Пълен текст

Когато става въпрос за изразходване на ресурс, медикът е склонен да мисли за медицинската полза, докато мениджърът мисли за ефективността.

Втората разлика между медика и мениджъра е, че медикът е склонен да мисли за медицинската полза, докато мениджърът мисли за ефективността.

Най-ясната и проста формула за ефективността в здравеопазването е отношението на ползата (медицинска) към ресурса. Това изглежда така:

E =П/P

Е – ефективност; П – полза (медицинска); Р – ресурс.

Стремежът на мениджъра е да увеличава ефективността. Стремежът на медика е да увеличава ползата (медицинска). Интелектуалното предизвикателство пред медика е поставянето на диагнозата. Правилно поставената диагноза обуславя адекватно лечение и положителни резултати. Логиката на медика е логика на резултата. Ето защо медикът се стреми да подобри диагностиката, т. е. ползата (медицинска), без да се интересува от ресурса. Ако следваме единствено логиката на медика, ние ще инвестираме, за да увеличим ползата (медицинска), подобрявайки диагностиката чрез обзавеждане на модерна лаборатория и покупката на скъпоструваща диагностична апаратура, например скенер, ехографски апарати и т. н. Разходът на ресурс в този случай е значителен. Формулата придобива следния вид:

E' = П'/P'

Виждаме, че малкото увеличение на ползата (медицинска) - П', за сметка на значим разход - Р', води като цяло до намаляване на ефективността - Е'.

Логиката на икономиста е логика на рационално използване на ресурса. Икономистът се стреми да ограничи и по възможност да намали разхода. При това той не се интересува от ползата (медицинска). При ограничаване на ресурса често пъти ползата (медицинска) рязко намалява. Получава се следното:

E'' = П''/P''

Ресурсът е ограничен и дори намален - Р'', но за сметка на рязко намаляване на ползата - П'', което води до общо намаляване на ефективността - Е''.

Виждаме, че и в двата случая имаме намаляване на ефективността, т. е. намаляване на конкурентоспособността, и оскъпяване на услугата.

Новата генерация здравни мениджъри преследва увеличение на ефективността. Те правят разумен баланс между ползата (медицинска) и ресурса в полза на ефективността. За да постигнат това, те трябва да съчетаят в себе си логиката на медика, която е логика на резултата, с логиката на икономиста, която е логика на целесъобразно и рационално използване на ресурса. Ето защо още в началото подчертах мисълта, че медицината трябва да се икономизира, а икономиката да се медикализира.

Здравният мениджър може да постигне при слабо увеличение на ресурса значително увеличение на ползата (медицинска), при което ефективността изглежда така:

E''' = П'''/P'''

Е'''- увеличена ефективност; П'''- увеличена полза (медицинска); P''' – леко увеличен ресурс

Как постигат това мениджърите?

Чрез политика на приоритетите.

Така, в случай че здравният мениджър не е решил основните приоритетни проблеми, оправдано ли ще бъде да изразходва ресурси за скъпа апаратура?

На мен ми се струва, че в натрупването на значими дългове от определени болници мениджърите им са проявили елемент на безотговорност. Не може да седиш със скръстени ръце и безучастно да гледаш трупането на дългове в очакване чудото да се случи, т.е. държавата да ги поеме, и ти да продължиш по старому. Първото нещо, което трябва да се направи, е не само да се бие тревога, а да се преструктурира дейността. Преструктурирай дейността и изведи на преден план елементите на превенция. Ще останеш изненадан не само от промяната на резултатите, но и от икономизирането на разходите.

За съжаление повечето от нашите здравни мениджъри са успяващи клиницисти. Клиничното високомерие в областта на здравния мениджмънт е пагубно. Преди всичко за здравната структура. Добрият хирург иска да прави големи операции, без да си дава сметка, че така помага например на пет души, а мобилизирайки целия си екип да се занимава с превенция на определена заболеяемост, ще помогне на петстотин души да не достигнат до операционната маса. Разходите за хирургична дейност значително ще намалеят. Тенденцията към неефективност е изключително подчертана в нашите болници, които практически се изпразват от тяхното основно съдържание – да дават достъпни качествени услуги за най-масовите заболявания.

Грешка е най-добрите клиницисти да стават здравни мениджъри, защото често те са най-неподготвени за това. Когато става въпрос за мениджмънт на средно управленско ниво (РЦЗ, болници, ДКЦ), следва да се поставят лица, специализирали здравен мениджмънт. Когато става въпрос за висше политическо равнище, тогава се изхожда от концептуалните умения на отделни личности в рамките на концепцията на политическата сила. Когато става въпрос за мениджмънт на предна линия (началник на клиника), на преден план отново е клиничният професионализъм, най-добрият клиницист трябва да оглави клиниката, той е пръв сред равни.

Само ефективният здравен мениджър ще направи просперираща здравната структура и ще помогне на работещите в нея да съхранят чувството си за достойнство в сивата мелница на ежедневието.

Ето така, надявам се достъпно, правя опит да обясня разликите в стремежите на медика и мениджъра, резултат от разликите в начините им на формиране. Според мен простотата е в постигането на същността. Като юноша бях впечатлен от една фраза на Лафонтен:

“Les longues ouvrages me font peur” 1.

Оттогава не е пресъхнало желанието в мен да достигам до същността, да позная главното в многообразието. И тук съм подпомогнат  от владеенето на принципите на асоциативното мислене, което се обляга на присъединяването: и-и, за разлика от алтернативното мислене, което се лута между: или-или.

Ефективността е ключът на успешния бизнес, защото той се развива в конкурентна среда. Конкуренцията е война. За разлика от кръвопролитните битки на племена, народи, нации, страни и т.н. маркетинговите сражения са водени в конкурентните битки за стратегически пазари. Те са ефективна стратегия за завоюване, запазване и развитие на конкурентното предимство. Движещата сила на маркетинговата война е инстинктът за самосъхранение. Главно средство е информацията. Главно условие е психиката. Трябва да формираме психика на победители. Първото и най-важно нещо е отказът от т.нар. скромност, в която са ни възпитали погрешно нашите родители и учители. Тя няма нищо общо с истинската скромност.

Дълго време на нас ни е внушавано, че не е добре да изтъкваме своите заслуги, че трябва да оставим другите да ни оценят, да ни поканят, да ни издигнат, да ни утвърдят. Мъмреха ни дори когато мечтаехме. Няма да забравя като млад асистент как споделях мечтата си да направя кандидатска дисертация в областта на управлението на здравеопазването, изхождайки от усещането, че рано или късно в тази област ще е потребен истински професионализъм. Доцентът, с когото разговарях, позеленя от гняв. “Как е възможно? Имаш още мляко около устата, а мислиш за управление! Аз не смея да се занимавам с тази проблематика, а ти! Трябва малко повече скромност. Най-многото, което ще ти разрешим, е да изследваш разпространението на тиреотоксикозата.” Оказва се, че в свят на конкурентна борба всеки сам завоюва своето място. Тук скромен може да е само просякът.

Фалшивата скромност ни пречи да мечтаем, тя ни внушава, че е срамно да мислим, че можем да бъдем най-добрите, най-успелите, най-гениалните. Това трябвало да кажат другите за нас. Но как да накараме другите да кажат нещо за нас, ако ние самите не вярваме в него?!

Истинската скромност е скромността на успелия, който едва след успеха осъзнава колко далече е още победата и колко мъчително дълъг е пътят към нея. Когато казват на Сократ, че пророчицата от Делхи го е обявила за най-мъдрия човек, той се стреми да си обясни защо това е така. И стига до прозрението, че другите в една или друга степен се заблуждават, че знаят нещо. Докато той единствен е наясно, че не знае нищо. “Аз знам, че нищо не знам!” Методът на Сократ е забележителен опит да събуди дремещите творчески сили у всеки един от неговите ученици чрез силата на размисъла и анализа върху наглед общоприети неща.

От гледна точка на фарисеите най-нескромен е Христос. Защото е имал смелостта да се обяви ни повече, ни по-малко за Син Божи, т.е. за Бог. Ако беше се съгласил поне на пророк, може би щяха да го пощадят. Но изключителната му “нескромност” го обрича.

Когато говоря за ефективност, пред очите ми е примерът на Микеланджело  - творец с качества на бизнесмен. Двеста мъже са работили за него. Той имал изключителен организаторски талант и предприемачески дух. Обмислял не само творбите си, но и пътя за тяхното осъществяване до най-малки подробности. Умеел да стимулира и мобилизира своите сътрудници в името на една безсмъртна цел.

Главното ни внимание тук се концентрира върху ефективността като основен ключ за оцеляване на успешния бизнес в конкурентна среда. Ефективност – да! Но при строго съблюдаване правата на пациента. И за да ги имаме винаги пред очите си, ще ги изброя отново в съкратен вид:

• Избира лекар.

• Получава информация каква медицинска помощ ще му окажат.

• Дава писмено съгласие за прегледа, изследването и лечението.

• Лекуват го без съгласие, ако не е контактен, a животът му е в опасност.

• Участва във вземането на решения.

• Може да иска второ мнение от други лекари в болницата за предложеното лечение и диагностика.

• Има право на поверителност.

• Получава информация за условията за даряване на органи и тъкани.

• Осведомяват го за реда за участие в клинични проучвания и изпитвания на лекарства.

• Може да откаже участие в такива проучвания по всяко време.

• Има право да го посещава личният лекар.

• Може да отказва свиждане.

• Има право на защита срещу насилие и принуда.

• Осигурява му се обезболяваща терапия по определени правила.

• Получава медицинска помощ с уважение и зачитане на убежденията и достойнството му.