Пълен текст

Prof. Vodenicharov 2006

Миналото е белязано от алтернативното или двуполюсното мислене. Основната му характеристика е противопоставянето: или – или. Добър или лош, наш или ваш, с нас или против нас, щастлив или нещастен и т. н. Съвременният човек все повече осъзнава, че може да има повече от едно решение. Асоциативното или съюзното мислене е бъдещето. За него е характерен съюзът и – и.
На една конференция ми зададоха въпроса:
На здравеопазването ни е необходимо повече пари или повече реформа? Моят отговор беше: и повече пари и повече реформа. По подобен начин бих отговорил на въпроса: повече държава или повече пазар? И повече държава (при контрола), и повече пазар (при услугата). В здравеопазването, повече от която и да е друга сфера на човешката дейност, е необходимо да мислим и да се обръщаме към съюза и – и, а не към алтернативата или – или.
Многократно съм се опитвал да обоснова тезата, че:
Да вярваш, значи да се откажеш да разбираш.
Науката доказва, религията казва. Науката търси истината. Религията не е създадена да търси истината. Не знанието, а вярата има стойност в религиозния живот. И все пак. На въпроса наука или религия ще отговорим: и наука, и религия. Вяра или знание. И вяра, и знание. Четиридесет процента от учените в САЩ вярват в Бог, четиридесет и пет процента не вярват, петнадесет се съмняват. Много обичам съмнението.
Съмнявам се, следователно съм!
За по-голяма прегледност ще се опитам да направя следната илюстрация:
1. Традиционно и алтернативно мислене:
        Движението е само напред.
2. Парадоксално и алтернативно мислене:
        Движението може да бъде назад.
3. Асоциативно мислене:
        Движението може да бъде и напред и назад.
4. Интегрално и асоциативно мислене:
        Движението може да бъде и напред, и назад, но то има определена цел.

В областта на медицината нещата може да изглеждат така:
1. Алтернативно мислене:
        Contraria contrarius curantur
или
 Similia similibus curantur (това е принцип на хомеопатичната медицина, която може да се разглежда като алтернатива на съвременната медицина изпаднала в плен на фармацевтичната индустрия).
2. Асоциативно мислене:
        Contraria contrarius curantur
и
        Similia similibus curantur
Известният химик от Оксфордския университет Питър Аткинс твърди: “Да кажеш, че Бог е направил света, е интелигентен начин да признаеш, че не разбираш как е организирана Вселената ... Нищо не произтича от нищото. Но науката доказва, че Вселената е велик фокусник. Природните закони ще ни покажат как тя е извършила това сложно преобразувание от нищото.” Науката може да се превърне в неизчерпаем източник на заблуди. Това подчертава Майкъл Полиани в “Атомни реакции”: “Съвременната биология се основава на предположението, че жизнените процеси могат напълно да се обяснят от химията и физиката, а химията и физиката в крайна сметка могат да бъдат сведени до описанието на сили, които осъществяват взаимодействието между атомните частици. Ето в това е причината за израждането на представата ни за човека, който е принизен до равнището на безчувствен автомат или на съвкупност от различни инстинкти. Ето затова науката толкова лесно може се превърне в послушен инструмент в ръцете на тоталитаризма и да стане неизчерпаем източник на заблуди.” Бележитият биолог У. Х. Торн пише: “Така може да се стигне дотам, че произходът на живота, подобно на произхода на вселената, да се превърне в непреодолимо препятствие за науката, в бариера, която спира всичките ни опити да сведем биологията до химия и физика.”
Учените трябва да признаят, че все още не знаят как е произлязъл животът. И тук тезите са две:
       1. Ж ивотът е произлязъл от материята.
       2. Материята е произлязла от живота.
И животът произлиза от материята, и материята произлиза от живота. Животът не може да бъде сведен само до атоми и молекули. Материята, сама по себе си, без помощта на жизнената сила т. е. на духа, не е способна да създаде нито една форма на живот. И духът произхожда от материята, и материята произлиза от духа.
Теорията на относителността, квантовата механика, Големият взрив, хаосът и генното инженерство, висшата математика и изкуственият интелект са предизвикателства за самите устои на науката. Те разкъсват предположението, че светът е затворена система от причини и следствия, автономна машина,
направена изцяло от мънички частици движеща се материя. Природата е по-отворена, неуловима и безкрайна, отколкото можем да си мислим. Това е ядрото на т. нар. Интегрално мислене. Развитието на науката и развитието на религията е развитие на интегралното мислене. Така например от космогонията на Големия взрив открихме, че Вселената е узряла за живот, ум и дух и че Всемирът, както и всички неща, имат своето начало и край. От квантовата физика научихме, че природата е отворена, вътрешно свързана и гъвкава и ние можем да въздействаме върху бъдещето чрез своя избор и действия. Проучванията на хаоса, сложността на химическите и биологичните системи показват учудваща способност на природата да се самоорганизира. Доказват времевата и историческа същност на всички природни процеси. С разкриване на генния код молекулярната биология откри връзката между целия земен живот.
       Необикновеното се намира по Пътя на обикновените неща.
Сега хората се чувстват у дома си във Вселената.
Нейните мистерии ни позволяват да разберем този тленен живот като част от една космическа история, в която откриваме връзките между природното и божественото. За да се освободи от суеверията, религията има нужда от науката. А науката има нужда от религията, за да покрие претенциите си за носител на уникалната и недвусмислена истина. Вселената е по-мистериозна и по-безкрайна, отколкото и науката, и религията ще могат някога да открият.
В началото бе Словото. И Словото бе Бог. (образец на интегрално мислене)
Познаваемият материален свят е създаден от нищото. По Божията воля. Чрез появата на човека, дарен с дух и разум, чиито потенциали се разгръщат във времето, Бог образно казано се материализира. Минавайки през пространствено-времевите превъплъщения на Всемира, обречен да изчезне, човек се стреми да оцелее отвъд границите на възможното. Извън пространствено – времевия капан вероятно би могъл да съществува т. нар. дух в резултат на дематериализацията на интелекта. Така човек става Бог и участва в драмата по създаване на нови светове. Не добро или зло, а безразличие. Вселената е безразлична към нашите напъни, страдания, стремежи, мечти, надежди.
       Отсъденото ще се случи.
В този контекст смъртта обезсмисля индивидуалните усилия. Остава утешението, че след нас са нашите действия, сътвореното от нас, митовете за нас и т. н. Но в крайна сметка всичко това е обречено да изчезне с възможното изчезване на самото човечество. Оттук науката никога не е могла да обясни смисъла на човешкия живот. Ето защо напоследък, все още негласно, си пробива път тезата: животът е безсмислен.
Теорията за безсмислието, създадена от мен, изхожда от постановката, че за разлика от другите живи същества, които единствено се борят да оцелеят, човек си поставя цели, които надхвърлят целта оцеляване.
       Има нещо по-страшно от смъртта, от което хората се страхуват и по-силно от живота, което хората обичат. Целеполагането е в основата на нашия съзнателен живот. Когато си поставяме цели и ги реализираме, ние сме в състояние на щастие чрез активиране центъра на щастието. От човешка гледна точка смисълът са свързва с цел. Тогава когато нямаме цел или крайната цел е оцеляването, смисълът е поставен под въпрос.
Живото се стреми да оцелее в момента, разумът във вечността. Историята на неговите “безсмъртни” цели в крайна сметка се събират като във фокус в крайната цел – оцеляване извън пространствено-времевия капан, т. е. отвъд границите на възможното. Когато осъзнаем, че всички наши “велики” цели са само стъпка към крайната цел на човечеството, която се оказва нищо друго освен целта на всяко живо – оцеляването, то тогава ние разбираме безсмислието на нашите напъни и безпредметността на нашите победи.

За да направиш велики неща трябва да живееш така, като че ли никога няма да умреш. (Вовенарг)

Те о р и я т а   з а   б е з с м и с л и е т о н е е непродуктивна и целта й не е да предизвика всеобща апатия. Теорията за безсмислието е в основата на ново мировъзрение, раждащо нов морал. Новата етика, на базата на познанието на теорията за безсмислието води до мъдрост, създаваща нагласа към доброта. Доброта не само и не толкова душевна, а преди всичко интелектуална. Схематично раждането на нов морал би изглеждало така:
       Нов морал
       Ново мировъзрение
       Тезата за безсмислието
В основата стои осъзнат отказ да вредиш и стремеж преди всичко да си полезен. По-етичен означава по-мъдър, което значи по-добър. В резултат на познанието на теорията за безсмислието. Логиката на асоциативното и интегралното мислене неминуемо ни води до идеята за Безсмислието.
Осъзнатото безсмислие е мотив за правене на добро чрез баланс на интереси в епохата на Homo Ethicus. Етичните прагматици в крайна сметка са рожби на теорията за безсмислието. Те осъзнават, че каквито и „велики” цели да преследваме, в името на които сме готови на всякакви жертви, тези цели не са нищо друго освен „стимули” за развитието на човешкия интелект, чиято крайна задача е да подготви оцеляването на човешкия дух отвъд границите на възможното. Тезата, че животът е безсмислен, може да бъде опровергана, че това може да е така, следвайки човешката логика и съвсем не така, следвайки логиката на Твореца. От такава гледна точка всичко е създадено с цел, която ние не познаваме. Следователно животът е смислен. Пътят е от алтернативното към асоциативното и интегрално мислене.
       Животът е и смислен, и безсмислен.
Корените на щастието са в способността да преодоляваш, да овладяваш, да контролираш и накрая да управляваш емоциите си чрез поставянето и реализацията на конкретни цели, все по-значими и многомерни. И така: целеполагане – цел – постигане на цел – смисъл. Крайната цел и предназначение на човечеството е оцеляване чрез средствата на познанието. От тази гледна точка човешкото битие е и лишено и натоварено от смисъл. Ние сме на прага на нова ера в човешката история. Както и да бъде наречена тя, реализацията й ще е в ръцете на етичните прагматици, които знаят, че правилният отговор в живота не е само един, които мислят в корелацията и – и, които следват в своята дейност принципа:
       Преди всичко не вреди. Бъди полезен.
Истинските проблеми на развитието на човека са: раждане, смърт, старост, болест. Аз очертавам следните 5 раждания на човека:
1. биологично;
2. физическо;
3. психично;
4. паметово или личностно (започваш да помниш, осъзнаваш се като личност);
5. социално.
Цел на истинските научни изследвания трябва да бъде превъзмогването на смъртта. Откриването на някое лекарство срещу някоя болест в медицината не е победа. Истинската победа е да се сложи край на всички болести. И медикът, и здравният мениджър знаят, че печалбите във фармацевтиката са свързани преди всичко с лечението, не с превенцията. Печалбите в здравеопазването са свързани с превенцията. В близко бъдеще безспорен хит ще бъдат фармацевтичните компании. Нищо чудно някоя от ваксините за СПИН, рак, хепатит В и С или грип, да направи революционен пробив. Генното инженерство и новият подход на генно модифицирани – персонифицирани лекарства ще донесе 100 – 200 % ръст на цените на акциите на научноизследователските компании. Обучението е ключов елемент при формирането на нова генерация здравни мениджъри или т. нар. етични прагматици. В миналото до просветление са стигали отделни избраници, като е трябвало да изминат пътя от озарението през прозрението към просветлението. Днес пътят към просветлението минава през обучението. И то задължително трябва да включва онзи конгломерат от науки, които ни посвещават в социалната логика на медицината. Медицината има своята социална логика точно така, както има своята биологична логика. Ето защо винаги съм подчертавал, че логиката на медицинската наука трябва да стане логика на обучението по медицина. За да може да увеличаваме, трябва да познаваме, за да знаем, трябва да се образоваме. И тук искам да подчертая, че в опитите си да развия теория за безстрастността, която проповядва умереност във всичко, допускам едно изключение: трябва страстно да мечтаем и да се стремим да увеличим познанието си, за да може да осъзнаем своите грешки.

В заключение бих посочил следните най-значими за човечеството идеи:
       1. Бог.
       2. Големия взрив.
       3. Хаосът.
       4. Еволюцията.
       5. Относителността.
       6. Безсмислието.
       7. Оцеляването.

Адрес за кореспонденция:
Проф. д-р Ц. Воденичаров
Декан на Факултета по Обществено здраве, Медицински университет - София
1227 София; ул. Бяло море № 8, етаж IV.