Пълен текст

Изминаха три години от публикуването на “Седемте разлики между медика и мениджъра” и едва сега намирам сили в себе си да седна да пиша за това, което бях обещал.
“Седемте разлики” бяха написани и публикувани най-напред като книга, а след това излязоха на страниците на списанието “Здравен мениджмънт”. Сега постъпвам обратно. Най-напред ще публикувам отделните глави в поредните броеве на списанието и накрая ще ги обединя в книга. По-лесно и по-малко задължаващо е да пишеш по няколко страници на месец, концепцията за книгата постепенно де се пълни с детайли, да се материализира пред очите ти и накрая да нанесеш само някои корекции... Някак си книгата се самонаписва. На теб ти остава само да движиш Пишещото перо.
“Седемте разлики между медика и мениджъра” е мъдра книга. Тя не разкрива само пътищата, по които всеки медик може да стане успешен мениджър. Тя ни посвещава в тайнството на минаване през познанието за властта на парите, за да се стигне до нов тип духовно развитие, обозначено с интегралното понятие Homo Ethicus. Пътят към неговата поява надмогва емоцията, за да мине през разума и да достигне духовността.
“Десетте принципа на медика и мениджъра” разкриват основните стъпала към успеха и в медицината, и в здравеопазването, въвеждайки ни в света на асоциативното и интегралното мислене. Всеки един от тези принципи е илюстриран с примери от моя живот. Всъщност и в “Седемте разлики” и в едната от предишните ми самостоятелни книги: “Път в медицината”, аз се опитвам да разкажа нещо за себе си, да разкрия част от себе си. Това ще направя в по-пълна степен в “Десетте принципа” и може би в най-пълна степен в замислената преди много години книга: “Отвъд границите на възможното”. Защото отвъд границите на възможното може да минем, ако разберем своето предназначение, тръгнем по пътя на своята Мисия, изпълнени със смирение и решителност, поставяйки си безсмъртна цел.
Стремежът на медика е да мине отвъд границите на възможното в борбата за здравето и човешкия живот, на мениджъра – в борбата за повече ефективност. Пределът им е съвършенството. И новите здравни мениджъри, и новата генерация медици следва да са етични прагматици. Повтарям основните елементи на тяхната характеристика:

Безстрастност
Рационалност
Асоциативно и интегрално мислене
Добронамереност

Това се хора на свободния избор. Те са със силно развито его. Принадлежат единствено на себе си. Поставят се над партиите и политическата власт. Те съзнават, че свободен те прави онова, което е вътре в теб. Не е необходимо да имаш някакво високо положение, за да бъдеш велик.
Еразъм, първият европеец, когато се интересуват към коя религиозна групировка принадлежи, произнася знаменателното:
Erasmus est homo pro se*.
Над дребнавите религиозни вражди и спорове, породени от безкрайната човешка глупост.
И тук искам да завърша с една мисъл, която Стефан Цвайг цитира в своите трудове:
Който не може да стане Еразъм, става епископ.

-----------------------------------------
*Еразъм е човек на себе си.

Адрес за кореспонденция:
Проф. д-р Цекомир Воденичаров,
Декан на Факултет по Обществено здраве, Медицински университет - София
1227 София; ул. Бяло море № 8, етаж IV,
Факултет "Обществено здраве" - МУ - София