Резюме

В статията е представена политиката на ръководството на Университетска болница „Царица Йоанна” – София за въвеждане на регламент и мотивиране на персонала за извършване на платени здравни услуги. Политиката се основава на свободния избор на гражданите и е насочена към ликвидиране на корупционната практика чрез институционализирането на платените услуги в болницата. Основната идея е част от платените пари за амбулаторна дейност да достигнат до конкретния специалист, като от цената на здравната услуга за изпълнителите се правят отчисления в зависимост от вложения труд. Целта е чрез легализирането на платените медицински услуги да се запази доверието между лекаря и пациента и амбулаторната дейност да бъде включена в системата за управление на качеството в УМБАЛ „Царица Йоанна” ЕАД – София.

Пълен текст

Когато имаме проблем със здравето,ние, пациентите, най-напред обръща ме поглед към Него – който и да е Той, в зависимост от вярата и представата ни за висшата сила, управляваща нашите съдби.След което поемаме по дългия път към лекаря. Дори и за тези от нас, които нямат здравна осигуровка или са с прекъснати здравноосигурителни права, взаимоотношенията са ясно определени – плаща се на лекаря по твърдо определени цени. Работният график и цено разписа са поставени на видно място в ам булаторията. В най-добрия случай (Дай Божевсеки му!) връзката ни със здравноосигури телната система се прекъсва след напускане на кабинета на личния лекар.За съжаление не винаги историята при ключва дотук. Когато е необходимо нашето лечение да продължи при специалист и вболница възникват въпросите: “кога”, “къде”и “колко”.
“Кога?” – кога личният лекар или специа листът ще имат свободни направления за пре глед и консултация. В края на месеца обикно вено нямат. Това време не е подходящо и за издаване на направление за хоспитализация.
Ако сме сигурни, че състоянието ни изисква болнично лечение и ако някой по-ориентиран наш близък ни подскаже, че вече можем да отидем и без направление в болницата, ще си спестим чакането на първите дни на следва щия месец.
“Къде?” – къде да направим изследванетои консултацията? Разбира се винаги ще ни насочат към най- добрите специалисти. Често те обаче нямат сключен договор със здравноосигурителната каса за извънболнична помощ. Нещо повече – вероятността препоръчаният ни корифей в съответната област да има договор с касата е обратно пропорционален на неговата слава. И тогава трябва да избираме сами – със заветното направление да отидем при специалист, който има договор със здравноосигурителната каса (но за който, кой знае защо, не са ни споменали нищо), или да съкратим времето за чакане, да вземем от спестените за черни дни пари и да отидем при най-най-добрите. Те в повечето случаи работят в болница и за прегледите и консултациите не им се плаща, защото по договор със здравноосигурителната каса се финансира само дейността за хоспитализирани пациенти по клинични пътеки. В този случай за спасителния преглед, консултация или изследване се заплаща лично на лекаря по цени, определени от него “на око”.
Понякога след консултацията или изследването се оказва, че се нуждаем от болнично лечение. Влизайки в болницата, се чувстваме притеснени и объркани. Ако сме попаднали там без “връзки”, ще се окажем в безкрайната листа на чакащите. При условие обаче, че сме осъществили предварително лична връзка с влиятелния специалист, на когото болничната администрация не може (или не иска) да противоречи, може да се сдобием с легло още същия ден. Но дори и тогава тревогите не свършват – ще ни обяснят, че клиничните пътеки са сравнително малко на брой и точно нашето заболяване не е включено в нито една. Тези от нас, които имат по-слаби нерви и повече финансови възможности, се предават и приемат да си платят само и само да ги излекуват. За тези, които са по-настойчиви и напористи (пък и нямат нужните средства) се осигурява лечение по клинична пътека “шапка”, при което включените диагностични и терапевтични процедури (по лекарска преценка) не са достатъчни за пълното излекуване. Сега вече сме още по-объркани, но успяваме да попитаме: “Колко?” – “Колкото дадеш” е отговорът. От пациенти се превръщаме в институцията, която трябва да оценява труда на лекаря. А в същото време сме зависими от лекарското решение и се нуждаем от внимание и загриженост: “Това е всичко, което имам.” – казваме със свито сърце. “Добре.” – е отговорът. И все пак възможно ли е да се запази доверието между лекаря и пациента и да се избегне нерегламентираното плащане “на око”, за което е приложим и терминът “корупционна практика”? Възможно е ако, зачитайки свободния избор на всеки гражданин, оказването на платена амбулаторна медицинска помощ в болниците се институционализира. Конституцията на Република България гарантира достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване на гражданите при условия и ред, определени със закон. Те са регламентирани основно в Закона за здравното осигуряване, Националния рамков договор и Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. За да се ползват гражданите от медицинска помощ, заплащана от здравноосигурителната каса, трябва да са с непрекъснати здравноосигурителни права и да спазват определения в нормативните актове ред и условия: да изберат свободно лекар в лечебно заведение за първична медицинска извънболнична помощ на територията на цялата страна; да бъдат насочвани с направления от общопрактикуващ лекар към специалисти в лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ, а когато лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболнична помощ, да бъдат насочвани с направление от всеки лекар от лечебно заведение за хоспитализация. Независимо от издаденото направление за хоспитализация пациентите се приемат за болнично лечение само след извършен преглед в Диагностично-консултативния блок. Ако не са налице индикациите за хоспитализация, включени в клиничната пътека, лицето се насочва за домашно лечение. Безплатен преглед, изследване и консултация на задължително здравноосигурените лица се извършва само в амбулаториите за първична и специализирана медицинска помощ – индивидуални и групови практики, медицински центрове, диагностично-консултативни центрове и самостоятелни медикодиагностични и медико-технически лаборатории, тъй като здравноосигурителната каса сключва договор за тази дейност с тези лечебни заведения. На болниците, които имат сключен договор със здравноосигурителната каса, се заплаща за всички медицински дейности по клинични пътеки. Изпълнителите на болнична медицинска помощ нямат право да изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за дейност, която според договора се заплаща, с изключение на консумативи за определени клинични пътеки, в които изрично е посочено. Няма законова (и въобще каквато и да било нормативна) пречка извън този ред и условия гражданите да заплащат медицинската помощ по свой избор. Всяко задължително здравноосигурено лице може да заплати прегледа или изследването в лечебно заведение за болнична помощ, да избере лекуващ лекар или да поиска допълнително да заплати за по-добри битови условия и обслужване, свързани с престоя му в болницата. Медицинската помощ по избор, както и медицинската помощ, оказвана на неосигурените или с прекъснати здравноосигурителни права граждани се заплаща по цени, определени от съответните лечебни заведения. Болничната администрация е длъжна да постави на общодостъпни места в сградата информация за цената на медицинските и допълнително поисканите услуги и начина на заплащането им. В нормативната уредба е регламентирано финансирането на лечебните заведения от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и Министерство на здравеопазването, и на тази основа те се разграничават като лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ. Разграничаване на лечебните заведения няма при плащане от страна на пациентите, тъй като това е отделен източник на финансиране. Лицата, които сами искат да заплатят оказваната им медицинска помощ, не могат да бъдат ограничавани – това ще накърни техните конституционни права за достъп до медицинска помощ. В подкрепа на тезата, че с установяването на условия и ред за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента не се засягат конституционните и законови права на гражданите, а само се създава допълнителна възможност и за платени медицински услуги, е Решение № 8 от 2 април 1998 г. по Конституционно дело № 3 от 1998 г. Регламентирането на платената медицинска услуга в лечебно заведение за болнична помощ решава и въпроса за гарантиране правата на лицата, които я ползват от гледна точка на нейното качество. Амбулаторната дейност е организирана и се осъществява в Диагностично-консултативните блокове от правоспособен и квалифициран персонал по строго определени във вътрешната нормативна уредба правила и е включена в системата за управление на качеството на медицинското обслужване в болницата. В тази посока е и създаването на приемните спешни портали в болниците, които ще обхванат и друг амбулаторен поток – спешните пациенти. Институционализирането на платените услуги в болниците променя “правилата на играта” не само за пациентите. На нова основа се поставят нещата и в управленско-икономически аспект: финансирането на болничната дейност за изпълнени клинични пътеки е от бюджета на Националната здравноосигурителна каса; оказваната спешна амбулаторна медицинска помощ – от бюджета на Министерство на здравеопазването. Финансирането на оказваната платена амбулаторна медицинска помощ от специалисти в болниците е от бюджета на пациента. Това е негово лично решение и избор. И тъй като сме правова държава срещу всеки платен лев от гражданите за здраве, трябва да се получи необходимата по обем и качество здравна услуга. Договореността между лекаря и пациента трябва да е легализирана. Основната идея в случая е част от платените пари за амбулаторна здравна дейност да достигнат до конкретния изпълнител. Заплатата, която получава лекаря в болницата, е за лечебно-диагностичната дейност на стационарните пациенти и разходите за работна заплата се покриват от приходите по клинични пътеки. Мотивацията на специалистите да осъществяват амбулаторна дейност, платена през касата на болницата, е да получават възнаграждение над получаваното досега. Системата на заплащане, наложила се в извънболничните лечебни заведения, е удачна за прилагане и в болниците, т. е. от цената на здравната услуга за изпълнителите да се правят отчисления в зависимост от вложения труд. С което може да се направи и сериозна крачка към ликвидиране на корупционната практика в болниците.

Казаното насочва към извода, че усилията на ръководните органи на болници, които правят отчисления от платените здравни услуги за персонала е необходимо да бъдат подкрепени от Министерство на здравеопазването. А така също, че е наложително да се направи промяна в Инструкцията за образуване на средствата за работна заплата в лечебните заведения, търговски дружества с над 50 на сто държавно участие, като в средствата за работна заплата, образувани по реда на инструкцията, не се включват възнагражденията на персонала за извършена платена амбулаторна дейност.

“Кога”, “къде” и “колко” – тези въпроси винаги ще стоят пред всеки, на който се налага да потърси специализирана консултация, изследване или болнично лечение. Но те могат да станат по-малко тревожни и да добият рационалния отговор, адекватен на европейския хоризонт пред българските граждани.

Адрес за кореспонденция:
Снежана Кондева – заместник-директор по административната и правната дейност и председател на комисията за превенция на корупцията в УМБАЛ „Царица Йоанна” ЕАД – София.