Пълен текст

Първата разлика между медика и мениджъра е, че медикът е формиран да мисли индивидуално. Той трябва да има индивидуален подход към своя пациент. Мениджърът е формиран да мисли глобално.

Става въпрос за разлика в стила на мислене. Той е подчинен до голяма степен на различните цели, които се поставят в обучението по медицина и в обучението по мениджмънт.

Нека най-напред отговорим на въпроса: мениджъри в какво общество? В което и да е общество формирането на медици е дългосрочна задача, изискваща известно себеотрицание при облекчаването на индивидуалната болка и страдание, излекуването на индивидуалното заболяване и укрепването на индивидуалното здраве. Формирането на мениджъри е пряка функция на общественото развитие. Ние създаваме общество на потребители, следователно основната задача е чрез удовлетворяване на съществуващи или формирани нови потребности да се извлече максимална изгода. Хората биха ви дали пари само като средство да получат онова, което желаят. Обикновено преуспелите впрягат цялата си енергия, за да узнаят и разберат потребностите на другите. Те го извършват чрез проучвания, чрез собствения си опит и разбиране за хората. За да станем мениджъри, т.е. манипулатори ние трябва да се научим да анализираме и възприемаме света такъв, какъвто е. Не такъв какъвто искаме да бъде, нито такъв, какъвто ни казват, че е.

Ако приемем тезата, че човешката история е история на борбата за власт, то бихме могли да разграничим три етапа: на първия етап властта се придобива чрез сила, на втория - чрез богатство, на третия - чрез знания. Затова никога не правете грешката да смятате, че квалификацията е въпрос на избор - тя е едно от ключовите предимства на вашия бизнес и именно благодарение на нея вие можете да се окажете далеч пред конкурентите си. Ето защо, това е един от случаите, в които вие нямате право на избор - просто трябва да се образовате.

Обществото на потребители не се интересува от идеологеми, религиозни, расови и т.н. принадлежности. То се интересува от йерархизация при удовлетворяване на потребностите и от създаване на нови потребности. Следователно ефикасното управление манипулира потребителите чрез йерархизацията на съществуващите, и особено чрез създаването на нови потребности. И тук ни предстои да извървим още дълъг път, защото колко от нашите политици биха си позволили да постъпят като Рейгън. В края на кандидат-президентската си кампания за втори мандат Роналд Рейгън се отказва от предоставеното му телевизионно време и се обръща към американския народ с един единствен въпрос: По-добре ли са американците след първия му мандат в сравнение с неговия предшественик?  Той е избран за втори мандат, а постъпката му е типична за успешен ръководител на проспериращо общество на потребители.

С края на студената война приключва разделението на света по идеологии. Разделението този път се базира на технологиите. 15% от населението на земята осигурява световните технологии и иновации. Процесът на внедряването и използването им обхваща половината от хората по света. За около 2 милиарда души обаче връзките  са прекъснати  - нито са внедряват нови технологии, нито има иновации. За да се присъединят те към глобализацията, трябва да се случат три неща (според Джефри Сакс):

1. Новият ориентиран към технологиите характер на глобалната икономика трябва по подходящ начин да се пречупи през географското местоположение, здравеопазването и екологията на всяка страна.

2. Правителствата на богатите се нуждаят от промяна на възгледите си за донорство, харчейки повече, но по-мъдро.

3. Принципите на раздаване на международните помощи трябва да се преработят.

Изтъквам това не за да подчертая всеизвестните му идеи за реформиране на МВФ и Световната банка, а да изведа на преден план мълчаливо подминаваната идея, че при промяна на международната стратегия за подпомагане най-напред трябва да се започне със здравеопазването.

Изобщо не обсъждам излишествата в едно общество на потребители. Ако си представим за момент Сократ, който ходил бос и скромно облечен, пред някой супермаркет, той със сигурност ще каже: “Колко много прекрасни неща, от които аз нямам нужда!”. В същността на частния капитал е заложен елемент на агресия, защото той иска да расте непрестанно. На въпроса например: “Доколко може да се разрасне една фирма?” Отговорът е: “Дотолкова, доколкото щ позволи капиталът”. Ако има възможност, залейте с вашите продукти целия свят.

Обществото на потребители е минало през два основни етапа:

1.      Промишлена икономика

2.      Информационна икономика

При промишлената икономика природните богатства (полезни изкопаеми, дървесина, нефт и т.н.) и човешкият труд се използват при производството на стоки. При информационната икономика основните суровини са интелектът и времето.

Преди триста години земята е била богатство за хората. Този, който е притежавал земя, е бил богат. После дошъл ред на фабриките и манифактурното производство, превърнали САЩ в доминираща световна сила. С годините богатството преминавало в ръцете на индустриалците. Днес силата е в информацията. Богатство притежава онзи, който, разполага с най-съвременна информация. Проблемът обаче е в това, че информацията обикаля света със скорост, подобна на тази на светлината. Новото богатство не може да бъде задържано в отделни рамки и граници, както това е ставало със земята и фабриките. Понастоящем две са ключовите думи на обществото на потребители: пазар и пари.

Пазарът е хаос. Той представлява движения на цените, на групи хора, които работят заедно, конкуренция, информация, страх, алчност, вяра, следвайки принципите на търсенето и предлагането. Всяко едно от тези неща се изучава подробно от група научни дисциплини, всяка една от тях може да ти помогне да си обясниш защо пазарът днес се държи по един начин, а не по друг. Всичко подлежи на покупко-продажба, т.е. на потребление. Има пазар на духовни ценности, при което изкуството става търговия и търговията - изкуство.

Парите имат посока, скорост и ускорение. В обществото на потребители, ускорението винаги нараства благодарение на новите информационни технологии и политиците, които дават на пазара повече свобода в името на ефикасността. Това е система за правене на богатите още по-богати. Ерата на предприемачеството (промишлена икономика) се характеризира с това, че започваш от нулата и растеш малко по малко всяка година без заеми, при което понякога трябват десетки години, за да стане богатият по-богат. Парите се правят с продажби, а много пари - с продажба на пари. За кратко време човек може да направи много пари, като продава пари. От тази гледна точка здравният мениджър е обречен да прилича повече на предприемач. Добре е да се започне от нула, да се развива фирмата без заеми, но сроковете трябва да се скъсят. Напълно възможно е здравният мениджър да е успял в рамките на пет години и преуспял в рамките на десет години. Това зависи от него самия. На първо място от волята му за победа. Баща ми обичаше да ми разказва историята на богат италиански аристократ, който страстно мечтаел да стане писател. За да престане да ходи по приеми, танци, забави от всякакъв род, неговият слуга го връзвал за стола и прелиствал страниците на книгите, които четял. След известно време започнал да пише. Когато постигнал мечтата си и станал известен писател, го запитали как е успял. Той отговорил: “Аз исках. Силно исках. Много исках”. Тези, които успяват да си пробият път в реалния живот, са не толкова хората с много ум, а онези, които притежават кураж.

На второ място  от степента на подготовка, от знанието. Аз и ръководеният от мен Факултет по обществено здраве сме се превърнали в треньори на лидери на промяната. Колкото повече усилия се вложат в тренировките, т.е. в обучението, толкова по-висока ще е летвата на постиженията. Това ще са новите здравни мениджъри, които ще управляват промяната и ще владеят силата на парите. Те няма да попаднат в емоционалния капан на страха и желанието, защото онова, което ги подклажда, се нарича невежество. Човешкият живот е борба между невежеството и прозрението.

Сивото вещество е най-важният фактор, движещ напред новата икономика. Повече от всякога в историята голямата стойност (на компании, продукти и т.н.) се повдига като с лост от умните идеи и от печелившата технология, и от бизнес моделите, които те създават. Хората, които могат да ги предоставят, стават безценни и методите за тяхното наемане и управление се трансформират. На практика това означава, че Microsoft успешно приобщи едни от най-талантливите хора, като им даде право да закупуват преференциално акции на компанията.

“Ако дадеш на човек една риба, ще го нахраниш за един ден. Ако го научиш да лови риба, ще го нахраниш за цял живот.”

Конфуций.

Основните характеристики на парите очертават три фази в тяхната еволюция:

1.  стокови пари

2.  книжни пари

3.  електронни пари.

Една от най-впечатляващите черти на тази еволюция е, че при всяка нейна следваща фаза нишката, която свързва използваните парични средства с някаква реална материална стойност, изтънява. Без човешката колективна вяра не би могла да съществува нито една функционираща досега парична система. За отделните човешки общности е различна само степента, в която реалните дадености основателно подкрепят тази вяра. С всяка последваща фаза на паричната еволюция реалните дадености намаляват и парите все повече се превръщат във фикция. Последната тънка нишка между книжните пари и материалната им основа - златото, бе прекъсната от американския президент Ричард Никсън през август 1971 г.

За необходимостта от познаване правилата на парите искам да дам пример, характерен за обществото на потребители.

Какво се случва с една корпорация, когато тя обявява съкращения в размера на работната сила?

Повишаване на безработицата.

А какво става с нея на стоковата борса?

Цените на ценните книжа обикновено нарастват при обявяване на съкращения. Компанията се приема добре на пазара, когато намалява трудовите си разходи посредством автоматизация или обикновена консолидация на работната сила.

И когато стойността на ценните книжа нараства, от това печелят акционерите. Сътрудниците губят. Собствениците и инвеститорите печелят. Правилата на парите са тези, по които играят богатите.

Парите трябва да се разбират (да познаваме тяхната философия, принципи, правила и т.н.).

Парите трябва да се уважават.

Парите трябва да се обичат.

Понятието “работа” сега е променено и не означава това, което е значело преди. Технологиите и световните пазари променят цялостната структура на работата, което впоследствие ще доведе до промяна и в начина на живот. Вече все повече се налага въпросът: “Как мога да си осигуря доход?” а не: “Как да си намеря работа?”.

Доскоро “работа” означаваше “сигурност”. Сигурността е една от основните ни потребности, заради която се отказваме от силни емоции, личностно усъвършенстване, признание и уважение. Бъдещето обаче зачерква развитието на работни места с пълна заетост, а потвърждава развитието на свободна практика и нуждата всеки сам да поеме своята сигурност. Ние сме изправени пред алтернативата: Проучване на новите възможности или приемане на разочарованието.

Основният въпрос пред модерните здравни мениджъри бих формулирал така: Как да присъстваш в пазарното пространство, да не позволиш на други да го заемат и да го изпълниш с повече смисъл?

Затова, според мен, е необходимо здравният мениджмънт да се медикализира, т.е. да се познават здравните потребности, принципите на медицината, медицинската етика, спецификата на здравеопазването. Провалът в началото на 90^-те години да се сложат икономисти за директори на болниците, беше обусловен от липсата на адекватна подготовка на тези хора за специфичния характер на здравеопазването, и в частност на болничния мениджмънт.

От друга страна е необходимо медицината да се икономизира, т.е. медиците да имат известна степен на финансова образованост и мениджърска грамотност.

Двете доминиращи образователни университетски системи в Европа - континенталната и англо-саксонската - са довели до впечатляващ растеж на науките и технологиите и са осигурили необходимите знания, за да може европейската цивилизация да играе водеща роля в производството на стоки и услуги. Предвид растящата необходимост от натрупване на научни познания, което да предхожда включването на индивида в професионалния живот, сега постепенно се възприема тезата, че получаването на магистърска степен или диплома е неотменима предпоставка за сблъсъка с предизвикателствата и приспособяването към бързия темп на напредък на всички производителни процеси. Затова континенталният европейски модел, и по-точно слетият курс на обучение, водещ пряко към получаването на магистърска степен или диплома, все по-често се прилага от някои от най-реномираните англо-саксонски университети. Главният въпрос е: как випускниците на университетите да бъдат подготвяни за тежката задача да оцелеят на глобализирания пазар на труда?

Всеизвестно е, че за медицината са необходими много пари. Според мен е крайно време да се разбере, че медицината не се прави само с много пари. Изключително важен момент за нашите условия е усвояването на модерните организационни технологии. Проблемите ни не са само в липсата на много пари, а в дефицита на мениджърска култура. Необходимо е да съчетаем реформата на здравеопазването като система  с реформа на медицинското образование, насочено към адекватна подготовка на нова генерация медици.

При това е необходимо двуединно решение на проблема: от една страна, логиката на медицинската наука да стане логика на обучението по медицина, от друга страна - да се намерят подходящите форми за съчетаване логиката на медика с логиката на икономиста. Защото логиката на медика е логика на резултати, а логиката на икономиста на целесъобразно и рационално ползване на ресурсите.

И тук отново бих искал да се върна на мисълта, че основното в едно здравеопазване са човешките ресурси. Добрите лекари, добрите медицински сестри и добрата организация правят добрата медицина. Болезнеността на извършващата се здравна реформа се изразява и в липсата на подготовка да се посрещнат нейните предизвикателства.

Безусловно, здравният мениджмънт ще помогне за разгръщане на предприемаческия дух в медицинското съсловие, но наред с това отговорностите ще се увеличат. Не случайно толкова много се говори за правата на пациента. В крайна сметка всички решения в здравеопазването са етични решения, а най-трудно се вземат етични решения в период на икономически затруднения. Очевидно, реформата в здравеопазването има не само икономически параметри, но и морални измерения. Тук не става дума за формирането на служители или технократи, а за здравни професионалисти, които са способни да разсъждават в областта на общественото здравеопазване или в която и да е здравна област. Ето защо изучаването принципите на медицинската етика е повече от необходимо.

Би следвало да се опитаме да решим следното: да съчетаем обичта към парите с уважението към автономната личност на пациента. Тук не поставям акценти върху проблема за социалната мисия на медика, нито за вечните неща като любовта и състраданието. По-скоро насочвам вниманието към обективната потребност да обучим и формираме такава генерация от медици, които да могат да материализират своите умения, за да живеят по-достойно и в същото време да уважават личността на пациента, да съблюдават правата на пациента, да се придържат към принципите на автономния модел на взаимоотношения.

Според мен ключов момент в мениджмънта на промяната е формирането на нова организационна култура. Тук бих си позволил да препоръчам следните подходи за преодоляване на негативните етапи на промяната:

1.   По-широко участие на групи от здравни професионалисти и групи от населението в моделирането и в реализацията на реформата.

2.   Обучение на много по-широка основа чрез мобилизация на академичния и творческия интелектуален потенциал на практика.

3.   Постепенност в реализацията чрез решаване на приоритети. Например - въвеждане на система за първични здравни грижи, удовлетворяване на масовите здравни потребности и т.н.

4.   Умело използване на външни фактори на промяната (консултанти, експерти и др.)

5.   Разширяване и увеличаване на броя на сътрудниците, инициаторите и реализаторите на новия начин на мислене.

Не разбирам и не мога да приема политика в здравеопазването, която се прави от малък кръг посветени. Когато решим да извършим мащабни промени в здравеопазването, трябва да следваме два основни принци