Пълен текст

Авторът отбелязва, че в широк смисъл методите на управление се подразделят на: стратегически, тактически и оперативни. При прилагане на обозначените методи няма определящо значение специфичната същност на субектите в регулираната система. Определена специфика при реализация на еднозначните форми и методи на въздействие в конкретната система внасят либералните или държавните приоритети в отношенията в социалната структура.

Специфичното приложение на класическите методи на управление в зависимост от формата на производствените отношения в системата се състои в търсене и определяне на такива елементи (групи елементи) от управляваната система, въздействието върху които води до получаване на оптимален управленчески ефект...

В системата на производство и потребление на медицински услуги стратегическите методи на управление едва ли са приемливи на нивото на отношение на конкретния лекар и пациент. В същото време оперативните начини и методи за регулиране на отношенията в такава система едва ли са приемливи и ефективни на нивото на цялата система.

Използването на методите на управление е специфичен начин за превеждане на едно състояние на елементите на управляваната система в друго с цел оптимизация на основни функции и предназначения на системата.

Изследванията показват, че абсолютна част от оперативните методи и форми на управление на държавната система на здравеопазване се прилагат към лечебно-профилактичните учреждения, служби и професионално-личностни отношения на основни и спомагателни субекти на системата.

Тактическите и стратегическите методи на управление на системата на здравеопазване, като правило, са прерогатив на федералното и в по-малка степен на регионалното ниво.

Реформирането на социалистическата система на държавно управление е насочено към повишаване степента на либерализация и на обществото като цяло, и в системата на здравеопазване. Така се разрушава вертикалната система на управление и се променят приоритетите на класическите методи на управление, което води до дисбаланс в управлението на системата на здравеопазване.

Новите отношения на субектите в системата на здравеопазване изискват и други подходи при изработване на адекватни форми и методи за регулиране на отношения и при адаптирането на класическите методи на управление към изменящата се същност на управляваната система. Авторът посочва, че водещо място в управлението на здравеопазването заемат методите на правовото регулиране, икономически методи, стандартизацията и т.н.

При пазарното стопанство управленските решения запазват своята класическа същност в стратегическо, тактическо и оперативно направление. Адаптирането на класическите методи на управление към изменящата се същност на производствените отношения в обществено-социалните системи, и в частност - системата на здравеопазване, авторът смяита за най-добрата практика.

Предвид казаното, задачата се състои в следното: управляваната система да бъде разделена на съставящите я елементи; същите да се групират по начин на въздействие според класическите методи на управление. Правени са опити от отделни автори (Б. В. Филатов, 1999) за разработка на класификация на управленските решения, ресурсите и организационните технологии в здравеопазването. Тези изследвания по-скоро отразяват системата на държавно здравеопазване, а не нейната либерална форма; прилагат се при оперативното управление. Каталогът на стратегическите и тактическите характеристики на управленски решения не отразява  съотношението им с конкретните елементи на управляваната система. На базата на доброто познаване на структурата, същността и връзките в управляваната система могат да се определят елементите, подлежащи на стратегически, тактически и оперативни управленски решения. На тази база авторите създават своя концептуален модел за маркетинг на медицинските услуги, което позволява да се промени същността на функциониране на системата в цялост.

Към стратегическите характеристики на управление на либералната система на здравеопазване може да се отнесат следните методи:

1. Правово регулиране

Законите и други нормативни актове координират въпросите в здравеопазването и регламентират отношението на пазара на медицинските услуги.

Регулиране на медико-социалните проблеми (управление на социално-икономическите ситуации и медико-социалните елементи в системата на здравеопазване).

Регулиране на препоръчителната медицинска помощ (медицински услуги; медицински стандарти; медико-диагностични групи; медико-професионални групи; медико-икономически групи; препоръчителна медицинска помощ; потребности от медицинска помощ; състояние на пациентите, изразено като характеристика на нуждите)

Регулиране оценката на лекарската квалификация и статуса на пациента (квалификация и работна заплата на лекаря; личностните характеристики на лекаря и пациента; цел на техните взаимоотношения; благосъстояние и платежоспособност на пациента).

Регулиране на лекарските дейности и медицинските технологии (медицинската процедура и нейната стойност, медицинското обслужване; стойност на  лекарския труд; регулиране на потребителското търсене и медицинската  дейност).

Регулиране оценката за ефективност на лекарската дейност (определяне ефективността на медицинската помощ и критериите за удовлетвореност на пациента).

2. Метод на стандартизация

При адаптация на метода на стандартизация към елементите на регулируемата система на здравеопазване авторите извеждат седем условни нива: проблемно, лицензиращо, акредитиращо, личностно (деонтологично), икономическо, технологично, резултативно.

Проблемното ниво позволява да се стандартизира медико-социалният елемент на системата.

Лицензирането обхваща медицинската услуга, медицинския стандарт и болестта като състояние.

Акредитацията определя мястото на медико-диагностичните групи, медико-професионалните групи, медико-икономическите групи, препоръчителната медицинска помощ, потребността от медицинска помощ.

Личностните (деонтологични) взаимоотношения се постигат с условни методи на стандартизация на индивидуалните характеристики на лекаря, неговата работна заплата и квалификация; личностно-поведенческите характеристики на пациента, неговата платежоспособност и благосъстояние. Тук се установяват и правилата на целевото взаимодействие между производителя и потребителя на медицински услуги.

В рамките на икономическото ниво на стандартизация се регулира търсенето на медицинските процедури и лекарските дейности, възможното влияние на стойността на медицинските процедури и цената на медицинския труд, определящи класификацията на медицинското обслужване.

Техническото ниво засяга такива елементи на системата като медицинската процедура и лекарския труд. Стандартизират се системни показатели за удовлетвореност на пациента.

На резултативно ниво се определя ефективността на медицинската помощ - описват се критериите за нейната ефективност и качество.

Управленските решения със стратегически характер влияят на регулируемите системи в цялост; осигуряват стабилността им във взаимоотношенията им с други съподчинени или еднозначни системи в социалната сфера.

Вътрешните противоречия в двойките елементи, определящи управленските решения се наблюдават при:

Двойки елементи с вътрешни противоречия, водещи до управленски решения	Разрeшаване на противоречието се осигурява чрез:
Медико-социални проблеми - медицински стандарт, медицинска услуга	Характеристика на медико-социалните групи
Медицинска услуга - медико-икономическа група	Формиране на общественото мнение
Медицински стандарт - медико-професионална група	Повишаване на професионалната подготовка
Медико -икономическа група - платежоспособност	Целево сегментиране на пазара на медицински услуги
Медико-професионална група - работна заплата	Система на професионална класификация
Платежоспособност - стойност на медицинската процедура	Стимулиране покупателната способност на потребителите на медицински услуги
Цена на лекарския труд за единица лекарски труд	Създаване на системи, стимулиращи труда
Медицинска процедура - ефективност на медицинската помощ	Създаване на система за регулиране цените на медицинските услуги
Работна заплата - вложен лекарски труд	Изграждане на системи за нормиране на труда
Стойност на медицинските процедури - медицинска процедура	Изграждане на система за сертификация на медицинските процедури
Единица лекарски труд, ефективност на медицинската помощ	Създаване на система за оценка на труда

 

В заключение, към оперативните характеристики на управленското решение условно се отнасят такива елементи на системата като лекар, пациент, взаимоотношения между тях, медико-диагностична група, обслужване.

Оперативните методи на управление е възможно да оказват влияние на следните  характеристики на системата: нужда и потребност от медицинска помощ; лекарски препоръки и медицински дейности; квалификация на лекаря и благосъстояние на пациента; търсене на медицинска помощ и удовлетвореност от оказаната такава.

Разглеждайки системно взаимоотношенията лекар - пациент (като производител и съответно потребител на медицински услуги) в условията на формиране на пазар на медицинските услуги, авторът прави следното заключение:

В условията на икономическа промяна на обществото отношението лекар-пациент в системата на здравеопазване закономерно се либерализира, като придобива все повече икономически и пазарни измерения. Така, систематизирайки класическите методи на управление, може да се намери приложение на всеки един от тях в системата на здравеопазването.

---

Източник: http://www.rusmedserv.com/article/articleprint/653/-1/107/

 

---