Здравен мениджмънт |
|||||
|
|||||
Автор: Ц. Воденичаров Заглавие: Седмата разлика между медика и мениджъра - 4, 2004, № 3, 2-3. Ключови думи (авторски): Ключови думи (MEDLINE): Health services administration--organization and administration; Health facility administrators--psychology; Physicians-–psychology; Resource allocation--organization and administration; Practice management--organization and administration; Employment; Private practice--economics; Financial management--organization and administration, Organizational innovation. Рубрика: Позиция |
|||||
Пълен текстДиря се оставя не на колене, а прав!Поради липсата на достатъчна подготовка медикът е склонен само да разпределя средствата, докато мениджърът управлява ресурсите. Управлението на ресурсите се различава от намалението на разходите. Жена ми постоянно ме критикува, че правя неоправдано големи разходи във фирмата, че е необходимо разходите да се минимизират. Например: заплатите са неоправдано високи, командировките - прекалено чести, някои мероприятия, бизнес срещи, делови вечери и т.н. са излишни и др. под. Може би съм прекалено щедър. Не знам. Но за мен е важно да осъзнаем, че всеки понижен процент от необходимите разходи води до процентно понижаване гъвкавостта на компанията като цяло. Управлението на разходите, а не просто минимизирането им може да повиши приходите и печалбата, да подобри производителността на труда и да повлияе благоприятно върху задоволяване потребностите на клиента. През 1996 г. бях наел един офис за 500 USD на месец. Това ми се струваше значима сума и реших да се откажа от него. Като споделих идеята си с един бизнесмен, той реагира рязко: “Значи си решил да намалиш и обемите си дейност!” Тайната на богатите не е в минимизиране на разходите, а в увеличение на приходите. Понякога си мисля, че част от смисъла при правенето на пари е в тяхното раздаване - с обич и добронамереност. Но никога няма да забравя един успяващ вече бизнесмен: “Косата ми окапва, докато вържа баланса!” Може би е полезно при определени обстоятелства разходите да се минимизират. Но само по себе си намалението на разходите не е лошо или добро. Когато определяме начина, по който ще бъдат управлявани разходите в компанията, важно е да знаем, че те се оценяват според стойността, която носят. Данъчното законодателство може да се отрази на пазарната структура, като насърчи закупуването на групови и индивидуални договори за доброволно здравно осигуряване. Новото законодателство, прието през 1998 г. в Испания, направи премиите по груповите договори необходимо присъщ разход и те се приспадат от корпоративния данък, а във Франция груповите договори, предлагани от всички видове осигурители, се облагат с данък от 17,75%. Груповите полици за ДЗО (доброволно здравно осигуряване) във Великобритания също се облагат с данък осигурителна премия (започваща от 1,5%, когато бе въведена за първи път през 1994 г.). В някои страни от ЕС данъчните закони се използват, за да се повлияе на пазарната структура, като се дават предпочитания на някои осигурители пред други. Например във Франция взаимоспомагателните асоциации са освободени от корпоративен данък и данък върху премиите, но осигурителите, работещи за печалба, дължат данък върху премиите в размер на 7%. Законите в Белгия позволяват на някои обществени осигурители да предлагат доброволно здравно осигуряване, което е освободено както от надзора на регулиращия орган, така и от данък върху премиите. Взаимните фондове в Италия също се радват на повече финансови стимули, отколкото колегите им в частния сектор. В ЕС има данъчни облекчения върху премиите за ДЗО, макар че през последните 10 години в много от страните членки се правят усилия този стимул да бъде ограничен. Данъчните закони значително се различават в отделните страни. Например в момента в Белгия, Дания, Финландия, Испания, Швеция и Великобритания няма данъчно облекчение за ДЗО, а в Германия и Нидерландия то е силно ограничено, Австрия и Испания са предприели сериозни стъпки за намаляване на данъчните облекчения. Изключения от тази тенденция за намаляване или премахване на данъчните стимули при закупуване на ДЗО правят Ирландия и Португалия. Социалната политика се отразява върху пазарната структура на здравеопазването (т.е. върху вида предлагани услуги). Наблюдателите отбелязват, че принципът за обществено финансирано здравеопазване за всички граждани и предоставянето на всеобхватни пакети от здравни услуги е ограничил развитието на ДЗО и то играе незначителна роля във финансирането на здравеопазването. Като се има предвид този скрит ефект върху пазара, е ясно, че обществената политика е имала влияние върху нивата на покритие на ДЗО в ЕС. Отражението на обществената политика върху дейността обаче не е толкова силно, колкото често се твърди. Някои автори стигат до заключението, че пазарът е може би еднакво, ако не и преобладаващо, ограничен от собственото си поведение, особено от високата цена. Промените в здравеопазването у нас заличиха досегашните названия на лечебните заведения. Появиха се и нови понятия, свързани със здравното осигуряване. Новостите все още предизвикват объркване сред пациентите. Ето най-срещаните съкращения и понятия: v ЗОФ – здравноосигурителен фонд v ЗОЛ – здравноосигурени лица v ИМП – изпълнители на медицинска помощ (докторите и здравните заведения на договор със здравната каса) v ДКЦ – диагностично-консултативен център (бившите поликлиники) v МБАЛ – многопрофилна болница за активно лечение (бившите окръжни, общински, градски болници, където се лекуват острите състояния. Долекуването е отделено в специализирани болници за рехабилитация – бившите санаториуми) v Клинични пътеки - групи заболявания, чието болнично лечение се заплаща от касата. Пътеките включват нужните за терапията процедури, апаратура, изследвания. Най-важното при тези промени е, че се създават условия за разгръщане на здравен бизнес. Здравният бизнес е процес на създаване на организационни схеми и структури, които “произвеждат” здраве и правят пари. Това е различно от бизнеса със здравето, при който медикът взема пари от пациентите. И тук отново искам да се върна на примера с Робърт Т. Кийосаки. Той тръгва от нищото, за да постигне за по-малко от 10 години финансова свобода. В основата на неговия успех, освен качествата на характера му, стоят познанията му за паричните потоци. Своите познания той превръща в система, която предлага на всички. Във Факултета по обществено здраве ние се опитваме да направим същото. Ние се опитваме да формираме нов тип мениджъри, които владеят тайната на финансовото оцеляване. В основата на всичко това стои нов тип обучение, при което ключов елемент е управлението на ресурси (материални, морални, времеви, човешки). И така, Р. Т. Кийосаки дели хората на четири групи: Н (наемник), С (свободна професия), Б (бизнес), И (инвеститор). Н – значи, че имате работа С – значи, че притежавате собствена работа Б – значи, че притежавате системи и други работят за вас И – значи, че парите работят за вас. Очевидно при Б и И вие организирате времето и управлявате парите на другите. Обикновено пътят е следният: започвате като Н, минавате през С, борите се за Б и достигате И. Аз имах възможността да тръгна от Н направо към Б. Този шанс дължа на две обстоятелства: обучението ми в областта на социалната медицина, което формира у мен отрано усета към значимостта на организацията и надеждата (оказала се впоследствие реалност), че в областта на здравеопазването аз мога да създам нещо значимо. Обикновено сериозните клиницисти тръгват от Н, но засядат в С. Те са перфекционисти в работата си и първоначално им харесва това, което получават като притежатели на собствена професия, т.е. малък бизнес (собствен кабинет, клиника, здравна структура). Въпросът е, че когато започват да изпитват чувство на неудовлетвореност, те трудно разбират, че е необходима промяна в начина им на мислене и възприемане на нещата. И все пак има сериозни изключения. Така например при откриването на първия курс на въведената за първи път у нас магистратура по здравен мениджмънт, аз с изненада установих, че един доцент по неврохирургия и една жена – доцент по урология, са мои студенти. Дълбоко вярвам в по-нататъшното им развитие и във възможността да пропътуват от С към Б. Познавам български бизнесмен, който години наред работи като Б, за да се превърне понастоящем в И. Познавам и българско семейство, работещо в САЩ, които от Н минаха направо в И. Жената е общопрактикуващ лекар, а мъжът – юрист. Тя работи като Н, а той е безработен. Но той мъдро и далновидно инвестира всичките ѝ пари (плюс кредити, които взема в определени случаи) в недвижимо имущество в България (апартамент, магазин, ресторант и т.н.). По този начин той защитава спестяванията ѝ и в същото време формира печалба. Традиционните показатели, измерващи финансовия аспект на дейността, често са неприложими за обясняване стойността на разходите. Може например да дадат информация за постъпленията от продажбите, но не и за действията, криещи се зад всяка продажба, и за разходите, извършени по тези действия. Не може да дадат информация и за стойността на продажбата. Ето защо управлението на разходите от гледна точка на стойността им за бизнеса може да повлияе върху ръста на приходите. Да управляваш процесите, значи да поемаш отговорности. Правилата на потоците пари са различни в зависимост от принадлежността ни към Н, С, Б, И. Разбира се, ние бихме могли едновременно да бъдем и Н, и С, и Б, и И. Важното е да познаваме правилата за Н, С, Б и И, и да ги спазваме, за да имаме успех. За да опознаем правилата, трябва да се образоваме, да бъдем обучени.
Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн – декан, Факултет по обществено здраве; МУ София.
|
|||||
![]() |