Пълен текст

Обществено здраве и здравни цели

След многогодишна работа и дискусии дългоочакваната Програма по обществено здраве на Европейския съюз е почти готова и ще влезе в сила тази година. На първо място, голям напредък е постигнат в областта на здравните показатели, където огромна роля играят измерванията и наблюденията (мониторинг на подобряването на здравното състояние). Тези показатели са полезни в много отношения: улесняване на здравеопазването, профилактика на заболяванията, а така също помагат да се определи как европейците виждат здравния си статут и какви нови мерки са необходими.

Поглед върху подхода и пълномощията на СЗО и ЕС показва, че Европейският Съюз разполага с по-непосредствен, прецизно дефиниран политически мандат и решенията му имат задължителен за страните-членки характер, и успехи наистина са постигнати в редица области, но най-значимите и мащабни цели си остават прерогатив на Световната здравна организация.

Дефинирането на здравни цели привлече интереса и на Германското федерално правителство. Внимателно, но същевременно експедитивно, то стартира ограничена програма, която показа смислеността на здравните цели.

Независимо от тежкото си икономическо състояние и Литва прие амбициозна Национална здравна програма, която търси отговори на належащи въпроси.

Германия тества прилагането на здравните цели на федерално равнище

Големи усилия са положени за интегрирането на здравните цели във федералната здравна политика. Както и колегите им в много други страни, немските отговорници за здравната политика осъзнаха, че самият процес на формулиране на здравни цели е важен и полезен независимо от крайния резултат. Този процес се фокусира не толкова върху себестойността и финансирането, а по-скоро върху структурата и подобряването на здравното състояние. Също така самата дискусия при дефинирането на здравните цели въвлича в процеса различни обществени групи и слоеве, което допринася за прозрачността и отговорността.

Поставянето на здравни цели получи подкрепата на най-различни доставчици (застрахователни организации, пенсионни и здравни фондове), признали, че досегашната им строго икономическа ориентация е допринасяла за пренебрегване на пациентите и тяхното здравно състояние, което пък вреди на репутацията. Понастоящем деветдесет процента от немците са клиенти на конкуриращи се помежду си здравни фондове. Тези фондове са независими юридически лица, които виждат в здравните цели стратегически маркетингов инструмент и се сближават с непосредствените доставчици на лечение, за да смекчат конкурентната борба.

Както и французите, немците са убедени, че системата на тяхното здравеопазване е чудесна и функционира отлично. Това обаче не означава, че недостатъците отсъстват изцяло и че реформи не са необходими. Германският проект за определяне на здравни цели е съвместно начинание на Федералното министерство на здравеопазването и финансираната от него Асоциация за осигурителна политика и изследвания.

Критерии за подбор на целите:

·                Разпространеност на заболяването сред населението като цяло и в рамките на определени възрастови групи

·                Отражение върху продължителността на живота и психическо натоварване за индивида и обществото

·                Възможност за профилактика/лечение с медицински, научни и поведенчески методологии

·                Пряка и косвена стойност на заболяването

·                Стойност на постигането на целта.

Необходимо е здравните цели да бъдат измервани и оценявани през целия период на тяхното постигане, а тяхната приоритетност не бива да накърнява лечението на пациентите с неприоритетни заболявания.

Предимства на процеса

Освен крайния резултат, процесът на дефиниране на здравни цели дава следните предимства:

·                Постигане на прозрачност

·                Обществено осъзнаване на проблемите

·                Съюзяване на различни по рода си групи срещу проблемите

·                Осъзнаване важността на качеството

·                Ефективно използване на ресурсите

·                Възможности за социално обучение и образование.

Важно е да се прилагат научни методи, а широките кръгове (специалисти и най-вече пациенти) трябва да бъдат въвлечени в процеса още от самото начало. Общественото здраве е носител на нови понятия и термини, като наука то е новост за много от участниците, които не са свикнали с неговата мащабност, с отражението му върху най-различни области от живота, с неговите превантивни и насърчителни стратегии.

Ръководният комитет на проекта по дефинирането на здравни цели избра следните области:

·                Специфични заболявания: диабет, депресия, инфаркт, дископатия, рак на гърдата; със старт от диабета и рака на гърдата, където резултатите са по-лесни за измерване.

·                Насърчаване (промоция) на здравето и предотвратяване на заболяванията, особено намаляване на тютюнопушенето.

·                Цели, насочени към определени обществени и възрастови групи: хранене, физическа активност и борба със стреса; масово ваксиниране.

·                Граждани и пациенти: прозрачност, права на пациентите, информирани решения.

Желателно е целите и резултатите да се поддават на изчисляване и цифрово изражение, но научният подход не бива да робува на това съображение, както и не може да се ръководи от политически фактори или да се превръща в оръдие на арбитраж.

Здравни показатели на ЕС в подкрепа на гражданската информираност

Ключовите инициативи на Програмата за здравнo мониториране на ЕС са:

·                Формулиране на здравни показатели на Общността.

·                Общоевропейска мрежа за здравни данни.

·                Анализи и отчитане.

Периодът на действие на Програмата е 1997-2002 г. и въпреки постигнатия напредък има още много работа за вършене. Затова повечето елементи на Програмата за здравно мониториране ще залегнат в новата Програма по обществено здраве, която е въплъщение на правото на гражданите на ЕС да получават ясна, достъпна и научно обоснована информация за мерките за защита на здравето и профилактика на заболяванията с оглед повишаване качеството на живота. Пациентите ще бъдат поставени в центъра на европейската политика в областта на общественото здраве и докато предишните програми са правени с оглед на интересите на правителствата и чиновниците, то сега всички се надяват, че новата ще се гради около гражданите.

Здравните показатели в ЕС

·                Следва да бъдат изчерпателни и взаимосвързани.

·                Да обхващат вече свършената работа (например от европейското бюро на СЗО, от ЕВРОСТАТ и др.), за да не се вършат отново едни и същи неща.

·                Да покриват приоритетните за ЕС области: период от живота без заболявания (предотвратяване на физическа или умствена инвалидност), намаляване на здравната неравнопоставеност, достъп до обслужването, качество на живота и социална интегрираност на старите хора.

·                Да бъдат гъвкави – базите данни да позволяват избирателен и пряк достъп до определена информация, интересуваща конкретния потребител.

·                Да се основават върху научни методи и да отговарят на критериите за качество: да бъдат валидни, т.е. да измерват тъкмо онова, за което са предназначени; да бъдат чувствителни към промените на измервания фактор във времето и пространството; да позволяват сравнения между държави и региони.

Има и няколко области, за които няма данни, но се признава, че те трябва да бъдат натрупани: дължаща се на определено заболяване смъртност на национално ниво; цялостно измерване на здравното състояние; здравна неравнопоставеност; фактори на умственото здраве; индикатори за цялостна работа на здравната система.

Методите за събиране на данни и източниците на информация са изключително важни. Отново показателите трябва да се основават върху научни методи, защото стойностите на показателите влияят върху здравната политика и съответно върху разпределението на материалните и финансовите ресурси.

Основни области, обхванати от показателите

·                Демографски и социо-икономически фактори: население в проценти по възраст и региони; образователно равнище и заетост.

·                Здравен статут: детска смъртност; смъртност от заболявания; цялостен здравен статут (здравна картина, отсъствия от работа); здравни мерки за удължаване на годините на живота без инвалидност.

·                Здравни детерминанти: индивидуални и биологични фактори (кръвно налягане, начин на хранене); здравно поведение (пушене и алкохол); условия на живот и работа, достатъчност на питейната вода.

·                Здравни системи: профилактика, насърчаване на здравето (проценти на ваксинация, наблюдение на холестерина); здравни ресурси (болнични легла, стоматолози, фармацевти); здравни практики (хирургични процедури, използвани лекарства); здравни разходи и финансиране (застраховки и осигуряване, грижи по домовете); качество и ефективност (опашки, резултати от рода на преживяване на рак).

Бъдещи действия за дефиниране на показателите

От тази година показателите ще се фокусират около дейностите, нужни на новата Програма на ЕС за обществено здраве:

·                Здравен статут: начин и качество на живот, отговорно поведение; заболявания и разстройства (дихателни, неврологични, гастроентерологични, имунни, сетивни на очите и ушите, стоматологични, както и свързаните с условията на труд).

·                Здравни детерминанти – тютюнопушене и алкохол.

·                Здравни системи: цени, употреба и приложение на фармацевтични продукти; профилактика (в т.ч. наблюдение на бременните жени и новородените), медицинска техника.

Дефинирането на здравните показатели е още един пример за това, че информацията се настанява в електронното пространство. Много надежди са свързани с Интернет като домакин на точна и достъпна здравна информация, но времето ще покаже как и в какъв мащаб това ще бъде осъществено.

Литовски проект за здравни цели: ударение върху широкото участие и подобряването на здравето

Малката Литва наскоро бе посочена от СЗО като положителен пример за другите източноевропейски държави в преход. В ранните години на независимостта здравната картина в страната се влоши значително, бюджетът все още е доста оскъден, но въпреки това Литва не тръгна по социално дестабилизиращия път на разрушаването и бързото преструктуриране. Избран бе пътят на обучението, сътрудничеството и внедряването на положителен международен опит, с цел подобряване здравния статут на населението. Националната здравна програма се базира върху въведения от СЗО принцип “здраве за всички”. Основните й задачи са:

·                Намаляване на смъртността и увеличаване продължителността на живота.

·                Социална справедливост в здравето и здравеопазването.

·                Подобряване качеството на живота.

Тези задачи са трудни за изпълнение. Употребата на наркотици расте, а процентът на самоубийствата на мъже е най-високият за целия свят. Медицинските ресурси са оскъдни, но се пренасочват главно към първичната помощ.

Налице е обаче политически и обществен консенсус (въпреки сменилите се за 10 години 11 правителства). Признава се необходимостта от по-нататъшно развитие на първичната помощ и профилактиката, защото понастоящем здравните програми се въртят около интензивните грижи. На парламентарно и правителствено ниво Националният здравен борд внимателно анализира теми като здравна неравнопоставеност, здраве на деца и подрастващи, подготовка на здравната система за членство в ЕС. Вече се виждат първите, макар и скромни резултати.

Ролята на политиката при установяването на здравни цели

Всеки нов европейски договор отделя повече внимание на здравните въпроси. Амстердамският договор от 1998 г. подчерта водещата роля на ЕС в областта на общественото здраве и дефинира следните задачи:

·                Постигане на високо равнище на здравна защитеност.

·                Подобряване на общественото здраве.

·                Предотвратяване на болести и заболявания.

·                Премахване на източниците на опасност за човешкото здраве.

Все по-амбициозно е и Европейското бюро на СЗО (където участват както страните-членки на ЕС, така и кандидатите за членство, което прави програмите и решенията задължителни и за едните, и за другите).

В Европейския съюз се предвиждат мерки за по-добри механизми за събиране и съвместимост на данни, борба със заразните заболявания, повишаване на качеството на продуктите с човешки произход (кръв, органи, вещества), действия срещу свързаните с начина на живот опасности (цигари, алкохол, наркотици), социално-икономически детерминанти.

Широко настъпление се води не само срещу предлагането, а и срещу търсенето на наркотици. Около здравето се фокусират програмите, свързани с околната среда. ЕС и СЗО готвят Конвенция за контрол върху тютюна. Най-важното е, че приемането на здравните цели на най-високо равнище (Европейски съвет на министрите, Европейски парламент) им придава политическа легитимност и задължителност.

Разходи за здравеопазване през 1997 г. като % от БВП по данни на СЗО /Фигурата е достъпняа самов печатната версия на списанието./

Любопитен факт

Както глобализацията бе посочена за вирус-разпространител на незаразни заболявания (свързани със западния начин на живот, хранене и работа: заседяване, стрес, нездравословна западна диета, цигари и наркотици, водещи до диабет, рак, сърдечно-съдови и други заболявания); така сега някои заявяват, че евроинтеграцията е вредна за здравето на източноевропейците.

Бюджетен приоритет имат областите, непосредствено свързани с критериите за членство в ЕС и НАТО: изграждане на нова инфраструктура, хармонизация на законодателствата, преустройство на митниците и казармите, борба с корупцията, подпомагане на прословутите малки и средни предприятия. Същевременно нищо или почти нищо не остава за бюджета на здравеопазването като цяло и програмите за обществено здраве в частност, което реално отлага за неограничен период мерките за подобряване на здравната картина, профилактика на заболяванията, удължаване на живота и предотвратяване на умствената и физическата инвалидност.

---

Адрес за кореспонденция: Д-р Вихрен Петков – докторант, Катедра “Здравен мениджмънт”, Факултет “Обществено здраве”, Медицински университет, 1227 София, ул. “Бяло море” № 8, IV етаж, Деканат.