Пълен текст

Проф. д-р Ц. Воденичаров, Декан на Факултет по Обществено здраве,
Медицински университет - София

Едни от начините да мислиш като велик медик, но и като преуспяващ мениджър, е да поставиш под съмнение заобикалящата те среда.
Не вярвай на това, което ти се казва.
Част от изкуството в политиката и в бизнеса е умението да създаваш и разгадаваш някакви привидности. Има създадена цяла философия на заблудата, която може да бъде резюмирана в два пункта:
1. Трябва да помогнеш на врага да мисли това, което иска да мисли.
2. Заблудата трябва да бъде планирана така внимателно и детайлно както и самата операция.
Необходимо е да разкриваш какво стои в дъното на нещата. Да мислиш, че може би това, което е, не е и това, което не е, е. Да гледаш отвъд днешния и утрешния ден. Да можеш да ги планираш, но да гледаш отвъд тях, защото там ще съзреш проекциите на своя разум. Трябва да знаеш, че всичко съществуващо е разумно (днес) и всичко разумно е съществуващо (утре).

Не вярвай на традицията. Не вярвай на авторитетите.
И в медицината, и в мениджмънта законите не са веднъж завинаги дадени и количествено измерими. Те имат по-скоро характер на тенденции. И в единия, и другия случай 2 + 2 не всякога прави 4. В медицината както и в мениджмънта две думи не се употребяват: винаги и никога.
Анализирай фактите и събитията.
Мисли, за да прозреш отвъд привидността на нещата.
Какво е историята ако не общоприета измислица.

Всяка вяра на света се основава на измислици. Такава е дефиницията на вярата – приемане на нещо, което смятаме за вярно, но не можем да докажем. Всяка религия описва Бог чрез метафори, алегории и преувеличения, още от древните египтяни, та до модерното училище. Метафорите са начин да помогнем на ума си да осмисли непонятното. Проблемът възниква когато повярваме буквално в собствените си метафори. Тъй като на земята може да няма справедливост, вярата ни внушава, че тя ни чака отвъд където всичките ни действия ще бъдат преоценени. Гигантски проект спекулиращ с надеждата за постигане на справедливост отвъд рамките на нашия живот. И с надеждата за безсмъртие, защото смъртта обезсмисля целите ни. Аз не съм атеист, но знам, че институционализирането на всяка вяра е с цел манипулиране. Така например през 325 година император Константин се заел да обедини Рим с една обща религия – християнството. Той бил изключително добър търговец. Видял, че християнството е във възход. Като пренесъл езическите символи, дати и ритуали в налагащата се християнска традиция, той създал своего рода хибридна религия, приемлива и за двете страни. Константин поръчал и финансирал съставянето на нова Библия, без онези евангелия, в които се говорело за човешките черти на Христос. Следователно съвременната Библия е съставена и редактирана от хора с политически цели – да установят божествеността на човека Исус Христос и да използват неговото влияние, за да увековечат собствената си власт. Всичко било свързано с борбата за власт. Самата божественост на Исус е резултат от гласуването на т. нар. Никейски събор. Християнската църква се е обявила за единствен посредник, с помощта на който хората (човечеството) можели да си осигурят достъп до небесното царство.
Хаос или План? И хаос, и план. Дух или Материя? И дух, и материя.
Зад привидността на нещата стои Замисълът. Зад привидния хаос стои Великият план. Ето защо, когато хората поотделно и човечеството като цяло постигат своите цели, те са оръдие на Замисъл, за който не подозират, и участници в План, който не познават.

Предмет на медицината е здравето. Основният въпрос е: от какво зависи здравето?
Предмет на мениджмънта е ефективността с основен измерител: ползата. Основният въпрос е: от какво зависи ефективността?

И до ден днешен медицината няма определение за здраве. Опитът на СЗО да дефинира здравето като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг не ни казва нищо, тъй като това може да е определение и на щастието. Не можейки да отговорят от какво зависи здравето, учените медици се постарали да си обяснят как възниква болестта и кои са пътищата за предпазване от нея и за нейното преодоляване. И тук изобилства от хипотези, което означава най-общо: ние не знаем точно, но може би ...
Все пак ще спра вниманието ви на две от тях.Ключът за дешифрирането им е в медицинската етика, чийто основен въпрос е: как обществото чрез своите ценности и норми влияе върху биологичните процеси?
Едната разглежда възникването на болестта като резултат от неовладян стрес, който прераства в дистрес. Ханс Селие счита, че на информацията за стрес хипофизата реагира чрез отделяне на, адренокортикотропен хормон (АКТХ), който алармира надбъбрека, който реагира чрез отделяне на т. нар. катехоламини (адреналин, норадреналин и т.н.), които поставят организма в състояние на напрежение и бойна готовност. Реакциите на организма са два вида: синтоксични (мирно съжителство с агресора) и кататоксични (борба за унищожаване на агресора). При всички случаи е необходимо последващо разграждане на катехоламините, което ако не настъпи води до увреждане на паренхимните органи и съответно до болестна симптоматика (дистрес). Стресът е част от живота, дистресът е болестта. Изтъквайки водещата роля на социалното в забележителната си книга “Стрес без дистрес” Ханс Селие ни съветва как да избегнем капаните на хронифицирания стрес и как да се спасим от дистреса. Резюмето е: Заслужи любовта на ближния си! Под любов се разбират всичките положителни чувства към човека, а тя може да бъде постигната основно чрез превръщането ни в необходимост в битието на ближния по пътя на допринасяне на полза. Другата изтъква водещата роля на подсъзнанието. Зигмунд Фройд развива тезата за вродеността на психическите комплекси у човека. Той счита, че структурата и мотивите на човешкото поведение се извеждат от неговите безсъзнателни (“ли бидо”) сексуални влечения. Влеченията, а не външните дразнители са истинските двигатели на прогреса, който е довел до съвременната висота на развитие толкова безкрайно работоспособната нервна система. Жизнената ни енергия, концентрирана в нашето подсъзнание (То) се управлява от принципа на удоволствието, който се реализира в комплекс от сексуални влечения. Моралните норми на поведение, въведени от цивилизацията, ограничават и потискат откритите прояви на безсъзнателните ни влечения. Цивилизацията е враждебна на човека, защото потиска неговите влечения. Това води до психически напрежения и отклонения, които по определен механизъм могат да увредят вътрешни органи (“езикът на органите”). Следователно обществото с неговият основен инструмент за съхранение – морала, е в основата на възникването на болестта. Ние може да я преодолеем чрез катарзисно осъзнаване и преживяване на потисканото влечение по пътя на психоанализата.
Между Аз-ът и Обществото е морала. Безсъзнателните влечения на Аз-ът са влечения към хаоса. Моралът е ред. В крайна сметка моралните норми са измислени, за да съхранят и подредят обществото. Редът в обществото е основата на неговото развитие. Хаосът е отрицание на развитието.

Медицината е социална наука и политиката не е друго освен медицина от висок ранг.
Рудолф Вирхоф

Стотици книги са изписани, за да дадат отговор на основния въпрос в мениджмънта: от какво зависи ефективността. Това означава найобщо: ние не знаем точно как, но може би…
Ефективността е ключът на успешния бизнес, защото той се развива в конкурентна среда. Конкуренцията е война. За разлика от кръвопролитните битки на племена, народи, нации, страни и т.н. маркетинговите сражения са водени в конкурентни битки за стратегически пазари. Те са ефективна стратегия за завоюване, запазване и развитие на конкурентното предимство. Движещата сила на маркетинговата война е инстинктът за самосъхранение. Главно средство е информацията. Главно условие е психиката. Трябва да формираме психика на победители. Новата генерация здравни мениджъри преследва увеличаване на ефективността. Те правят разумен баланс между медицинската полза и ресурси. За да постигнат това, те трябва да съчетаят в себе си логиката на медика, която е логика на резултата, с логиката на икономиста, която е логика на целесъобразното и рационално използване на ресурса. Ето защо многократно съм подчертавал, че медицината трябва да се икономизира, а икономиката да се медикализира.

Вярата ни прави зависими, познанието свободни!

Здравният мениджър може да постигне при слабо увеличение на ресурса значително увеличение на медицинската полза. Тайната за това се нарича политика на приоритетите и преструктуриране на дейността. Често ми е правило впечатление, че сходни по организация и дейности структури имат различна ефективност и формират различна печалба. При това, продуктът който продават е еднакво добър, качеството на услугата е почти едно и също. Тайната е в личността на мениджъра. Единият обяснява колко е добър продуктът и колко е качествена услугата. Другият обяснява освен това колко ще спечели клиентът от покупката на неговия продукт или услуга. Вашият продукт, вашата услуга не може да са само качествени, те трябва да се и печеливши. Те трябва да печелят или да пестят пари за клиентите. Здравна индустрия не се създава с ултрамодерно оборудване на суперцентрове, а с пазар на здравни услуги. Главата посветена на този принцип ще завърша с примера на най-великия аналитик – Сократ. Когато казват на Сократ, че пророчицата от Делхи го е обявила за най-мъдрия човек, той се стреми да си обясни защо това е така. И стига до прозрението, че другите се заблуждават, че знаят нещо. Докато той единствен е наясно, че не знае нищо. “Аз знам, че нищо не знам!” Методът на Сократ е забележителен опит да събуди дремещите творчески сили у всеки един от неговите ученици чрез силата на размисъла и анализа върху наглед общоприети неща. Разбира се, за награда, той е бил осъден на смърт от Системата. Ликвидирайки го, неговите врагове не са разбрали, че по този начин сътворяват мита за Сократ и проправят пътя към безсмъртието му. Е, как да не обичаш враговете си?! И защо да не се молиш, освен сибирско здраве и кавказко дълголетие, да имаш и силни врагове? И силни врагове ... Аз благодаря на моите за активното им съдействие при изграждане на феномена Цекомир Воденичаров и им желая дълъг живот, за да бъдат наказани по-дълго да завиждат. Истински се вижда само с разума.

Същественото е невидимо за очите.

Адрес за кореспонденция:
Проф. д-р Ц. Воденичаров, ДМ, ДМН
Декан на Факултет по Обществено здраве, Медицински университет - София
1527 София; ул. Бяло море № 8, етаж IV,