Пълен текст

Медикът подценява и не разбира ролята на организацията. Мениджърът най-напред обмисля организацията. На медика му се струва, че е достатъчно да има интелектуално ноу-хау, а мениджърът е наясно, че трябва да обезпечи материализирането на интелектуално ноу-хау чрез адекватна организация.

Беше ми омръзнало набедени мениджъри от висшия ешелон да ми рисуват квадратчета и кръгчета и да ми обясняват как парите следват пациента. Парите не следват нищо освен своята собствена логика. Други пък, от средния ешелон, ми обясняваха какви идеи имат и как като нещо се промени в здравната система, ще се отвори вълшебното кранче и парите ще потекат към лекарското съсловие. Не стана нито едното, нито другото. Медицинското съсловие като цяло обедня, а здравето на хората се влоши. Не случайно анализ на Световната банка от 2001 г. констатира:

v      Администрацията в областта на здравеопазването е раздута.

v      Здравният сектор се характеризира с липса на стандарти за услугите и поддържане на качеството.

v      Здравният контрол е негъвкав и прекалено централизиран.

v      Стимулите за висококачествено здравно обслужване са неадекватни.

v      Липсва управленски опит за предоставянето на услуги.

v      В България са се влошили медицинското обслужване и здравните показатели на населението.

Така че е необходимо не само интелектуално, но и организационно ноу-хау. Без съответната организация интелектуалното ноу-хау ще си остане само едно добро пожелание, поредна нереализирана възможност. И ние ще се чудим защо и как доста по-посредствени, но по-предприемчиви от нас, през това време забогатяха.

Петата разлика между медика и мениджъра е, че на медика му се струва, че е достатъчно да има интелектуално ноу-хау, а мениджърът е наясно, че трябва да обезпечи материализирането на интелектуално ноу-хау чрез адекватна организация.

Други пък (това важи за значителна част от професорите) се изживяват като велики. Често от тях може да чуете оплаквания от типа: “Плаща ни се малко.” Имаме толкова научни степени и титли, а ни приравняват с обикновените лекари.” и т.н. На пазара на здравни услуги всички са равни и всеки започва да се доказва от нулата. Според мен не е най-велик този, който има най-много титли, а този, който създаде най-печеливша организация. Нека да тръгнем да се себедоказваме на пазара на здравни услуги. Безпристрастните му везни не се интересуват от престижа и миналата слава.

Спомням си такава случка с един американски професор. Той бил млад и много горд със своите постижения. Правейки джогинг в студентското градче, попаднал на табела: “Вие се мислите за  много умен, нали?!” Той продължил нататък и попаднал на следваща: “А тогава защо не сте богат?”.

Всеки умен човек трябва да си задава въпроса: “Защо не съм богат?” И да се стреми да организира така своето бъдеще, че да постигне целите си. Най-сигурният начин да предскажеш бъдещето е да го създадеш. Ключов момент при това е планирането. Ако не успееш да планираш, значи планираш да не успееш.

Ако искаш истински да успееш, трябва да създадеш необходимата организация за това. Американският милиардер Пол Гети подчертава: “Аз предпочитам да спечеля 1% от усилията на 100 души, отколкото 100% от своите собствени усилия.” Ако продавате собственото си време, никога няма да забогатеете. Винаги трябва да създавате системи и да използвате времето на някой друг, за да произведете нещо, което може да продадете на по-висока цена. И тук планирането на времето е решаващо. Установено е, че за изпълнението на 80% от целия обем на работата се изискват не повече от 20% от работното време – останалото се изяжда от рутината. Затова първо трябва да бъдат определени стратегическите цели и приоритетите. Когато става въпрос за управление на времето, приемам за важни следните съвети:

v      Определяне на целите

v      Съсредоточаване върху главното

v      Създаване на стимули

v      Определяне на сроковете

v      Решителност.

Безсмъртната мисъл на Васил Левски: “Времето е в нас и ние сме във времето” отразява тази странна парадоксалност на нашата ограниченост във Времето, но и на безграничната ни възможност, когато то е в нас. Древните са казвали: “Хората се боят от времето. Времето се бои от пирамидите.” Но не са ли пирамидите дело на човека? И не може ли чрез величието и мащаба на своите дела човек да остане във времето? 

Първото от изкуствата, което трябва да усвои здравният мениджър, е: планиране и управление на собственото си време, така че да може да се концентрира върху дейности, които носят пари, и да прехвърли останалото на други. Благодарение на организацията на работа, която той ще въведе, ще има време да се занимава с онова, което желае.

Очевидно здравната реформа има нужда от учени, а не от апологети. Здравната реформа не може да се използва като заклинание от тесен кръг посветени, а да се превърне в работно ежедневие, водещо до по-добър здравен статус на нашето общество и по-достоен социален статус на медицинското съсловие.

При това политиката на приоритети на здравната реформа не може да заобиколи следните основни моменти:

v      Етични ценности (поддържане достойнството на човека, справедливост, солидарност, професионална етика).

v      Подобряване на здравето (опазване и укрепване, промоция на здравето).

v      Удовлетворяване на здравните потребности (свободен избор, но и отговорност на гражданина за здравето му).

v      Подобряване на качеството (и за лекаря, и за пациента водещ е резултатът).

v      Надеждна система за финансиране.

v      Ориентация към ПЗП (първична здравна помощ) и преразпределение на разходите.

Ето защо няма да се уморя да повтарям, че ключов момент в мениджмънта на промяната е формирането на нова организационна култура, усвояването на модерните организационни технологии. Проблемите ни не са само в липсата на много пари, а и в дефицита на мениджърска култура. Така реформата на здравеопазването е немислима без реформа на формирането на здравни професионалисти. В момента на нас ни е необходим: мениджмънт, мениджмънт и пак мениджмънт. Целта ни е да се изгради система на национална здравна сигурност.

Безусловно здравният мениджмънт ще помогне за разгръщане духа на предприемачеството в медицинското съсловие, но наред с това отговорностите му ще се увеличат. Не случайно напоследък толкова много се говори за правата на пациента. В здравеопазването всички решения в крайна сметка са етични. Например: Да развиваме ли метода in vitro (бебе в епруветка)? Да подлагаме ли на хемодиализа възрастни диабетици? Да приемем ли евтаназията? Как да се отнасяме към излишните ембриони, към самотната майка и т.н., и т.н.

Ако си в бизнеса да спасяваш живота, по-добре да започнеш от своя. Тук ще си позволя малка разходка из “Опити”-те на Монтен: Живеенето е не само най-главното, но и най-достойното от всичките ни занимания. “Ако бяха ми възложили някоя велика ръководна задача, щях да покажа какво мога да направя. Но съумял ли си да ръководиш и да управляваш живота си, ти си изпълнил най-тежката от всички задачи. Природата не избира къде ще се прояви и ще просияе; тя се показва еднакво на всички стъпала – и зад завесата, както и без нея. Съумял ли си да стъкмиш навиците си, ти си сторил повече от оногова, който е стъкмил цяла книга. Съумял ли си да овладееш изкуството да си почиваш, ти си сторил повече от оногова, който е овладял градове и царства. Най-високото и славно постижение на човека е умението му да живее.” И аз мисля така: Най-високото и славно постижение на човека е умението му да живее. И бих продължил: Ако ние днес формираме повече хуманизъм, то това ще се превърне утре в могъща материална сила с неоценими последици.

Организацията на медицинската помощ следва да е неделима част от единната медицинска доктрина. Всички бяхме свидетели на блестящата антитерористична операция в Москва и хаоса в организацията на медицинската помощ (на някои от пострадалите е слаган по два пъти антидот, а на други изобщо не е поставян, липса на координация между медицинските служби, разтакаване).

Разсъждавайки върху дилемата “разум или чувства”, авторът на статия за определен български политик беше подчертал, че при него здравият разум винаги е надделявал над ненужните емоции. Това водело до принципност, а принципът бил полезността на дадено действие.

В крайна сметка политиката на Съветския съюз (до 1990 г.) се опираше на някаква уж голяма визия за бъдещето на човечеството, но надделя, както е известно, тази политика, която се водеше на първо място от грижата да бъдат осигурени непосредствените и конкретни интереси на американските икономически гиганти. Чрез адекватни организационни технологии.

Особен интерес представлява споделеното от Франсоа Митеран пред Фолкабах, че най-важното качество за един държавник е безразличието, способността му да се разграничава от бруталността на събитията.

В крайна сметка моралните норми са измислени, за да съхранят и подредят обществото. Редът в обществото е основата на неговото развитие. Хаосът е отрицание на развитието.

---

Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн – декан, Факултет по обществено здраве; МУ София.