ТЪРЖЕСТВЕНА ЦЕРЕМОНИЯ

ДВЕ ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ФАКУЛТЕТА ПО ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ
ПРИ МЕДИЦИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ

   Тържественото събрание се ръководи от проф. д-р Веселин Борисов, дмн – заместник-декан на ФОЗ

Проф. д-р В. Борисов: Колеги, уважаеми дами и господа, драги гости, с вълнение, което отдавна не съм изпитвал, изпълнявам задължението да открия тази юбилейна среща.

Юбилеите са измислени от хората главно поради две причини. Първата, за да си създадат празнично настроение, един малък оазис в забързаното и нерядко изтощаващо ежедневие. И втората, по-важна причина да се замислят, да осмислят изминатия и още по-важно, бъдещия път. Две години са изключително малък исторически период, но за нас, хората от Факултета “Обществено здраве” - по-старите и по-малко старите, и най-младите - тези две години са цяла епоха. Двете години ни промениха. Те промениха ситуацията в Медицинския университет – София. Има вече нова академична реалност в Медицинския университет. Факултетът по обществено здраве е вече факт, който не може да бъде отречен, не може да не бъде забелязан и от най-големите скептици. Преди две години ние бяхме осъдени да избираме, да решаваме дилемата – да останем ли в лоното на класическата социална медицина, или да се извисим над нея? Да останем ли в комфортното, безоблачно, тихо академично ежедневие, или да поемем пътя на промяната през многото видими и невидими бариери? За всеки, който е имал очи да вижда, бе ясно, че ние избрахме пътя на неспокойното търсене, на многото неизвестни, на риска, а днес вече имаме основание да кажем и пътя на успеха. Нашият успех е в неизменната вярност на нашата мисия. Коя е нашата мисия? Днес имаме право, имаме дълг и отговорност да си зададем този въпрос и още по-важно, да му отговорим. Нашата мисия е преди всичко да гарантираме един истински европейски, академичен старт на управленския професионализъм в здравеопазването. На мястото на пропуканата, тясна, олющена сграда на бюрократичното администриране в здравеопазването ние се заехме да построяваме новата по-просторна, по-функционална и може би по-бляскава сграда на творческия здравен мениджмънт със средствата, със стила, с мисленето на управленската наука, да преодолеем несигурността и безпомощното администриране в изстрадалата ни национална здравна система. Нашата, бих казал историческа, мисия е уникална. Да реализираме мечтата на много велики умове в медицината от миналото. Една вековна мечта, най-синтезирано изразена в неувяхващата мисъл на знаменития Рудолф Вирхов още преди 150 години, звучаща буквално: “Ако медицината желае да изпълни наистина своята велика мисия, тя трябва да интервенира в социалния и политическия живот.” И още по-ярко звучене на тази мисъл: “Медицината е социална наука и политиката не е друго освен медицина от висок ранг.” Няма нищо така непреодолимо, както идеята, чието време е дошло. Идеята на единната наука за общественото здраве бе родена отдавна, но явно нейното време дойде в края на ХХ век, а на Медицинския университет – София, съдбата поднесе една истинска символика. Има нещо символично, че в първата година на новия век, на новото хилядолетие се създаде новият Факултет – четвърти по ред в най-стария наш Медицински университет. И ние все по-ясно съзнаваме, че се касае не само за поредния четвърти Факултет на Медицинския университет, а имаме основание да кажем, че именно този четвърти Факултет внесе нов аромат в Медицинския университет. Въздухът става по-“озониран” и по-стимулиращ за старата, самотна и преуморена медицина. Нашият дълг е да помогнем на старата медицина да преоткрие цялостния човек с неговите сложни социални проблеми; да се издигне над своя стереотипен, традиционен стил на движение след събитията; да се пребори с хаоса на проблемите, да регулира, по-добре да фокусира своите приоритети. Защото, както изтъкват авторитетни експерти, както твърдят основателно, повечето грешки в медицината, не са грешки на медицината, а са слабости на организацията и управлението на ежедневните медицински дейности. Някога чух от изтъкнатия наш дерматолог Крум Балабанов, че пренасянето на методите на една наука в друга винаги играе ролята на опрашване. Мисията на Факултета “Обществено здраве” е да пренесе методите на социалното познание – управленско, политическо, социологическо, икономическо - зад стените на клиничната медицина; да промени традиционната медико-биологична парадигма на медицинското познание, движейки се към един биосоциален монизъм на човешкото здраве. Ореолът на медицината, все повече се измества от тясно клиничната към превантивно-социалната медицина. В този лабиринт от идеи се роди Факултетът по обществено здраве и трябва да подчертая в порядъка на спомени, че все пак той се роди без асфиксия – беше жизнеспособен плод, проплака още в първите мигове, а днес вече забелязваме, че уверено се усмихва, до известна степен и учудено пред широките хоризонти, които се очертават пред него. В този огромен лабиринт от идеи ние би следвало постоянно да виждаме ясно пътя си напред. Ние се посветихме на мениджмънта на здравеопазването, мениджмънта на ресурсите на здравеопазването, но все повече виждаме, че мениджмънтът на идеите е по-труден, по-важен и по-съдбоносен от мениджмънта на ресурсите, който е зависим от идеите. За все повече хора в здравеопазването днес става ясно, че идеите са най-ценният ресурс за едно ефективно управление на здравеопазването. Но идеите са като семената, те са ценни само ако дадат реални плодове. Ние посяхме семената на науката за общественото здраве. Любопитно е да надникнем в градината на Факултета по обществено здраве и да погледнем каква е съдбата на посетите там семена. Има ли вече плодове след две години, които по дълбокото ни убеждение са равни на епоха? И във връзка с това, позволете ми да дам думата на г-н Декана за кратко експозе върху тези две години равни на епоха.

Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн: Благодаря за предоставената ми възможност. Сега аз съм значително улеснен, тъй като проф. Борисов очерта мисията на Факултета, изхождайки от която, аз ще продължа със задачите на Факултета. Основната и ключова задача, след като сме си поставили за цел да сложим акцента върху мениджмънта в здравеопазването, е по-нататък да създадем и да формираме нова генерация от здравни мениджъри, на първо място. И на второ място, да съдействаме при мениджмънта на цялостната промяна в здравеопазването.

Сега съвсем накратко изброявайки направеното през тези две години, ще разшифровам по какъв начин виждам перспективата да участваме, да съдействаме на цялостния мениджмънт на промяната. Така, както вървим на отчитане пред Вас, бих искал да подчертая, че през тези две години ние постигнахме най-важните стъпки. Най-важното беше свършено от няколко души. Сега като гледам тук десетки хора, сигурно сме около 50 човека вече – значителен контингент, който се създаде благодарение на общите усилия, благодарение на изключителната помощ от страна на ръководството на Медицинския университет, на помощта и съдействието на Медицинския Факултет. Така че, с една дума структурирането на Факултета по обществено здраве като цялостен процес е почти завършено. Разбира се това включва и щатното комплектоване и бюджетната осигуреност, а следващата стъпка беше този Факултет да излезе не толкова на международния, а в началото на националния “тепих”. Защото тук между нас е деканът на Факултета по обществено здравеопазване при Медицинския университет – Варна. Значи трябваше да намерим пътища не само за партниране, но и за взаимно доказване. Ние проведохме някои мероприятия и създадохме предпоставки, които в значителна степен очертават нашите национални измерения. Тук бих искал да посоча издаването на списание “Здравен мениджмънт”, което много бързо завоюва своите национални позиции; организацията и провеждането на Първата национална конференция по здравен мениджмънт в Стара Загора. Повечето от Вас бяха участници там. В международни измерения съвсем наскоро с решителната помощ на младите от Факултета беше организирана и проведена сериозна международна проява под егидата на Пакта за стабилност. В нея почти всички вие взехте участие. Все по-тесни стават връзките ни с АСФЕР. Но за да не Ви отегчавам с фактология, аз ще си позволя да се спра с няколко изречения на потребностите, на които ние трябва да отговорим и на перспективите, към които ще се стремим.

На първо място ми се струва, че е крайно време да се внуши на държавните мъже и на политическите сили, че положението в България е изключително драматично от гледна точка на по-нататъшното развитие на медицината и здравеопазването. Крайно време е да се удари камбаната и да се каже, че след време за никаква сигурност не може да става въпрос, ако не се осигури най-важното. А най-важното е осигуряването на здравната сигурност. Дотогава, докато здравеопазването не стане ключов приоритет, ще се окаже, че след време за нищо друго няма да може да се говори. И за съжаление това време не е много отдалечено според всички прогнози на експертите, които се занимават с демографско и социално, и т.н. развитие на нашата нация. Не е естествено да говорим, че ще влезем в Европа по разни други показатели, когато в областта на здравето ние отстъпваме на Европа в пъти. Вие всички сте експерти в това отношение и знаете, че в пъти имаме по-висока детска смъртност, в пъти имаме по-висока заболяемост, в пъти имаме по-висок процент на самоубийства, в пъти имаме инвалидност, имаме понижаване на средната продължителност на живота, в пъти имаме по-тежка социална патология и по-висока смъртност в резултат на тази патология и на първо място ще визирам отново инфаркта, инсулта и т.н. Не бихме могли да говорим, че ние влизаме в Европа, след като толкова много е разтворена ножицата в областта на здравното състояние. Затова ми се струва, че наш дълг е навсякъде, където имаме възможност, да бием камбаната на тревогата. И за да не засилваме така песимистичните нотки, защото сме се събрали все пак по един хубав повод, бих искал да кажа, че моята амбиция и надявам се, амбицията на целия състав на Факултета по обществено здраве е ФОЗ при Медицинския университет – София да се превърне в експертна лаборатория за подготовка на държавнически решения в областта на здравеопазването. Аз мисля, че ако мобилизираме целия интелектуален потенциал, с който ние разполагаме, бихме могли в определена степен да отговорим на това значимо, но и жизнено необходимо предизвикателство. Благодаря Ви за вниманието.

Проф. д-р В. Борисов: Според нашия алгоритъм на програмата предвиждаме една в известна степен ритуална точка. Давам думата на проф. д-р Воденичаров.

Проф. д-р Ц. Воденичаров, дмн: Искам да споделя радостната вест с целия колектив и с тук присъстващите гости, че на заседание на Деканския съвет предложихме и утвърдихме за почетен професор на Факултета по обществено здраве професор д-р Владимир Овчаров - ректор на Медицинския университет – София. Сега ще позволите да прочета текста на дипломата. Това е диплома № 1: “Факултетът по обществено здраве удостоява със званието почетен професор, професор доктор Владимир Овчаров, доктор на науките, ректор на Медицинския университет, за големите му приноси за създаването, развитието и утвърждаването на Факултета по обществено здраве при Софийския медицински университет.” София 11.07.2003 г. Да сте жив и здрав, уважаеми проф. Овчаров.

Проф. д-р Вл. Овчаров, дмн: Благодаря Ви, че сте ме удостоили с тази награда, която е много ценна за мен. Благодаря Ви и Ви желая много успехи, в които, знаейки и виждайки Вашия потенциал, аз въобще не се съмнявам. Искам да кажа, че аз Ви повярвах, и когато преди известно време дойде идеята да създадем този Факултет, аз бях убеден, че това трябва да стане. Тъй като тази реформа, която ние започнахме, я започнахме, без да има подготвени съответни специалисти. Ние влязохме в атака, без да имаме готовност от страна на специалните части, които да се борят за успеха. Вие сте тези специални части, които вярвам, че ще изведат реформата напред. Тази реформа не е за една – две години, тя вероятно ще продължава двадесет - двадесет и пет – тридесет години. Това е един безкраен период и през тези дълги години аз вярвам, че Вие ще водите нашия народ към едно по-добро бъдеще, тъй като той го заслужава. Благодаря Ви още веднъж.

Проф. д-р Ц. Воденичаров, дмн: Сега имам приятното задължение да кажа, че има и диплома № 2: “Факултетът по обществено здраве удостоява със званието “почетен професор” проф. д-р Миладин Апостолов, доктор на науките, преподавател във Факултета по обществено здраве, за големите му приноси за развитието и утвърждаването на Факултета по обществено здраве при Софийския медицински университет.”

Проф. д-р М. Апостолов, дмн: Уважаеми г-н Председател, уважаеми колеги и гости, в началото на настоящата 2003 г. бях отстранен от Нов български университет. Оттогава до днес непрекъснато си мисля и все повече се убеждавам, че българинът, който за пръв път е казал, че камъкът тежи на мястото си, е бил много прав. Аз Ви благодаря. С този акт Вие ми напомнихте колко вярна е тази народна сентенция. Благодаря Ви за това, че измерихте един камък не с грамове и килограми, а със златни карати. На свой ред аз пожелавам на колегите големи лични успехи, а на Факултета да продължава това свое възходящо развитие и да има нови, още по-успешни юбилеи. Благодаря Ви.

Проф. д-р В. Борисов: Това събитие ни напомня, че един критерий, заедно с многото други критерии, на една академична институция е какви хора са почетните й професори. Така че, стартът ни в тази посока ми се струва много обнадеждаващ. Когато започват юбилеите, те вървят някак си редом един с друг и ето съдбата днес ни поднася съчетание на два юбилея. Точно в тези дни, поради вероятно една неслучайна случайност, се навършват 30 години академична кариера на нашия декан проф. д-р Цекомир Воденичаров. Историците са за това, за да упражняват един мониторинг на събитията и в крайна сметка да ни подсещат. Един от нашите главни летописци на събития, анализатори на събитията в историята на медицината - проф. д-р М. Апостолов, има заслугата за това, че отбеляза събитието, и поради това му давам думата за едно кратко експозе.

Проф. д-р М. Апостолов, дмн: Скъпи Цекомире, уважаеми колеги и гости, драги преподаватели и научни сътрудници. Цели три десетилетия пред очите ми един вдъхновен и силно мотивиран млад мъж понесе и продължава да носи своя тежък кръст като преподавател и изследовател в едно от най-престижните направления в съвременната медицина – социалномедицинското. За проф. Цекомир Воденичаров и за нас, неговите колеги и съратници, има нещо знаково и съдбовно в това, че през 1972 г. той получи нашата национална историко-медицинска и медико-етична награда “Златен Хипократ”. В своето кратко благодарствено слово (аз съм запазил и оригинала, проф. Воденичаров, на това Ваше слово тогава; и снимката съм запазил, но не я нося сега), произнесено в старата анатомична аудитория, той заяви: “Името на Хипократ е символ на мъдрост, ученост и човеколюбие. Хипократ е така близък до нас, защото в човешката история най-силно блестят имената на тези, които са направили най-много за страдащото човечество.” Тези негови думи прозвучаха клетвено, вдъхновено и убедително. Бяха тиражирани тогава и в “Медицинска трибуна” и във всекидневниците. Наградата “Златен Хипократ”, на която проф. Воденичаров е връстник и носител, предопредели и в значителна степен повлия неговото развитие през последните 30 години.

Най-напред в ще кажа няколко думи преподавателско направление,. Бързото утвърждаване на Цекомир Воденичаров като преподавател е напълно издържано в Хипократов дух и стил. Веднага след дипломирането си през 1973 г. в Медицинския факултет на ВМИ – София, той спечелва конкурс за асистент в Катедрата по социална хигиена и организация на здравеопазването. И оттогава до днес без прекъсване и сътресения – целенасочено и последователно натрупва знания и опит като старши асистент, главен асистент, доцент и професор по социална медицина. Израства до водещ преподавател по медицинска етика, социална медицина и обществено здраве. Написва 7 авторски и съавторски учебника, 12 монографии и повече от 160 статии, студии и други публикации. Въвежда няколко нови дисциплини, без да се отказва от старите, утвърдените, класическите. След преломната 1989 г. в качеството си на заместник-декан на Медицинския факултет проф. Воденичаров допринесе за реформирането и демократизирането на учебните планове и програми на висшето медицинско образование у нас, като положителните резултати от неговите усилия бяха мултиплицирани в дъщерните Факултети на нашата Алма Матер. И както обикновено става, ярките и силни личности като него привличат ученици, сътрудници и последователи. Въпреки многобройните спънки и трудности той успя да обедини, да мотивира и да целенасочи много от тях. С тяхна помощ успя да разшири параметрите на нашата съвременна социалномедицинска, историкомедицинска и медикоетична учебно-образователна школа, утвърждавайки се като един от нейните основоположници и лидери. И така в продължение на 30 години проф. Воденичаров израсна като преподавател и учител на няколко поколения медици, специализанти по социална медицина, медицинска етика, здравно осигуряване и здравен мениджмънт. Същевременно успя да се наложи като авторитетен участник в обучението на студенти, преподаватели и специалисти от страните от ЕС, а също така като организатор на медицинското образование и признат експерт. Ръководител, координатор и консултант по програмите на ФАР и ТЕМПУС. За всичко това много му помогна високата му езикова, обща и професионална култура.

В изследователско направление Ц. Воденичаров си служеше само с Хипократовия индуктивен метод. Той непрекъснато обогатяваше и модернизираше своята научна методика, неуморно разширяваше и задълбочаваше научната си проблематика. С такава цел специализира по медицинска етика и икономика на здравеопазването, по здравно осигуряване и мениджмънт на здравеопазването в Рен, Париж, Марсилия, Мадрид, Ротердам, Маастрихт, Брюксел и др. В тази насока натрупваше знания и наблюдения; превръщаше се в ерудит, но преди всичко развиваше евристичното начало на своята управленска, учебно-методична и изследователска дейност. През последното десетилетие почувствахме присъствието му като водещ изследовател сред няколко равни нему преподаватели от Катедрата по социална медицина и Факултета по обществено здраве в основните направления. Като поне в две от тях израсна като водещ професионалист в областта на медицинската етика и здравното осигуряване. Две от най-ранните му монографии “Професия лекар” и “Път в медицината” се появиха през 70-те години на миналия век, а второ, трето и четвърто издание имаше, но те бяха вече по-късно. А две от последните “Доброволното здравно осигуряване – стратегия на избора” и “Седемте разлики между медика и мениджъра” бяха отпечатани в началото на 21 век. Тези негови книги го утвърждават като един от водещите теоретици на медицината у нас, като пионер на доброволното здравно осигуряване в Р. България и генератор на научни идеи в медицинската теория и практика. Все в тази основна изследователска сфера, с решаващата подкрепа на декана на ФОЗ се подготвя една нова докторска програма, която ще утвърди лидерската позиция на Факултета в страната, а защо не и на Балканите. Ще създава и поддържа висок професионален рейтинг на целия хабилитиран състав на Факултета. Истински преподавателски, организационен и изследователски ‘бум” беше постигнат през 2001 г., когато проф. Воденичаров ни поведе към неговото лично и наше общо завоевание – Факултета по обществено здраве. Днес и тук едва ли е необходимо да изброяваме новосъздадените лекционни курсове и програми, както и специалните издания и списания на Факултета. Ще посоча само списанието “Здравен мениджмънт”, което се наложи и утвърди много бързо и вече успя да се превърне в лоцман на социалномедицинската научна периодика. Без да подценявам усилията на един солиден редакторски екип, отбелязвам лидерската роля на декана на Факултета. Избраният хипократовски ракурс ми позволява да подчертая осъзнатата потребност от установяването и поддържането на международни научни контакти, което във века на информацията и комуникацията е особено важно и полезно. През 1991 г. проф. Воденичаров е избран за член на Световната федерация по медицинско образование, а в годината на създаването на ФОЗ (2001 г. – бел. ред.) става член-кореспондент на Европейската академия на науките и изкуствата в Париж. Не е за пренебрегване и още едно академично членство - в Българската национална академия по медицина. В неохипократов дух са и обществено-професионалните му изяви. Той самият, а и ние, неговите колеги и сътрудници, високо ценим членството му в Съюза на учените в България, в дружествата по социална медицина и история на медицината. На колегата Воденичаров са чужди конюнктурните решения, временните предпочитания и ориентации, тясно партийните съображения. Формира у себе си историческо мислене. Той осъществява историческа приемственост. Неговата иновационна нагласа (имам предвид и монографията “Иновации в медицинското образование”) и усетът му за новото, съвременното здравеопазване не му пречат да ратува за ново обществено здравеопазване, за рехуманизация на здравните грижи, за утвърждаване на хипократовия хуманизъм в медицинската практика. Проф. Цекомир Воденичаров е лекар с призвание, който лекува социалните болести на обществото. В качеството си на декан той, заедно с целия личен състав на Факултета, със специалистите, които изучават състоянието и приоритета на здравеопазването, подготвя специализанти и студенти, за да могат те успешно да участват в една перманентна здравна реформа. Подготвя ги за едно високо морално-етично отношение към здравето на българския народ. Ето това е главното основание да му присъдим пред три години националната и международна награда “Златно сърце” за обучението на лекарите и сестрите в милосърдие и хуманизъм, за себераздаването и спонсорството му. И в този хуманно-милосърден план той остана верен на хипократовското си откровение от 1973 г. Високо следва да оценим участието му в написването на хипократовската клетва на студентите от Факултета по сестринско дело на Софийския медицински университет през 1998 г.

Здравноосигурителните фондове “Здраве” АД и “Медико” АД са може би най-значимото му научно-практическо измерение и постижение. В качеството си на изпълнителен директор от 1997 г. до днес, той допринася за разгръщането на пазара на здравни услуги по европейски образци и на основата на световните стандарти. На проф. Цекомир Воденичаров и на нашия Факултет по обществено здраве, модерна еманация на Катедрата по социална медицина и здравен мениджмънт при Медицинския Факултет – София, пожелавам от свое име, от името на всички негови сътрудници, от името на професионалните и научни дружества в които членуваме, да продължи активната си изследователска, преподавателска и ръководна дейност за по-нататъшното укрепване и утвърждаване на авангардния ФОЗ – натоварен с историческата мисия да подготвя кадри за повишаване качеството на здравните грижи, за тяхното рехуманизиране и доближаване на медицинската помощ до населението, за изработване и прилагане на една модерна, съвременна и ефективна здравеопазна система. От сърце го поздравявам.

Проф. д-р В. Борисов: Благодаря на проф. Апостолов за обстойното и аналитично слово, отнасящо се до един професионален път, типичен за институцията, която ръководи в момента проф. Цекомир Воденичаров. Давам думата за приветствено слово на Ректора на Медицинския университет.

Проф. д-р Вл. Овчаров, дмн: Уважаеми проф. Воденичаров, уважаеми проф. Цанков, уважаеми колеги, драги гости, за мен е изключителна чест и удоволствие да приветствам академичната общност на Факултета по обществено здраве по повод честването на двегодишнината от неговото създаване. В продължение на няколко години група преподаватели, познаващи в дълбочина социалните измерения на съвременното здравеопазване и неговата университетска проекция, реализираха един български проект с европейско значение – Факултет по обществено здраве. Назрялата потребност у нас и международната подкрепа, най-вече на Пакта за стабилност, доведоха до трансформиране на Факултета по сестринско дело във Факултет по обществено здраве. В негово лице основателите му видяха модерна университетска формация, способна навреме и компетентно да доведе студенти и висшисти в специфичната за здравеопазването управленска наука, чиито тънкости предлагат неподозирани изненади. Формация, която има амбиция да се наложи като средище на знания и издателска мисъл, способни да отворят пълноценно българската хуманна медицина към обществото. Не е тайна, че западноевропейските и централноевропейските страни отделят изключително голямо внимание на общественото здраве, което непрекъснато се развива. Разбира се, две години са изключително кратък период за една университетска формация да създаде солидна школа, да изгради авторитет, добра традиция, уважаваща приемственост. Въпреки това убеден съм, че ФОЗ ще надхвърли рамките на Факултетската значимост, ще получи национално признание, ще постигне международна известност. Основание за подобно твърдение ми дава широката международна дейност, която разгръща Факултетът. Преподавателите на Факултета са ръководили проекти на програмите ТЕМПУС и ФАР, поддържат стабилни контакти с водещи академични структури в областта на общественото здраве във Великобритания, Нидерландия, Франция, Белгия и Германия; работят по проекта Леонардо да Винчи ІІ, посветен на оценка на качеството на здравните грижи. ФОЗ стана колективен член на международната асоциация АСФЕР. Не е случайна високата оценка, която Асоциацията дава, избирайки за домакин на последната си среща за Източна Европа Факултета по обществено здраве. Първите стъпки Факултетът прави с четири катедри, като обучава бакалаври по здравни грижи и магистри по здравен мениджмънт. Но неговите амбиции са към разширяване на дейността, разкриване на нови специалности - магистърска степен по “Здравни грижи” и бакалавърска след завършване на средно образование по “Обществено здраве и здравен мениджмънт”. Твърдо съм убеден, че главното предизвикателство пред Факултета – да подготвя лидери на промяната с нов управленски стил - намира своя реален и пълен еквивалент в неговите възпитаници. Дава ни увереност, че болничното управление, от което зависи качеството на българското здравеопазване, ще бъде на европейско ниво. Защото Вие изграждате бъдещи управленски кадри, мотивирани и обучени да се справят с нови пазарни условия, способни да предлагат рационални подходи в решаването на икономическите въпроси. Разгръщането на Факултета, големите амбиции и упоритост, пълноценното професионално настояще са добра визия за надеждно бъдеще. Пожелавам успех и лично щастие на всички Вас.

Проф. д-р В. Борисов: Благодаря на проф. Овчаров за пожеланията. Давам думата на председателя на Съюза на учените в България – проф. Дамян Дамянов.

Проф. Д. Дамянов, дмн: Уважаеми проф. Воденичаров, уважаеми колеги, уважаеми г-н Ректор, уважаеми г-н Декан, уважаеми гости, имам удоволствието да поздравя ръководството на Факултета по обществено здраве при Медицинския университет – София, и колектива от преподаватели и служители по повод две години от създаването на тази нова учебна структура. Функционирането на новия, четвърти факултет на Медицинския университет е призвано да отговори на възникналата необходимост от подготовка на нов тип специалисти, способни да се занимават с организация, мениджмънт и контрол в областта на здравеопазването. Очевидно както досегашната дейност, така и ентусиазмът и волята за по-нататъшно развитие на Факултета заслужават поздравления. Вашата научна продуктивност и тази на водещите учени и специалисти е една от най-големите, тъй като има задачата да запълни празнотата в научната и учебната литература. Потвърждение за това е и предвиденото за днес обсъждане на книгата “Седемте разлики между медика и мениджъра”. От името на Управителния съвет на Съюза на учените в България и от мое име Ви желая успешно по-нататъшно развитие на Факултета по обществено здраве, здраве и творчески сили на Вас и Вашия колектив. Във Ваше лице аз виждам добри приятели, с които през тези години добре сме сътрудничили както в личен план, така и чрез Съюза на учените в България. Надявам се това да продължи и в бъдеще. Успех.

Проф. д-р В. Борисов: Давам думата на проф. д-р Николай Цанков, декан на Медицинския Факултет – София.

Проф. д-р Н. Цанков, дмн: Уважаеми г-н Ректор, уважаеми колеги от Факултета по обществено здраве, дами и господа. Имам приятното задължение да кажа тези няколко думи на приветствие към Вашия новосъздаден Факултет и специално да поздравя проф. Цекомир Воденичаров по повод премиерата на неговата книга “Седемте разлики между медика и мениджъра” и с неговата 30-годишна преподавателска дейност. Аз като представител на “старата, самотна и уморена медицина” не мога да не приветствам този Факултет, зареден с толкова много амбиции и толкова много жизненост, и се надявам, че той ще намери своето достойно място в нашия Университет, а и в общественото пространство. Аз самият вчера бях впечатлен както от написаното в една книга, която чета вкъщи, така и от казаното от самия проф. Воденичаров, че интелектът и идеите би трябвало да властват над парите и се надявам, че с Ваша помощ един ден това ще стане. От книгата, която чета сега за двадесет и двете правила на мениджъра, правило № 16, да кажем, гласи, че за един човек винаги е необходимо да се изтъкне и поне една негова слаба точка, защото ако изтъкваш само положителните му черти, някак си той губи от своето значение. В книгата дават пример с милионерът Доналд Тръмп, който тръгва стремглаво нагоре, разпростира се във всички възможни области и поради факта, че не се намира нито една негова слаба точка, той постепенно започва да слиза от небосклона на общественото внимание. И като слаба точка тук намирам, че проф. Цекомир Воденичаров няма нито един медал и аз си позволявам да му връча медала “85 години Софийски медицински факултет” – почетен знак на Факултета, както и една книга, посветена на нашия Факултет, с пожеланието и той да издаде скоро по повод на един кръгъл юбилей книга за Вашия Факултет. На добър час!

Проф. д-р В. Борисов: Давам думата на доц. д-р Попова, декан на ФОЗ – Варна, едноименник и надявам се творчески партньор в условията на конкуренция.

Доц. д-р Стоянка Попова, дм: Уважаеми проф. Воденичаров, уважаеми г-н Ректор, от името на Вашия побратим - Факултета по обществено здравеопазване при Медицинския университет – Варна, тъй като двата факултета бяха създадени с един указ, имам удоволствието да поздравя Вас и Вашите сътрудници от Факултета по обществено здраве при Медицинския университет – София, с втората годишнината от основаването му. Щастливи сме, че в борбата за утвърждаване на високите хуманитарни ценности, заложени в общественото здравеопазване, ние имаме такива партньори като Вас и Вашия екип. Ние високо ценим постиженията Ви – книги, учебници, обучени студенти и специализанти. Тези успехи отразяват не само дългогодишния труд в полето на общественото здравеопазване, но също и плодоносната почва, на която израства Вашият Факултет. Не се съмняваме, че интелектуалната енергия, която притежавате, ще бъде живителния дъжд, който ще го превърне в зеленото дърво на теорията и практиката, доставящи радост както на тези, които го отглеждат, така и на тези, които берат от плодовете му. Пожелаваме Ви много здраве и устойчивост, за да изпълните Вашата благородна мисия.

Проф. д-р В. Борисов: Благодаря на доц. д-р Попова и да се надяваме, че ще бъдем устойчиви – устойчиво развитие. Сега отново се вълнувам, защото за мен Плевен е ключова дума и трябва да дам думата на доц. д-р Гена Грънчарова, която е ръководител на Катедрата по социална медицина и здравен мениджмънт в Плевенския медицински институт и ръководител на направление “Здравни грижи” към същия Институт.

Доц. д-р Г. Грънчарова, дм: Уважаеми проф. Воденичаров, драги колеги, вълнувам се много. Искам първо най-сърдечно да благодаря за отправената покана, защото щеше да бъде много голяма загуба, ако пропуснехме това събитие. Колегите преди мен казаха много думи. Нашето приветствие и послание е по-кратко, но е казано от сърце. Аз съм упълномощена от името на Ректора на Медицинския институт да поднеса това приветствие, така че излизам извън рамките на катедрата.

Уважаеми проф. Воденичаров, ръководството на ВМИ – Плевен, и колективът на катедра “Социална медицина и здравен мениджмънт” Ви поздравяват най-сърдечно по случай двегодишнината от създаването и изключително успешното развитие на ръководения от Вас Факултет по обществено здраве. Чрез вас бихме искали да предадем нашите пожелания за още по-големи бъдещи успехи на всички сътрудници на Факултета. Радваме се заедно с Вас на постигнатото досега и вярваме, че положеното начало е сериозна гаранция за по-нататъшно утвърждаване на позицията на общественото здравеопазване и здравния мениджмънт в нашата здравна система и ролята му в реализацията на здравната реформа. Надяваме се, че нашето сътрудничество ще се разширява и укрепва в името на общите образователни и здравно-политически цели. Подпис от Ректора на ВМИ – Плевен и от ръководителя на Катедрата - доц. д-р Грънчарова.

От все сърце Ви поздравяваме и за 30-годишния успешен път. И нека той да бъде и 40, и 50 години все така успешен.

Проф. д-р В. Борисов: Тридесет години си е една младежка устойчива възраст, даваща гаранция за добри перспективи. Давам думата на президента на Фондация “Славяни” - проф. Захари Захариев, една неправителствена организация, с която имаме перспективи за разширяващо се сътрудничество.

Проф. З. Захариев, дин: Уважаеми г-н Ректор, уважаеми проф. Воденичаров, уважаеми колеги, дами и господа. Особено съм щастлив, че имам възможността да отправя днес приветствие към Факултета по обществено здраве във връзка с неговия двегодишен юбилей от името на Ръководството на Фондация “Славяни” и от името на нейните задгранични партньори. Две години действително са кратък период, но практиката показва, че онова, което се демонстрира през първата и втората година, остава траен, отличителен белег, често пъти до дълбока старост. Стартът на Вашия Факултет е изключително успешен не само по отношение на неговото утвърждаване като една творческа работилница за изработването на перспективна социалномедицинска стратегия за развитието на нашата страна, но също и като положителен знак за европейската съпричастност на България, за пълноценното участие на България като интегриран член в рамките на обединеното европейско семейство. И достатъчен показател за това е фактът, че още при самото създаване на Факултета проф. Воденичаров беше поканен като почетен гост и докладчик на редовното заседание на Европейската академия по управление, което тогава се проведе в Милано. Той не само беше изслушан с голям интерес, но и вследствие на това Факултетът преди около два месеца имаше за свои гости авторитетна делегация, включваща директори на основните центрове за подготовка на управленски кадри в Италия и заедно с това и директора на Европейския институт по управление към ЕС. Целта на тази визита беше именно да се изработи съвместно с Фондация “Славяни”, която е член на тези институции, перспективна стратегия за пълноценното интегриране на Факултета в общите усилия на ЕС за единна социално-здравна стратегия. И още нещо, аз имах удоволствието да изпълнявам ролята на представящ проф. Воденичаров при неговото избиране за член-кореспондент на Европейската академия по култура, наука и хуманизъм, както е постоянното й име. За да придобиете представа за какво става дума – това е Европейската академична институция с център в Париж, създадена със закон във Франция по времето на генерал Дьо Гол, която тази есен, през м. Септември, ще отбележи и своята петдесетгодишнина. Достатъчен факт за нейната значимост е, че сред членовете й, за жалост някои от тях вече не са между живите, има над 80 носители на Нобелова награда. Това е Европейската институция, която разработва по поръчение на ЮНЕСКО и ООН новата система за борба срещу СПИН, както и ваксина срещу СПИН. Тази есен трябва да се представят и съответно окончателните резултати от тези проекти. Казвам всичко това, защото проф. Воденичаров по време на неговото утвърждаване за член-кореспондент, намери за най-необходимо да говори не толкова за себе си и за своите творчески амбиции, а именно за този проект за изграждането на един академичен център в България по проблемите на общественото здраве. И мисля, че това получи необходимото разбиране и интерес и се надявам, че за в бъдеще ще бъде подсилено и с конкретни проекти, свързани с бъдещето на Факултета. Но толкова с хубавите, хвалебствени думи, а сега бих искал да изпълня и едно приятно поръчение от нашето ръководство на Фондация “Славяни”, да връча на проф. Воденичаров нашия почетен диплом, с който ние го награждаваме за всепризната дейност за развитие на славянската взаимност и задълбочаване на връзките и сътрудничеството между славянските страни и другите народи. Искам да кажа също, че в аванс това е и един знак по отношение на желанието на проф. Воденичаров, аз съм убеден - и на целия Ваш колектив, с общи усилия да възстановим и активизираме и връзките със сродните научни звена, академични центрове на Руската федерация и останалите суверенни държави, възникнали на територията на бившия СССР. Така че, на добър час, а на Вас нови успехи!

Проф. д-р В. Борисов: Благодаря на проф. Захариев за добрите пожелания. Получено е и поздравително писмо от председателя на Съюза на медицинските дружества в България – проф. Иван Вълков. Писмото ще прочете доц. д-р Сашка Попова:

ПОЗДРАВЛЕНИЕ

от Съюза на научните медицински дружества

До проф. д-р Цекомир Воденичаров

Декан на Факултета по обществено здраве

 Уважаеми професор Воденичаров,

 Ръководството на Съюза на научните медицински дружества с удоволствие се присъединява към Вашия и на Вашите колеги празник ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ ВАША АКТИВНА ОБЩЕСТВЕНА И ПРЕПОДАВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ И ДВЕ ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА ФАКУЛТЕТА ПО ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ. Този двоен празник е достоен повод да Ви поздравим за Вашата необичайна енергия и множество успехи в една област на медицината, която е колкото актуална, толкова и необходима за подготовката на кадри, годни да ръководят и реализират реформите в нашето здравеопазване в условията на сложна обстановка и липса на достатъчно наш опит. Организирането на здравното дело, съобразено с изискванията на един труден преход от централизирано изключително държавно здравеопазване към създаване на форми, съответстващи на пазарни условия и все по-голямо участие на неправителствени организации на гражданското общество, каквато е и СНМД, ни прави съпричастни към благородните Ви усилия и компетентност. Нашият Съюз отдава нужното и на Вашата активност в създаването на Дружество по медицинското образование, а появата на Факултет по обществено здраве е безспорно най-високото Ваше постижение.

 В личен план имам удоволствието и гордостта да Ви поздравя и като мой студент от упражненията по патологична анатомия.

 Като Ви поздравяваме още веднъж със щастливия юбилей, Ви пожелаваме още много успехи, здраве и дързост в реализацията на благородното Ви дело.

София, юли 2003 г.

 Проф. Иван Вълков

 Председател на СНМД

Проф. д-р В. Борисов: От името на ФОЗ давам думата на д-р Лидия Георгиева - сътрудник от по-младата генерация.

Гл. ас. д-р Л. Георгиева, дм: Уважаеми г-н Декан, скъпи проф. Воденичаров. За мен е чест от името на членовете на Факултета по обществено здраве да Ви благодаря за това, че успяхте да ни обедините и да ни мотивирате да Ви последваме в един нелек новаторски път. Пожелавам Ви много здраве и нестихващ ентусиазъм поне още тридесет творчески години. За да успеете да ни изведете на върха, от който да можем не само да бием камбаните на тревогата, но и да наблюдаваме плодовете на промяната.

Проф. д-р Борисов: Доста дипломи, приветствени адреси, паметни знакове. Предполагам проф. Воденичаров ще сподели какво мисли да прави с тях.

Проф. Д-р Ц. Воденичаров, дмн: Аз искам, да Ви поднеса и един елемент на изненада, и аз малко сам да се похваля, преди да благодаря за прекрасните пожелания, които бяха отправени към Факултета и лично към мен. Да ви покажа, че имаме една награда и от американците. Наградата, така, както е преведена от дъщеря ми, гласи – “Професионална награда се връчва на Цекомир Воденичаров за посвещаването му на постижения в сферата на публичното здраве”. Ето какво представлява наградата. Сериозен човек – мъж с куфарче. Що се отнася до всички приветствия и тези награди, разбира се, ще бъдат оставени във Факултета по обществено здраве, но ще си взема личния подарък, който членовете на Факултета по обществено здраве току-що ми подариха и съм дълбоко трогнат от тяхното внимание. Искам да благодаря на всички гости за хубавите думи, които казаха за Факултета. Това е гаранция, че този Факултет има сериозна перспектива, има воля да бъде подкрепян в неговия нелек път на утвърждаването му като “експертна лаборатория за вземане на държавнически решения”. Искам специално да отбележа, че много ми е скъп медалът, който получих от проф. Николай Цанков и съм трогнат от този жест на внимание от страна на Ръководството на Медицинския факултет. Защото от 30 години – 28 съм бил в състава на Медицинския факултет и доскоро аз самият се изживявах като неразривна част от Медицинския факултет. Искам да използвам тази трибуна за да уверя и него, и г-н Ректора на Медицинския университет, че продължавам да се изживявам така и считам, че ние всички в една или друга степен сме неразделна част от Медицинския Факултет и никога между двата Факултета не може да има Китайска стена. Ние винаги като експерти в нашата област сме готови да помагаме там, където бихме могли да бъдем полезни с колкото можем на Медицинския факултет, на Медицинския университет. И същевременно да изразя надеждата си, че там, където ние правим структури, като експерти, водещи учени, клиницисти лекари и т.н. те пък ще работят заедно с нас. Т.е. за в бъдеще ние ще продължим да бъдем един силен екип в името на голямата нелека цел да се спре разрухата в здравеопазването и да се съхрани здравето на нацията, и най-важното да се осигури нейната здравна сигурност. Понеже много говорим за здравния мениджмънт, много книги написахме, включително и последната – “Седемте разлики между медика и мениджъра”, като идвах насам, си мислех в крайна сметка кое е по-важното? Да си добър мениджър или да си добър човек? И стигнах до извода, че и двете неща са еднакво важни. Значи трябва да си и добър мениджър, и добър човек. И в крайна сметка добрият мениджър, особено здравният мениджър, и тук е отликата от всякакъв друг вид мениджмънт, е обречен да бъде добър човек, в смисъл, че той като мениджър поема повече отговорности, за да направи повече добри дела. Така че благодаря на всички.

Проф. д-р В. Борисов: По програмата трябва да преминем към представянето на книгата “Седемте разлики между медика и мениджъра”. Давам думата на доц. д-р Елена Шипковенска.

Доц. д-р Е. Шипковенска, дм: Уважаеми колеги, монографичната студия на проф. Воденичаров “Седемте разлики между медика и мениджъра” провокира читателя да се съгласи с великата мисъл на Сенека, че по-полезно е да знаеш няколко мъдри правила, които обаче ти служат, отколкото да научиш твърде много неща, които са безполезни за теб. Веднага бих подчертала обаче, че тази книга не е просто помагало за технологичните правила на здравния мениджър, но един философски размисъл върху волята на човека за победа, върху мотивацията за успех чрез личен интерес, за властта на парите, за необходимостта от знания, логика, асоциативно мислене и интелект. Независимо от всичко казано дотук, все пак най-добрата украса на една книга остава нейният текст. А той е ясен, точен, завладяващ. Много малко са авторите, които могат понастоящем да отговорят на редицата парливи въпроси в областта на здравния мениджмънт. Каква е философията на парите и какво значи мениджърска грамотност или техническа прагматичност? Как да променя организацията така, че да може бизнесът да стане колективен спорт? Защо добрият мениджър не проси хляб, а осигурява такъв за своите сътрудници? Защо успешният мениджър трябва винаги да бъде пръв и т.н.? За да не преразказвам книгата, бих я препоръчала горещо на читателя. Аз съм убедена, че тя може да индуцира много собствени мисли в повечето читатели, с помощта разбира се на оригиналните съждения на автора. Би помогнала на здравните мениджъри да разрешат редица практически въпроси, стоящи пред тях. Няма да бъде пресилено, ако кажа, че тази книга би могла да бъде настолна за съвременния мениджър, а пък предвидливият я носи в джоба си.

 

 

Проф. д-р В. Борисов: Благодаря за представянето на книгата.