Здравен мениджмънт

Автор: Н. Петрова

Заглавие: Обучение по Обществено Здраве: как да се обучават преподавателите. (Реферат) 2, 2002, № 3, 57-59.

Реферат на публикацията на Midha, A. et al.:  Public health medicine training: how should we train the trainers? Medical education On Line (serial online) 5, 2000, № 2. (http://med-ed-online.org)

Ключови думи (MEDLINE): Public health - education; Education, continuing; Facultyl; Educational technology - education; Models, educational; Great Britain.

Рубрика: По света - събития и факти

Пълен текст

В Обединеното кралство дипломираните лекари трябва да преминат петгодишна програма за обучение, за да достигнат статуса на консултанти (специалисти в тясна област като обществено здраве, хирургия, акушерство и други).

Бъдещите консултанти по обществено здраве, вече завършили и практикуващи лекари, обикновено с друга медицинска специалност, често имат пследваща следдипломна квалификация и солиден клиничен опит. По време на петгодишното си обучение всеки специализант по обществено здраве се ръководи и подкрепя от консултант.

Факултетът по обществено здраве обучава специализантите в следните области:

·      Здравна информация.

·       Превантивна медицина.

·       Промоция на здравето и екология.

·       Мениджмънт на здравните служби.

·        Преподаване и научно-изследователска дейност.

Документите за обучение и оценяване в рамките на здравната служба включват седемнадесет вида компетентност, отнасящи се към тези области, и специализантите трябва да демонстрират, че са усвоили знания и умения да ги прилагат, за да станат консултанти. Тези компетентности се разпределят по години и тримесечия, а специализантът заедно с ръководителя консултант съгласуват кои от тях ще бъдат постигнати за всяка година от обучението. Консултантите от здравната мрежа в ролята си на ръководители на специализанти по обществено здраве се явяват в известна степен академични преподаватели – те са в позиция на ръководени преподаватели.

Ръководеният преподавател, съвместно със специализанта, установява учебните потребности и съгласува приоритетите. Той осигурява изпълнението на специфичните задачи, свързани с придобиването на определените компетентности от обучавания, и осъществява обратна връзка за проследяване прогреса на специализанта.

Обучението по програмата за специализация се реализира под методичното ръководство на академични преподаватели от университетските катедри по епидемиология или обществено здраве, които подпомагат разпределените към тях специализанти да определят своите академични образователни потребности, осъществяват супервизия и подкрепа за постигане на академичните изисквания.

Освен осъществяване на формалното обучение по обществено здраве, от двата типа преподаватели се изисква да познават и личностните емоционални проблеми на специализантите и да оказват подкрепа на онези, които се нуждаят от нея (например в случаи на скорошна промяна в кариерата, при проблеми, възникнали поради отделянето на специализантите от семействата им, негативно отношение към някои от усвояваните умения и т.н.). Изпълнявайки ръководните си функции, те имат нелеката задача да поощряват или да порицават възрастни, за което малко преподаватели са подготвени – изискват се специални умения, които се развиват трудно.

В рамките на обучението по обществено здраве в Уелс има разработен модел за обучение на консултанти - ръководители на специализанти, състоящ се от двудневни работни срещи.

Програмата има две ясно определени цели:

1.     Да помогне на ръководителите да придобият знания и да овладеят умения за междуличностно общуване, които те могат да прилагат в професионалната си дейност.

2.     Да бъдат така уверени в уменията и техниките, които предлага програмата, че те да станат част от преподавателската им практика.

Първата част от работната среща е съсредоточена върху изграждането на умения за поставяне на подходящи цели, управление на обратната връзка, ръководство на изпълнението и оценяването му (включително  процеса на годишната оценка и изпитите).

Втората част подпомага участниците да усвоят и практически да използват в действен план новопридобитите от обучението умения за подкрепа, съсредоточени върху начините за подпомагане на специализантите, изпитващи професионални или лични трудности.

Работната среща започва със сесия за поставяне на подходящи учебни цели от консултантите за техните специализанти. Необходимо е изпълнението им да бъде лесно  оценявано с оглед на годишната оценка. Участниците, разпределени по двойки, изпълнявайки ролята на специализанти, избират какво ще изучават през дадена година. За основа на споразумението се използва документ на факултета за обучение и оценка на “същностни компетентности”. Необходимо е целите да отговарят на следните критерии: специфични, измерими, достижими, реалистични, ограничени във времето.

Обръща се внимание на комуникацията между ръководителя и специализанта чрез дискутиране на възможни чувствителни теми – например способностите и учебните пропуски на специализанта. При редовна и честа обратна връзка може да бъде понижено учебното натоварване, да бъдат мотивирани тези, на които им липсва ентусиазъм, или да бъдат въздържани някои нереалистично ентусиазирани специализанти.

Обсъждат се методите за даване и получаване на обратна връзка, чието използване е особено важно за постигане на ефективно обучение, възможността за долавяне на влошено изпълнение на по-ранен етап и изследването на възможните причини за това. Разглеждат се примерни сигнали, чието установяване може да послужи за предпазване от негативна ситуация.

Работните срещи са насочени към развиване на специфични умения за комуникация (способност за изслушване и ефективно отговаряне). Използва се концепцията за транзакционния анализ, според която при общуването всяка от участващите страни е в едно от трите състояния – на родител, възрастен или дете. Разглеждат се подвидовете на тези състояния с техните характерни прояви. В процеса на обучение целта на консултанта е да общува със специализанта като с възрастен през по-голямата част от времето. Има случаи обаче, когато специализантът възприема поведението на дете и тогава някои преподаватели може да отстъпят към поведението на родител.

По време на работната среща се използват кратки упражнения с въпросник “Как отговаряме”, който дава представа колко добре или зле комуницират участниците.

Следващата сесия е фокусирана върху годишната оценка на извършеното. Оценката се използва за три основни цели: коригиране, поощрение и по-нататъшно развитие. Въз основа на нея консултантът и специализантът могат да преразгледат изпълнението и да планират бъдещото обучение.

Участниците се групират по двойки – консултантът със специализант или с академичен преподавател. Всеки получава инструкция, която другият не вижда. Илюстрират се случаи, при които има трудности или в учебната страна на обучението, или в междуличностните отношения. Предоставят се максимум 45 минути за оценка и съгласуване на по-нататъшните действия.

Предлага се инструкция за ролева игра, в която консултантът изпитва затруднения при необходимостта да обсъди лице в лице със специализанта неговите недостатъци, влияещи негативно върху работата му.

Един от важните резултати от работната среща е постигане на разбирането, че подходът за обучение въз основа на проекти насърчава творчеството и нагласата да се задават въпроси. При този подход ръководещият преподавател предлага няколко проекта. Специализантът установява приоритетите и те заедно избират проекта. Академичният преподавател помага при написването на протокол, определяйки учебните цели. Всеки индивидуален проект, в който е структуриран процесът на обучение, се преразглежда съобразно учебните цели съвместно от специализанта, консултанта и академичния преподавател.

Оценката на работната среща се осъществява чрез два въпросника – първият се попълва при завършването й, а вторият – една година по-късно. В края на работната среща чрез петстепенната скала (много добре, добре, задоволително, лошо, много лошо) 65% от отговорите оценяват съдържанието на програмата като много добро и 35% - като добро. По отношение качеството на преподаване 81% смятат, че е много добро и 19% - добро.

След дванадесет месеца до всички участници е изпратен въпросник, за да се установи дали са имали случаи да използват придобитите в курса умения и техники и  дали те позволяват по-лесно да поставят цели, да дават и възприемат обратна връзка и да оценяват изпълнението. Отговорили са 81% от участниците. От тях 39% (12 консултанти) са имали случаи да поставят цели за своите специализанти. За трима след обучението в курса тази задача е станала по-лека, за седем – относително по-лека, и двама не отчитат промяна.

По отношение на даването и получаването на обратна връзка 77% (24 консултанти) са имали възможност да използват уменията, усвоени в курса. От тях 4 намират тази задача за по-лесна, 15 – относително по-лесна, а 5 – нито по-лесна, нито по-трудна.

Само 16% (5 консултанти) са имали случаи на оценка на изпълнението на специализанти. От тях трима смятат, че благодарение на придобитите в курса знания са се справили с тази задача относително по-лесно, двама – нито по-лесно, нито по-трудно.

Малкият брой на консултантите, участващи в поставянето на цели, осъществяването на обратна връзка и оценяването на специализанти през изтеклата след курса година, се обяснява с две съществени причини:

1.       Известен брой от участниците в работната среща са относително нови като ръководители на специализанти. Факултетът по обществено здраве въвежда правило, според което допускането на консултанта до обучение му дава възможност да действа като ръководен преподавател, но в продължение на две години не може да поема официално тази роля.

2.      По време на работната среща е имало относително малък брой специализанти и някои консултанти не са имали разпределени специализанти за обучение.

В заключение се изтъква значението на работните срещи за обучението на консултантите ръководители. Подчертава се, че тяхната роля включва специални умения – неуловимо съчетание от управление, съветване, подкрепа и обучаване. Целта на тези работни срещи е консултантите да овладеят специални техники и средства, за да могат не само да предлагат своите знания, но да се справят и с междуличностните затруднения, да помогнат на специализантите да постигнат нужната компетентност и да завършат успешно своето обучение.

Техниките, използвани при тези работни срещи, могат да се прилагат в обучението и по други здравни специалности, а с известно приспособяване са подходящи за използване и в други страни.


 

Адрес за кореспонденция: Д-р Нели Петрова – главен асистент, Катедра “Медицинска педагогика”, Факултет “Обществено здраве”, Медицински университет. 1227 София, ул. “Бяло море” № 8, IV етаж, Деканат.