Пълен текст

Адреси: http://gmc-uk.org/med-ed/default.htm

 Започвайки с публикацията Good Medical Practice (2001 edition) документът описва защо всеки аспект на грижи от страна на GP е важен. Представени са няколко групи изисквания за:

o         Добро клинично обслужване.

o         Поддържане на добра медицинска практика.

o         Взаимоотношения с пациентите.

o         Работа с колегите.

o         Обучение и учебна практика, оценяване и апробиране.

o         Интегритет (честност и доверие - Probity).

 Тези общи постановки са "заковани" с обобщения в края на всяка глава в няколко точки, които дават представа за "отличен GP" и за "неприемлив GP".

 Няма GP, подчертават авторите, от който може да очакваме да бъде превъзходен и да предлага отлични грижи описани във всички глави под "отличен GP" през цялото време на оценяване.

 Ревалидизацията помага да сме сигурни, че всички GP-та спазват един минимум от стандарти. Процедурите по ревалидизация фокусират върху примери от неприемливата практика, които са описани в документa. Отчетено е, че всички GP-та могат понякога да окажат nа пациентите си здравна грижа, която да ги класифицира в групата на “неприемливите”.Tези GP-та, чиито грижи често са под изискваните стандарти, рискуват да пропаднат при ревалидизацията и да загубят мястото си.

Защо бе написана “Добрата медицинска практика за GP”?

 Разработена е система за периодична оценка, за да се налага висок стандарт в професията като цяло и да се предложи по-добро подпомагане на тези лекари, които се нуждаят от нея. Документът е написан в подкрепа на процеса за периодичната оценка, като описва какво се очаква от GP.

Добрата медицинска практика представя в общи линии изискванията към лекарите, за да покрият стандартите за високо качество на работа, и принципите, по които Висшият медицински съвет (GMC) оценява лекарите при тестуване на тяхната работа.

Кралският колеж за GP - RCGP, работейки съвместно с членове на Комитета на GP-тата (GPC) към Асоциацията на британските медици, както и с други организации, разработиха този материал за общата медицинска практика.

 През ноември 1999 г. първият вариант на документа бе представен на всички GP-та във Великобритания за коментар. Бяха получени около 2000 бележки. Настоящият документ е отразил тези бележки.

Въведение

GP-практиката лежи в основата на медицинското обслужване във Великобритания. Това наистина е голям успех за Националната здравна служба, което се доказва от факта, че страните от целия свят разработват системи за медицинско обслужване, базирани на британския модел, който дава възможност за добри стандарти и грижи за пациентите от страна на лекарите. Основни елементи за това са професионалната компетентност; добрите взаимоотношения с пациенти и колеги; възможността за наблюдение на пациента и от страна на специалисти; прозрачност и обществена отговорност при предлагане на медицинско обслужване.

GMP - Добрата медицинска практика (параграф 4)

Висшият медицински съвет във Великобритания описва задълженията на лекарите по следния начин:

Пациентите трябва да изпитват доверие към лекарите, оценявайки техния начин на живот и тяхното здравно състояние. За да отговорят на това доверие, лекарите трябва да поддържат добри стандарти за медицинска практика и обслужване и да създават респект с личното си житейско поведение. Конкретно като лекари те трябва да спазват следните изисквания:

·          да се отнасят се с уважение към мнението, достойнството и личността на пациентите;

·          да дават информация на пациентите по такъв начин, че те да ги разбират;

·          да спазват правата на пациентите, за да могат те да бъдат напълно съпричастни при вземането на решения за тяхното здраве и обслужване;

·          да поддържат своята компетентност и знания винаги актуални за деня;

·          да осъзнават границите на компетентността си;

·          да бъдает честни и заслужаващи доверие;

·          да уважават и пазят конфиденциалната информация;

·          да бъдат убедени, че личните им чувства няма да оказват влияние върху медицинското обслужване на пациентите;

·          да действат бързо, за да защитят пациента от риск;

·          да избягват злоупотребата с позицията си като лекар;

·          да работят с колегите си така, че да осигурят най-доброто обслужване в интерес на пациента.

GP никога не бива да дискриминира своите пациенти или колеги и трябва винаги да бъде готов да прецизира действията си спрямо тях. Грижата за собствените  пациенти трябва да бъде с основен приоритет в ежедневната му работа.

Какви стандарти се очакват от GP-тата ?

 При търсенето на определение какво представлява добрата медицинска практика за GP, като отправна позиция е използван материалът на Висшият медицински съвет (GMC). Подчертани извадки от него са представени в началото на всеки раздел. Във всяка част се посочва защо конкретните аспекти са важни за GP-тата. За всяко възприето определение са обобщени характеристики, които представят "отлично GP" и такива, които представят "неприемливо GP".

 Не може да се очаква, че едно GP може да осигурява услуги описани като "отлично GP " през цялото време, независимо че ще се стреми към това. Ето защо се приема, че доброто GP в отделни случаи предлага услуги които се класифицират като "неприемливи" по тези стандарти, но това не е по вина на лекаря. Понякога това може да е поради отсъствие на ресурси и GP да ги намира трудно или въобще да не ги намира, за да удовлетвори растящите очаквания на пациентите.

 При определяне на стандартите за изпълнение GMC или която и да е оценяваща институция търсят основните причини, непозволяващи да се посрещнат приемливите стандарти в практиката. Така както RCGP (Кралския колеж за GP) търси непрестанно модел на грижите с висок стандарт, за да отличи водещите с награди, така GMC търси повтарящия се модел на лошото изпълнение, преди да прекрати лекарска практика. Единичен случай на лошо изпълнение само ще насочи GMC към тестуване на лекарската практика при по-специални условия. Лекарската практика не може да се оценява, ако няма сериозна индикация за неизпълнение на задълженията, сериозно професионално лошо поведение или сериозни физически или психически проблеми на GP-то.

За кого е предназначен материалът?

 Документът се отнася до всички GP независимо дали те са принципали, или работят в групова практика.

 Условията на работа варират в много широки граници - от изискванията на пациентите до наличността на ресурси за удовлетворяване на здравните потребности.

 Някои GP имат специален интерес и предлагат услуги или работят във вторичен тим за услуги (secondary care team), или допълват услуги на други свои колеги от първичната медицинска практика (primary care colleagues). Задачите, които те имат, понякога могат да са еквивалентни на задачите на консултант. GP, предлагащи такива услуги, трябва да бъдат подходящо обучени, акредитирани и подпомагани в работата, която извършват. Одитът им трябва да потвърждава, че те предлагат услуга на високо ниво, наподобяващо това на традиционната болнична услуга. Работата на тези лекари попада извън нормалната дейност на GP и затова разглежданият документ не третира изискванията отнасящи се до тях.

1.                   Какво значи "Добра клинична услуга"?

Добрата клинична услуга трябва да включва:

·          адекватна оценка на състоянието на пациента, основана на историята на заболяването, на симптоматиката и на здравния статус;

·          провеждане или осигуряване на функционално-диагностични изследвания или подходящо лечение;

·          поемане на адекватни или незабавни действия, когато те са необходими;

·          насочване на пациента към други специалисти при налични индикации;

При оказване на услугата GP трябва да:

·          оценява и работи в границите на собствената си професионална компетентност;

·          да има желание да консултира колегите си;

·          да е компетентен, когато поставя диагноза или когато назначава лечение;

·          да предлага необходимата услуга, за да облекчи болката или да намали дистреса, когато не е възможно друго адекватно лечение;

·          да предписва лекарства или лечение само когато добре познава пациентското здраве и медицинските нужди. GP не трябва да дава или препоръчва на пациентите каквото и да е изследване или лечение, когато не е сигурен, че то е най-доброто медицинско предписание за болния;

·          да не отказва подходящо лечение или пренасочване към други специалисти;

·          да докладва лекарствените странични реакции, както се изисква от съответните отчетни схеми, и да съгласува мнението си с организациите, извършващи мониториране на общественото здраве. (виж:  www.gmc-uk.org /standarts).

GP трябва да практикува в помещения, обзаведени с основна апаратура, осигуряваща правилно обслужване. Освен това той трябва да поддържа апаратурата си в добро състояние, да знае как да си служи с нея безопасно и адекватно. Трябва да е в състояние да посрещне изискванията на здравеопазването и законодателството в момента.

 При неподходящи помещения за работа, липса на апаратура или на ресурси, GP трябва да уреди нещата сам, ако е възможно, или да съобщи за проблема на други служители или договорни страни (в смисъл организации контрактори). Той трябва да докладва за своите съображения и за стъпките, които е предприел, за да реши тези проблеми.

 Професионалната компетентност е в основата на успеха на GP. Той трябва да е обигран при събиране на информация от пациента. Когато е възможно, той трябва да отделя достатъчно време, за да вникне в проблемите на обслужвания от него контингент лица.

 GP трябва да има консултантски умения, чрез които да извлича подходящата клинична информация за диагностиране и мениджмънт, покривайки и трудни диагностични проблеми. Консултантският стил трябва да кореспондира с пациентските потребности и да помага на GP при вземане на решения.

 Не е необходимо всякога и при всички случаи GP да извършва физически прегледи на пациента. Той трябва да е в позиция да идентифицира проблемите, когато ги има. Трябва да е особено внимателен, когато дава съвет по телефона, тъй като е възможно лесно да се подминават сериозни проблеми или те погрешно да се диагностицират.

 GP трябва да осигури съдействие на пациента при определяне на лечението, следване на предписанията и планиране на дългосрочното поведение. Той трябва да информира пациентите си за тяхното състояние и необходимостта от лечение. Трябва да избягва ненужните лечения и да следи за състоянието на пациента.

 GP трябва да предприеме подходящи изследвания и консултации с внимание към разхода на време и спокойствието на пациента. Както недостатъчните или прекалени изследвания, така и недостатъчните или прекалени консултации могат да поставят пациента в рискова ситуация.

 Всички лечения са свързани с риск от странични реакции и затова GP трябва да е нащрек за възможни нещастни последствия и спешно да докладва тези случаи на следващи инстанции.

 Мениджмънтът на проблемите включва предоставянето на актуална информация на пациента както за здравния му статус, така и за превенцията, начина му на живот и за възможностите му за самообслужване. Това може да включва брошури, персонализирани материали, адреси и телефони на групи за оказване на помощ, различни медицински и социални организации.

 GP трябва да поддържа адекватни знания и умения. Той трябва да е сигурен в нивото на своята компетентност, за да е наясно кога проблемът се нуждае за пренасочване към друг лекар.

Отличният GP

·          поддържа своите знания и умения и е сигурен в своето ниво на компетентност;

·          отделя време за изслушване на пациентите и излагане на техните съображения;

·          отчита съответните психологични и социални фактори;

·          използва точен език, понятен за пациента;

·          систематичен и селективен е при провеждане на медицинския преглед;

·          изпълнява подходящи и умели прегледи, съобразявайки се с пациента;

·          има достъп до необходимата апаратура и умее да я използва;

·          назначава изследвания, когато е сигурен, че те ще помогнат за изясняване или за контролиране на състоянието на пациента ;

·          познава надеждността на необходимите изследвания и разбира получените резултати;

·          взема разбираеми мениджърски решения, базирани на добрата медицинска  практика и доказателства;

·          има структуриран подход за ръководене на дългосрочни медицински проблеми и профилактични медицински услуги.

Неприемливият GP

·          има ограничена компетентност и не знае докъде достигат неговите граници на компетентност;

·          непрекъснато игнорира, прекъсва или се противопоставя на своите пациенти;

·          пропуска важни факти от историята на заболяването;

·          не е способен да разговаря съдържателно и сърдечно с пациентите;

·          пропуска да използва медицински картони и друга документация като източник на информация за минали събития;

·          пропуска да прегледа пациента, когато е необходимо;

·          извършва неправилни, повърхностни или неадекватни прегледи;

·          не обяснява ясно какво той или тя ще направи или защо ще го прави;

·          не назначава или пропуска да използва подходяща диагноза и лечебна апаратура;

·          системно предлага неподходящи изследвания;

·          показва ниско ниво на последователност и рационалност при диагностициране;

·          извежда нелогични изводи от наличната информация;

·          предлага лечения, които са в несъответствие с най-добрата практика и доказателства;

·          не показва организираност на услугата при дългосрочни проблеми или при превенция на здравето и профилактика на болестта.

2. Поддържане на картотека, писане на отчети и поддържане на контакти с к&