Здравен мениджмънт

Автор: Е. Шипковенска   

Заглавие: Какво трябва да знаем, преди да започнем работа върху дисертационния труд - 4, 2004, № 4, 55-58.

Ключови думи (авторски): Дисертационен труд; Научен проблем; Цел; Задачи; Методичен подход; Анализ на резултатите; Заключение; Изводи; Препоръки.

Ключови думи (MEDLINE): Dissertations, academic--standards

Рубрика: Дискусионен клуб

Пълен текст

Резюме

 Обсъждат се основни въпроси, свързани с работата върху дисертационния труд. Посочва се факта, че независимо, че всяко научно изследване носи белега на индивидуален, собствен продукт, дисертационният труд трябва да следва определена последователност, изградена от  логически стъпки и дейности: формулиране на научния проблем и избор на адекватна изследователска тема (заглавие); цел, задачи и методичен подход; анализ и оценка на резултатите; заключение, изводи и препоръки.

 Описва се основната философия на научното изследване и се дават практически насоки за неговото реализиране.

   Въведение

 Всяко научно изследване от творческия замисъл до окончателното оформяне в дисертационен труд носи белега на индивидуален, собствен продукт. Независимо от това всяко изследване следва определена последователност, изградена от  логически стъпки и дейности. За това за начинаещите изследователи е важно да знаят не само положенията, определящи дисертационния труд като квалификационен научен продукт, но и да могат да представят научното изследване в логична схема състояща се от няколко последователни стъпки:

 1. Формулиране на научния проблем и избор на адекватна изследователска тема (заглавие)

 Изборът на научния проблем определя в голяма степен успеха на научното изследване. Обективните фактори, на които трябва да отговаря изборът са : новост, актуалност и перспективност. Определянето на проблема и на авторска теза като ръководна идея за решение не става произволно, а е логично следствие на задълбочено проучване на известни теоретични и практически постижения описани в литературата и на законодателни решения, отнасящи се пряко или косвено до конкретната научна задача.

Съдържащите се в изследователския проблем идеи, противоречия, предизвикателства способстват за формулиране на научната тема на изследването. Заглавието представя идеята на дисертационния труд и за това то трябва да отразява ясно целта на изследването. Подходящото заглавие способства за създаване на подходящи асоциации. Заглавието е първото нещо, което може да заинтригува читателя. Обикновено човек обръща внимание на  нещата, които са свързани с личните му интереси и за това очаква чрез дисертационният труд да намери отговор на въпросите, които го вълнуват в професионалната му дейност или имат отношение към някой здравен проблем, който вълнува лично него или близките му.

 2. Определяне на целта и задачите на изследването

 Описанието на целта трябва да съдържа ситуация, до която трябва да се достигне чрез получения резултат. Целта се отнася до това, което трябва да се достигне, а не до това, което трябва да се избегне. (Какво искам да направя?)

 Подцелите (задачите) показват какво точно ще бъде извършено, кога, къде, как и чрез какви действия. Задачите са ориентирани към начините за достигане на целта и трябва да бъдат ранжирани по важност в съответствие с предварително дефинирани приоритети.

 3. Методиката на изследване е най-важната част от разработката. Тя определя валидността на получените резултати.

 На базата на предходните действия, изследователят прави опити за:

 -обхващане на контурите и измеренията на предмета на изследване  и на обекта на проучване ( това е явлението, което подлежи на проучване). Ясно се описват обектите за наблюдение или експеримент (пациенти, лабораторни животни, включително и контролите). Отделните случаи на изучаваното явление се наричат единици на наблюдението. За всяка на единица на наблюдение се посочва възрастта, пола и други важни характеристики. Представя се описание на критериите за включване и изключване на субектите.

 - издигане на хипотези ( работна- тя дава представа за очаквани, предполагаеми резултати). Видът на емпиричната характеристика на хипотезата зависи от статистическия тест, който се прилага при нейната проверка.

 Когато се провеждат експерименти върху човешки същества, трябва да се отбележи, че процедурите са направени в съответствие с етичните стандарти на комисиите, отговарящи за човешките експерименти.

 Най-честите методи за емпирично изследване са:

 - документален метод ( проучване на източници за информация)

-          наблюдение – това е системно, целенасочено възприятие на отделни страни на изследвани явления, обекти или системи, при които изследователят не се намесва, а само фиксира поведение, свойства, характеристики и т.н.

-          анкетен метод (за сондиране на мнение);

-          измерване (определяне на отношението на една измеряема величина спрямо друга еднородна);

-          провеждане на тест или експеримент (естествен експеримент, лабораторен, производствен и т.н.);

-          статистически методи (те трябва да се опишат достатъчно детайлно, за да може осведоменият читател да верифицира посочените резултати).

Едно научно изследване никога не може да бъде перфектно. То винаги крие някои недостатъци. Елиминирането на някои от тях е възможно, но други са свързани с големи разходи и трудности.

Въпросът е "Съществени ли са недостатъците в методиката и водят ли те до значимо изкривяване на резултатите?"

 4. Анализ и оценка на резултатите

Целта на анализа е изследване на функцията, структурата, организацията, връзките, съотношенията и взаимодействията между тях. Основната задача на анализа е да установи:

-          съставните части на цялото;

-          простите елементи на сложното;

-          възможната връзка при следствието и т.н.

-          Анализът е сърцевината на дисертационния труд и за това е логично да се следват някои правила:

-          Текстът трябва да разказва историята на проучването.

-          Таблиците показват доказателствата, а фигурите илюстрират най-важното.

-          Не е необходимо в текста да се повтарят всички данни, които са посочени в таблиците и графиките, а да се наблегне само на важните наблюдения и закономерности.

-          Дискусията  започва от конкретното и върви към общото.

Основните въпроси, на които дисертантът трябва да отговори в анализа и дискусията са:

-          Какво  открихте? Какво могат да означават получените резултати:( новост за науката -нови теории, хипотези, методи, доказателства и др.;обогатяване на съществуващи знания или приложение на научни постижения, с реализиран ефект).

-          Какви потенциални  грешки или изкривявания на резултатите са допуснати?

-          Кои са силните и слаби страни на проучването в сравнение с други подобни?

-          Ако резултатите от проучването са различни от публикуваните до сега, с какво бихме могли да обясним това?

-          Какви въпроси остават без отговор и защо?

 Като база за оформянето на дискусията трябва да се използва: постановката на принципните находки, предимствата и недостатъците на Вашите заключения спрямо предходни проучвания. Набляга се на новите и важни аспекти на проучването, на изводите и на възможностите за приложение на резултатите от практикуващи лекари и ръководни кадри.

 Най-често резултатите потвърждават по-рано натрупаните знания или позабравеното старо знание и това дава идея за ново по-точно и съвременно изследване.

 Въпросите, за които не се намира отговор чрез дисертационния труд могат да се формулират като цел за бъдеща изследователска дейност.

 5. Заключение, изводи и препоръки

 Тази част трябва да бъде логичен завършек на цялата разработка. И тук, както и в предходните раздели на дисертационния труд, авторът трябва сам да си отговори на следните въпроси:

 1. Подкрепени ли са направените изводи от получените резултати и от статистическата им обработка?

 2. Изводите дават ли отговор на поставената цел и задачи?

 3. Кого биха заинтересували резултатите от проучването?

 6. Литературни източници

Литературните източници трябва да бъдат номерирани в последователността, в която са били споменати в текста, таблиците или легендите под таблиците. Откриването им в текста или таблицата става чрез номериране с арабски цифри. Имената на списанията трябва да са с абревиатури използвани в Index Medicus. За тази цел можете да потърсите списъка от издания, публикуван годишно като отделна книжка специално предназначена за библиотеките. Той може да се намери и на web страницата: http://www.nlm.nih.gov


NB!!! При публикуване в български издания книгописът се подрежда по азбучен ред - първо източниците, цитирани на кирилица, после тези на латиница. Абревиатурите на българските списания също могат да се открият в библиотечни справочници. За подробности се запознайте с коментара към статията по-долу. (Бележка на Web-администратора)


КНИГОПИС:

1.       Callaham M. et all. Positive outcome Bias and other limitations in the outcome of research abstracts submitted to a scientific meeting. JAMA 1998, 280:254-257

2.       International Committee of Medical  Journal Editors (ICMJE), Uniform requirements for manuscript submitted to biomedical journals. Ann.Intern. Med. 1997, 126:36-47.

3.       Kleinbaum P.G., L.L. Kupper, H. Morgenstern. Epidemiologic research: principles and quantitative methods. Belmont, Lifetime Learning Publications, 1980, 96

4.       Kramer M.S. Clinical Epidemiology and Biostatistics. Berlin, Springer Verlag, 1988.

5.       MacMahon, B. and D. Tricholoulos. Epidemiology: Principles & Methods. Second Edition. 1996, USA: Little, Brown and Company.

6.       Marusic A. How to write a paper for a journal [paper]; PH-SEE Summer School, Ljubljana 2002 .

7.       Rothman K.J. Modern Epidemiology. Little, Brown&Company, Boston, 1986.

8.       Rothman, J.R. and S. Greenland. Practical issues in the design and conduct of studies Second Edition. 1998, USA: Lippincott-Raven Publishers.

9.       Selvin, S. Epidemiologic Analysis: A Case-oriented approach. 2001, USA: Oxford University Press.


Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Елена Шипковенска, дм; 1527 София, ул."Бяло море" 8; Факултет обществено здраве; "Катедра превантивна медицина"