Пълен текст

Статията описва дванадесет стъпки като подход за анализ на политиката в едно медицинско училище. Даден е и пример. Възприемането на този метод би имало за резултат формален подход към управлението на учебната програма и вземането на образователни решения в медицинските факултети.

  “Анализ на политиката” е формална дисциплина в сферата на образованието. Нейната значителност се доказва от неотдавна основания отдел “Образователна политика и управление” в Американската асоциация за образователни изследвания. Задачата на този отдел е  да поощрява “информирания и систематичен дебат, анализ, изследвания, оценка и препоръки, отнасящи се до образователната политика, както и до политически, законодателни и фискални въпроси, свързани с образованието”. Анализът на политиката на образованието въоръжава ръководителите от горния курс и от висшето образование със “средства” за управление  на образователната практика. Друга цел е да се открие  как и по какъв механизъм образователните политики трябва да бъдат формулирани и приемани. Въпреки че като формална дисциплина анализът на политиката не се признава все още широко, медицинското образование трябва да приеме “политическите науки” като средство за вземане на по-добри решения в отделните училища.

Какво е анализ на политиката? Тази дисциплина, която отскоро се признава за легитимна в образователните среди, страда от “несигурна идентичност и неяснота в концептуализацията”. Началото й се свързва с програмите за “Великото общество” от 60-те години, когато бе решено, че е необходим формален метод за оценяване на ефективността на социалните програми на президентите Кенеди и Джонсън.  За образованието това означава да се оцени ефективността на даден учебен метод или програма. Оценката на един дидактически метод води от своя страна до установяване на образователната политика, която е причината за добър резултат или успешен подход.

Преди средата на 80-те години на миналия век анализът на политиката се свежда до специфични препоръки и тяхната практическа осъществимост, а не до процесите на разработването й или внимание към хората, направили това. Оттогава анализът на политиката се свързва с процеса, докато в началото той е създаден като оценяваща система на макро- или институционално ниво и постепенно се развива до дисциплина, за анализ на самия процес на политика.

Анализът на политиката се свързва сега с две различни, но зависими едно от друго неща: съдържанието на дадена политика и процеса, довел до реализирането й. Анализът на политиката придоби статуса си на наука поради своя втори смисъл, т.е. критичното изследване на самия процес. Като приложение в здравните грижи и в подготовката на здравни професионалисти, анализът на политиката е все още на етап на търсене на значението си и няма универсална дефиниция за това какво представлява в рамките на медицинското образование. Предлага се следното определение: анализът на политиката на медицинското образование е полето на изследване и практика, в което се изследват приоритетите, ценностите, ресурсите и образователните процеси, свързани с медицинското образование.

В обучението на медици вече са били прилагани някои от средствата за анализ на политиката за изследване на образователни проблеми. Това са най-често оценка на учебната програма, или програмен анализ. Има цяла дисциплина, наречена Наука за учебните програми, която се изучава в някои педагогически колежи към големите университети. Малко от това, което се учи по тях обаче, може да се нарече анализ на политиката. Той е повече от постигането на консенсус за това как да се решат образователни проблеми при определени ситуации. Анализът на политиката може да се приложи за въпроси от учебната програма. Той може да се използва и при други образователни проблеми, като ценностите или мисията на институцията, разпределението на финансови ресурси, управление и други.

Статията има две цели: първо, да направи преглед на литературата, свързана с медицинското образование и подготовката на здравни професионалисти, за да определи дали и как средствата на анализа на политиката са били приложени за медицинското образование, и второ, да предложи рамка или подход за анализ на политиката, която може да бъде използвана от преподавателите в медицинските университети.

Преглед на литературата

Обхванат е 15-годишен период от 1982 до 1996 г. В анализа са търсени материали със следните ключови думи: “анализ на политика”, “анализ на образователна политика”, “анализ на политиката на медицинското образование” в MEDLINE, източници за бакалавърско и магистърско медицинско образование, базата данни на ЕRIC и INFOTRAC и статии за медицинското образование, публикувани в немедицински списания. От прегледа става ясно, че ориентираните към политика статии са два вида: мнения и коментар, и щателен анализ на въпроси от съществуваща политика. Има разлика в това дали се анализира съдържанието на политиката, или процесът. Повечето от нещата са по-скоро описателни, а не аналитични.

Синтез/обобщение

Представителна работа в областта на анализа на образователната политика според автора е тази на Carol Weiss. Според нея повечето от това, което минава за анализ на политика или дискусии по въпроса, е взето от социалните науки. Понятия  като професионални норми, организационна култура, създаване на социални мрежи и бюрократични или политически структури са “взети назаем” от тях. Това от своя страна разкрива факта, че “повечето от това, което правещите политиката знаят, идва от откъслечен, неорганизиран и почти хаотичен опит … социалните понятия дават форма на това безмълвно познание и позволяват на правещите политиката да го манипулират и да го използват“.

Weiss казва по-нататък, че политиката е продукт от вътрешната игра на четири важни “И-та”: институция, информация, идеология и интереси. Политическите решения се изработват в рамките на институция. Необходима е комбинация от процес на обработка на рационална информация, различни идеологии и интереси на хора, които могат да бъдат повлияни от политиките. Подходът на Weiss е много полезен за разбиране на контекстуалните фактори, които влияят върху развитието на политиката, но не дава цялостна рамка за анализ.

Short описва един изследователски ориентиран подход към анализа на политиката в образованието. Той посочва десет метода на изследване, които в момента се използват в науката за учебните програми: философски, исторически, научен, артистичен, морален, религиозен, интерпретиращ, инструментален, съвещателен и ориентиран към действието метод. Това разграничаване може да е в помощ на анализаторите, за да разберат различните аспекти на политиката.

 Humes изследва ключови въпроси, свързани с вземането на образователни решения, за да разбере всички аспекти на анализа на политиката и процеса на разработването й. Ключовите въпроси са: 1. При какви процеси започват да се оформят нови образователни политики? 2. Как тези процеси се влияят от идеологически, политически, икономически и културни въпроси? 3. Кой има най-голямото влияние при формирането на новите образователни политики - политиците, бюрократите или преподавателите от образователните институции? 4. Кой носи отговорността за успеха или провала на новите образователни политики – политиците, мениджърите или преподавателите?

Reid защитава структурния подход при анализа на образователната политика, който е насочен към въпросите на учебната програма. Той смята, че има пет решаващи области за разработването на една образователна политика: преподавателите, обучаващите, образователната среда, дисциплината и процесът на изготвянето на учебната програма. Той се оплаква от “налагането на интереси, идващи извън професионалния свят на образованието”, които водят до “подходи, които подчертават контрола отгоре надолу и краткосрочните цели”, а не разумната образователна политика.

От прегледа на литературата личи, че липсва “средството”, което може да се използва в уникалния контекст на медицинското образование.

В статията се дава рамката на един систематичен подход към анализ на политиката в медицинското образование. Тя може да бъде използвана от вземащите решения като част от процеса на разработването на политиката на едно медицинско училище или на макро- (организационно) или на микро- ( катедрено) ниво. Всяка от дванадесетте “съставки” на тази рамка представлява  един различен начин на мислене поради специфичния аспект на дадената политика. Процесът на успешното анализиране на образователната политика в едно медицинско училище трябва да включва следните 12 компонента.

А. Концептуален:Кои са дискусионните възлови понятия? Как са дефинирани те? Кои от резултатите могат да се измерват?

Б. Нормативен: Какво по отношение на политиката трябва да е вярно? Доколко настоящите гледни точки на ключовите фигури или групи в медицинското училище се различават от това, което трябва да е?

В. Теоретичен: В коя теоретична рамка се вмества политиката? Как различните сили в медицинското училище определят политиката от теоретична гледна точка?

Г. Емпиричен: Има ли научни проучвания в литературата, които могат да са полезни при осветляването на въпросите? Кои важни факти може да се съберат от тези проучвания? Това наистина факти ли са, или твърдения?

Д. Икономически: Какво е влиянието на приемането на политиката върху бюджетните ресурси на институцията? Кои икономически структури (нови или съществуващи) трябва да са налице, за да може да се приложи политиката?

Е. Политически: Какво влияние има приемането на политиката върху вътрешните и външните политически привърженици на училището, дори желаещите да се учат в него? Политически възможно ли е да се приложи курсът на действие, който е резултат от политиката?

Ж. Културен: Как различните организационни, расови, полови и професионални култури в училището ще се повлияят от политиката? Предложената политика приемлива ли е за различните култури и защо да, не?

З. Идеологичен: Как са вплетени идеологическите и информационните аспекти? Дали различните участници в процеса на разработването на политиката внасят силни идеологически рамки в дискусията. Каква роля играят различните интереси на участниците? Има ли място за истински конфликт на интереси?

И. Исторически: Дали предложената политика има минало в институцията? Правени ли са преди опити по посока на тази политика? Ако да, какви са резултатите? Какво може да се научи от тези предишни опити?

К. Предполагаем: Винаги има някакви  допускания, направени от ключовите участници, върху които влияят промените в политиката. Какви са допусканията, направени от представителите на двете страни на въпроса? Те известни ли са и разбрани ли са от правещите политиката?

Л. Законов: Какви законови въпроси могат да бъдат засегнати или да се появят прецеденти във връзка с предложената политика? Кои законови изисквания е най-вероятно да повлияят развитието на политиката?

М. Логичен: Твърденията в предложената политика логични ли са? Избегнати ли са нелогични, или грешни заключения? Могат ли да устоят на щателна проверка от “неутрална” страна?

Тези дванадесет компонента не са от еднаква важност за дискусия по дадена политика. Но те винаги трябва да се имат предвид при разработване на една разумна образователна политика.

Прилагане на стуктурния подход при анализ на политика

Като пример за промяна на образователната политика се разглежда въвеждането на медицинска етика в обучението на студентите. В едно медицинско училище е внесена петиция, подписана от една трета от студентите, че искат да се повиши броят на часовете по медицинска етика и даже да се въведе такъв учебен предмет. Това довежда до необходимост от преразглеждане и дори промяна на съществуващата образователна политика. Как членовете на създадения комитет ще подходят към въпроса? Как да се стигне до крайното решение да се повиши броят на часовете по тази дисциплина, като се приложи подходът с разгледаните по-горе 12 компонента.

Създаден за целта комитет от преподаватели оформя отговорите на 12-те посочени компонента за анализ на образователна политика и на дванадесетте се дава еднаква тежест.

В заключение се оказва, че се наблюдават  разлики в мнението за ролята на професионалния анализ на политиката. Според някои специалисти анализът трябва само да диагностицира, а според други той трябва да предлага внедрими решения. За областта на медицинското образование е валидно повече второто, но трябва да се отчита и силният “човешки елемент”, който винаги е налице. В едно медицинско училище има хора с много опит във вземането на правилни решения, но ако се прилагат дадените в статията подходи, решението ще е резултат от един наистина всестранен анализ. Това е поне мнението на автора. 

---

Адрес за кореспонденция: Людмила Гатева, д.пед. - главен асистент в Катедра “Медицинска педагогика”, Факултет “Обществено здраве” при Медицинския университет, 1227 София, ул. “Бяло море” № 8, IV етаж, Деканат.