъзнава, че може да има повече от едно решение. Асоциативното мислене е бъдещето. За него е характерен съюзът и-и.

Ето пример за алтернативно мислене:

Не вярвам, че калугер

ще спаси раята.

Свободата не ще екзарх

иска Караджата.

Ето пример за асоциативно мислене:

Не вярвам, че само калугер

ще спаси раята.

Свободата освен екзарх

иска Караджата.

Ако зададем на група философи въпроса: “Смислен или безсмислен е човешкият живот?” ще се получат два вида отговори със съответната обосновка:

v Животът е смислен

v Животът е безсмислен.

Аз бих погледнал с особена симпатия към тези, които ще развият тезата:

v Животът е и смислен, и безсмислен.

Истината е, че науката никога не е могла да обясни смисъла. Пътят е от алтернативното към асоциативното и интегрално мислене.

Корените на щастието са в способността да преодоляваш, да овладяваш, да контролираш и накрая да управляваш емоциите си чрез поставянето и реализацията на конкретни цели, все по-значими и многомерни.

Някъде в тази книга отбелязах, че вълнуващото пътешествие в света на бизнеса освен с много напрегната практическа дейност, започнах и с четенето на много книги. Първите бяха “Търговска къща” и “Тай–Пан”. Една фраза от разговор между баща и син се е врязала в съзнанието ми (и всъщност осмисля цялата книга). Синът обвинява баща си (това е Тай–ПанЬ) и за да засили обвиненията, му съобщава какви лоши неща говорят за него хората. И тогава бащата мъдро го напътства: За да успееш, трябва да свикнеш да си самотен, хората да говорят лоши работи за теб, да се освободиш от всеки, в когото се съмняваш, и да си поставиш безсмъртна цел. И водещият медик, и големият мениджър вървят по път, който е белязан от самота, но устремен към безсмъртна цел.

Целеполагането е в основата на нашия съзнателен живот. Когато си поставяме цели и ги реализираме, ние сме в състояние на щастие чрез активиране центъра на щастието. Например ние си поставяме за цел да правим пари, за да задоволим своите потребности. При реализацията на тази цел ние изпитваме щастие. След това си поставяме за цел да направим пари, за да раздадем (филантропия – нова цел). При постигане на тази цел ние изпитваме щастие. И в двата случая (получаване на пари и раздаване на пари) ние се стремим да постигнем състоянието, наречено щастие. Крайната цел е мисията на нашия живот (нея ще разгледам отделно). Крайната цел може да бъде постигната и поддържана само чрез преминаване през серия от междинни цели, които всеки път трябва да активират центъра на щастието.

Дръзкият Тай–Пан още в далечната 1841 г. си поставя за цел да облагороди пустеещия къс земя, наречен Хонконг, да го поднесе като перла в короната на английската кралица, да вкара пари в хазната на Великобритания, да развие търговията между Изтока и Запада. Той избира не случайно Хонконг – неплодородна земя, но удобно пристанище. За всеки къс плодородна земя, източник на препитание (отглеждане на ориз) за многобройното китайско население, борбата ще е безмилостна и сурова. Присвояването на Хонконг – неплодороден и отдалечен, може да бъде преглътнато. Освен това по онова време Англия пие чай. Основен доставчик на чай е Китай. Китайският император продава чай срещу сребро (сребърни таели). Опасността богатството на Англия да отиде в нейните тоалетни е реална. Какво прави Тай–Пан. Той започва да продава на необятния китайски пазар. Срещу сребро (сребърни таели). Така той създава възможност за изкупуване на чая от Китай без харчове от страна на Англия, внасяне на определена печалба в нейната хазна и разбира се, реализация на лична печалба.

Нашата опора по пътя към реализация на целта е вярата. През есента на 2000 г. имах много проблеми. Имах сериозни проблеми. Основните бяха свързани със сключването на договори, които биха могли да обезпечат дейността. Чувствах се объркан. И тогава започнах всяка сутрин да се моля. Всяка сутрин потъвах в едно кресло, затварях очи, съсредоточавах се и започвах да се моля. Ето и текста на моята молитва:

Мили Господи,

Всичко ще се нареди по Божията промисъл! Съзнанието ми е изпълнено с Божиите истини, които излъчват сиянието на неговата любов.

Мили Боже, дай здраве, щастие и богатство на мен и скъпото ми семейство.

Обичам парите, използвам ги умно и конструктивно и ги раздавам с обич и добронамереност.

Господи, управлявай и наблюдавай всичките ми финансови операции и аз ще имам силна вяра, че ще постигна успех.

Благодаря, Боже!

Мнозина вярват в Бога, но малцина се уповават на Него. Аз се молих, упорито се молих, силно се молих ... и моята молитва, изглежда, беше чута.

Имаше период от време, през който имах нагласата и потребността да се моля и после изведнъж загубих всякакво желание за това. Може би съм бил чут и ми е било внушено да не повтарям напразно името Божие.

Най-ефикасният начин за правене на пари е да се впуснете в свой собствен бизнес и да го превърнете в система. И тук трябва постоянно да търсим отговор на следните въпроси:

v Как правят парите си преуспелите хора?

v Как избират пътя си?

v Коя е крайната им цел?

Крайната цел.

Източните учители са считали, че не знанията и навиците са ключ към успеха, а самият човек. Те са казвали, че в ръцете на добрия дори лошият метод става добър, а в ръцете на лошия – и добрият метод може да стане лош.

Крайната цел.

Исус трябва да предаде Божието послание на човечеството, за да го промени. Той знае какво го очаква, но върви към своето предназначение, реализирайки своята мисия, изпълнен със смирение. Той гледа на действителността през погледа на вечността, не през погледа на мига.

Отвъд границите на възможното може да минем, ако разберем своето предназначение, тръгнем по пътя на своята Мисия, изпълнени със смирение и решителност, и си поставим безсмъртна цел.

Ние сме на прага на нова ера в човешката история (някои я наричат информационна, други – на предприемача и т.н.). Както и да бъде наречена тя, реализацията й ще е в ръцете на етичните прагматици, които знаят, че правилният отговор в живота не е само един, които мислят в корелацията и-и, и които следват в своята дейност принципа:

Primum non nocere! Ь

И медикът, и здравният мениджър знаят, че печалбите във фармацевтиката са свързани преди всичко с лечението, не с превенцията. Печалбите в здравеопазването са свързани с превенцията. В близко бъдеще безспорен хит ще бъдат фармацевтичните компании. Нищо чудно някоя от ваксините за СПИН, рак, хепатит В и С или грип да направи революционен пробив. Генното инженерство и новият подход на генно модифицирани – персонифицирани лекарства ще донесе 100–200% ръст на цените на акциите на научноизследователските компании. В биотехнологичния сектор ще има сериозни вълни на сливания. За да създадем по-добър свят на потребители, ние се нуждаем от повече капиталисти. Целта на капиталиста е да прави повече пари, като организира парите, таланта и времето на другите хора.

Някои описват така трите пътеки до голямото богатство:

v Увеличаване на бизнес уменията

v Увеличаване на уменията за боравене с пари

v Увеличаване на инвеститорските умения.

За да може да увеличаваме, трябва да познаваме, за да знаем, трябва да се образоваме. И тук искам да подчертая, че в опитите си да развия теория за безстрастността, която проповядва умереност и безстрастие във всичко има едно изключение. Трябва страстно да мечтаем и непрекъснато да се стремим да увеличим познанието си, за да може да осъзнаем своите грешки.

Необходимо е да се научим да долавяме и разбираме главното, след което да правим баланс на интереси и да се посветим на развитието на лидерските си умения. Всичко това започва с обучение.

Част от изкуството в политиката и в бизнеса е умението да създаваш и да разгадаваш някакви привидности. За да се издигнеш, е необходимо да разкриваш какво стои в дъното на нещата. Така например в инвестирането някои подчертават, че:

v Това, което е, не е

v Това, което не е, е

Преведено на езика на философите (Хегел), това напомня поразително постановката:

Всичко съществуващо е разумно и всичко разумно е съществуващо.

С написаното дотук се стремя да внуша, че искреният стремеж към духовно съвършенство, съчетан с вяра в силата на богатството (знание и умение за създаване на богатство), раждат нова генерация духовни прагматици. Ключови думи по този път са: баланс на интереси, значими статистически съвкупности, високи цели, лидер и екип.

Ь Еразъм е човек на себе си!

Ь Тай-Пан – шеф

Ь Преди всичко не вреди!