Пълен текст

Години наред сме свидетели на репликирането на една и съща грешка при писането на проекти за Национална здравна стратегия. Не е възможно да бъде формулирана Национална здравна стратегия без точен и пълен анализ на изпълненото до момента и като се игнорират отделни сектори от здравеопазването и специалистите работещи в тях. Крайно време е МЗ да разбере, че терминът „здравни услуги” е далеч по всеобхватен от термина „медицински услуги“ и че освен „изпълнители на медицински услуги” има или би трябвало да има и такива специалисти, които да полагат „фармацевтични грижи” за населението. Във фармацията имаме едновременно и взаимносвързано предлагане на стока и фармацевтична услуга. Фундаменталната грешка допускана до момента е фаворизиране на стоката и игнориране на услугата, както и не ангажирането на фармацевтичното съсловие в програми за превантивна дейност. Освен като здравно заведение Аптеката трябва ясно да бъде дефинирана и като доставчик на здравни услуги за населението. Лоялната конкуренция е важна движеща сила за развитието на фармацията. Прекомерния брой аптеки на малкия български пазар и нелоялната конкуренция водят до снижаване качеството на фармацевтичната услуга и могат да станат причина за фалита на тези, които предлагат фармацевтична услуга с високо качество. Острата конкуренция по принцип е изгодна за потребителя – държи цените ниски, но може да има и вредни последици – например да го лиши от избор. Така пациента нерядко се оказва в аптека, в която лекарствените продукти са строго ограничени по търговски признак. Аптеката не е фирмен магазин на даден производител или вносител и в нея е неприемливо пациента да бъде ограничаван в избора си по търговски признак. Извършваните дейности в областта на качеството следва да се усъвършенстват, като за целта е необходимо да се разработи и прилага цялостна стратегия за непрекъснато подобряване на качеството на фармацевтичните u1091 услуги. Години наред по „неясни причини”, приемането на закон за съсловна организация на магистър фармацевтите не е приоритет на Държавните институции, в следствие, на което няма кой да формулира стандарти и правила за Добра аптечна практика, както и механизми за контрол на спазването им. Що се отнася до инвестициите за постигане критериите на Добра аптечна практика, те просто няма как да бъдат направени, ако аптеката не излезе на печалба от дейността си. С други думи аптеките в България ще заприличат на тези в ЕС, едва тогава, когато за това се инвестират съответните средства, а те могат да дойдат само от процента, който остава за аптеката от крайната продажна цена на лекарствените продукти. Засега няма опасност това да се случи в България, тъй като “лекарствената политика” стимулира монополизацията на пазара от закононарушителите и води до ликвидирането на малкия бизнес в областта на лекарствоснабдяването. Това се постига наглед съвсем законно чрез наредбата за ценообразуване, договорите на НЗОК, мълчанието на контролните органи, МЗ, прокуратурата и чрез възпрепятстването на обществения и съсловен контрол. В хода на здравната реформа се оказа, че функциониращата информационна система на МЗ няма данни за магистър – фармацевтите в страната. Поради тази причина МЗ в момента не е в състояние да извършва количествени анализи на човешките ресурси във фармацията, а към планирането, организирането и развитието на човешките ресурси във какъв интерес. Другото голямо „постижение” на провежданата до момента “лекарствена политика” е неравномерното разпределението на аптеките в различните области и населени места, както и лишаването на населението от лекарства и денонощен достъп до фармацевтични услуги, което е особено изразено в малките населени места. Решаването на проблема се нуждае от по – комплексни мерки от здравно – политическо, социално, икономическо и управленско естество. Необходимо е разработването на национална програма за подобряване на условията за предоставяне на този вид помощ в неблагоприятни райони и малки населени места, като за целта се въведе системата за стимулиране. Медикрацията във всички нива на системата и недалновидното игнориране на специалистите по фармация и здравен мениджмънт при вземането на решения и изготвянето на Националната здравна стратегия се явява силно неблагоприятен фактор за успешната реализация на реформата в здравеопазването. Необходимо е законодателно да се премахне възможността за монополизиране на фармацевтичния пазар, чрез създаването на хоризонтално – вертикални структури (собственост на взаимносвързани лица и фирми), оторизиране само на определени дистрибутори и др. Трябва да се гарантира стриктното спазване на законите от всички участници в процеса, независимо от мястото, на което се намират, чрез съответния контролен апарат и съдействието на съсловната организация. Ако политиката на МЗ спрямо фармацевтичния сектор остане същата, ще продължат да се повишават цените на лекарствените продукти, ще продължи де капитализирането с последващ фалит или поглъщане на голяма част от аптеките и окончателно монополизиране на аптечния пазар от днешните нарушители на закона. Сценарият може да се промени, ако МЗ подобри своя мениджмънт, спре да сравнява аптеките с „квартални бакалии” и престане да ги регистрира в „сивия сектор” на икономиката. Защото, ако такава е реалната действителност, голямата „заслуга” отново е на МЗ и на изработваните от него до момента стратегии. Не ми се иска и тази да бъде толкова „добра”. Пациентите освен ефективни, безопасни, качествени и на достъпни цени лекарства има нужда и от фармацевтични грижи, а те не могат да им бъдат предложени в „кварталната бакалия”. Нека всички осъзнаем своите грешки и да си подадем ръка. Нека Националната здравна стратегия мобилизира усилията на всички специалисти в името на здравето на нацията и благополучието на пациента. Знания и дипломите ни се обезсмислят, ако това не е ръководно начало в работата на всички здравни специалисти и не постигнем консенсус с МЗ и по този въпрос.

Маг. Фарм. Мирослав Ненчев,
член на УС на СФБ

Адрес за кореспонденция:
Маг. Фарм. Мирослав Ненчев,
член на УС на СФБ