Пълен текст

Проф. д-р Николай Константинов Цанков, дмн, е роден на 08.02.1942 в София. През 1968 завършва медицина във ВМИ - София с отличен успех. От 1970г. е редовен аспирант в Катедрата по дерматология и венерология, София и преминава всички стъпала на йерархичната университетска стълбица (асистент - 1974г., старши асистент. 1978г., главен асистент – 1981 г.). Хабилитира се през 1990г., а от 1997 г. е Завеждащ Катедра Дерматология и венерология. Избран е за декан на Медицински Факултет - София през 1999г. Проф. Цанков има над 150 научни статии, 12 монографии, учебници и справочници, има над 250 доклади на международни и български конгреси и конференции, над 20 пъти е бил поканен лектор в Париж, Филаделфия, Цюрих, Вашингтон и др. Председател е на Българското дерматологично дружество, член кореспондент е на Френското и е почетен член на Югославското, Полското, Македонското, Унгарското, Румънското и Швейцарското дружества по дерматология. Бивш и настоящ член на 5 редколегии: “Дерматология и венерология” /България/, European Journal Dermatology (Lyon), Clinics of Dermatology (Philadelphia), Archives of Dermatology (Chicago), Revue europeene de Dermarologie et MST (Paris), Sexually transmitted diseases (Budapest). Проф. Цанков, как се разви и какво се промени в Медицински Факултет – София през последните години?
В Медицински Факултет – София настъпиха големи промени, свързани главно с разпределението на властта. До 2000г. МФ управляваше изцяло университетските болници. От 2000г. болниците станаха търговски дружества със свои административни директори и бордове. Това наруши, особено в областта на клиничните дисциплини, пирамидата на върха, на която стоеше професорът – ръководител на катедра. Сега законът дава възможност ръководителят на клиника да е една личност (на пълен щат в болницата), а завеждащият катедра да е друго лице (на пълен щат в МУ). Нашето законодателство дава всички предимства на ръководството на болницата – търговско дружество, докато ръководството на факултета и катедрите са бутафорни фигури.
На второ място, преподаването на английски език се утвърди трайно. В момента в МФ се обучават много чуждестранни студенти (най-вече индийци) на английски език.
Трето, в последните години силно се увеличи международния обмен на студенти. Около 300 студенти годишно посещават различни страни по света за летни, 1-месечни, 3-месечни стажове, както и за едногодишно обучение по програмите Темпус, Еразмус, Леонардо да Винчи и между-студентския обмен. Това неминуемо разширява кръгозора на младите и ги прави по-подготвени за предизвикателствата, които поставя медицината в световен мащаб.Каква е тайната на „добрия преподавател” и как се създава „добър лекар”?
Ако под понятието лекар разбираме клиницист, то неговото формиране е много труден и продължителен процес. Необходими са 6 години следване, поне 5 години специализация, след което той започва от първото стъпало на своята кариера. За цялостното създаване на един лекар са необходими поне 20 години усилено четене, упорита работа, за съжаление, с ниско заплащане. Днес младежта промени цялостно мирогледа си . “Юпитата” не искат да чакат, а искат да живеят сега, веднага. Хората от други професии, които се дипломират в специалности като икономика и мениджмънт, на около 30 години вече заемат високи позиции със солидно заплащане. Това кара много млади хора от целия свят да се оттеглят от тежкото и неблагодарно медицинско следване и специализация.
Добър преподавател също се създава трудно и в течение на много години. Човек може да притежава някои качества – професионална подготовка, красноречие, но общуването със студентите изисква специфични умения, които се създават с времето.Някои считат, че медицината е единство на наука и изкуство. Вашето мнение?
Моето мнение е, че медицината е изкуство. Разбира се, хората, които съчетават тези две неща съставляват елита ма медицинската професия. Навремето бях учуден, когато проф. Драган Бобев спомена, че 60% от лекарите в цял свят са с основни, дори елементарни знания и умения, а не е желателно да попаднеш в ръцете на 50% от тях. Днес се убеждавам в правотата на изказаното от него твърдение.Какво е бъдещето в България за един новозавършил лекар в настоящия момент? Как ще мотивирате един млад човек да кандидатства медицина?
Винаги казвам на студентите си, че България е много малка сцена. Тези, които са отлично подготвени, с добри езикови познания в момента не биха могли да намерят реализация и заплащане, съответно на способностите им. За съжаление, тези, които отиват в чужбина, не се захващат с наука и научни търсения, т.к. по понятни причини трябва да помислят за existеnce minimum-а си. Смятам, че когато влезем в Европейския Съюз, ситуацията ще се подобри и науката, на която сега не се обръща никакво внимание, ще получи нови стимули. Така, че ако занапред някой млад човек реши да се занимава с наука и да търпи лишения, би следвало да остане в България, разбира се, като специализира в елитните университетски центрове по света.Необходимо ли е лекарите да имат мениджърска грамотност и до каква степен? С какво би допринесло това за професионалното им развитие?
В условията на здравна реформа, когато трябва да се отчита цената на всеки един медикамент, мениджърските умения са абсолютно необходими на младото поколение, което напуска нашия университет. Това понятие е ново в нашите среди, но сред поколението, което ще ни замести, няма да е така. Медицината, профилактиката на социално-значимите заболявания и особено науката, се нуждаят от планиране, компетентно ръководство и най-вече от контрол.

Какви проблеми срещате като декан на най-елитния медицински факултет в страната и като ръководител - „мениджър” на една успяваща клиника - по Дерматология и Венерология? Как се справяте и с двете задачи едновременно?
Проблемите са свързани най-вече с отпадането на водещата функция на академичното ръководство. На последните ни съвещания се говореше предимно за пари. В Медицински Университет на първо място би следвало да се развива науката, да се лансират водещи и прогресивни идеи за години напред. В една университетска болница това изисква много по-големи средства, отколкото в останалите болници. За съжаление този факт остава недогледан и дори неразбран от тези ръководители, които са извън медицинската професия. Аз съм сигурен, че този проблем ще бъде разрешен в бъдеще, защото в противен случай, един университет с 90-годишни традиции ще изгуби значението си. За съжаление, много време беше пропиляно и бъдещото поколение несъмнено ще плаща данък на този дефицит. Ще дам конкретен пример. В настоящия момент МФ има 54 професори, от които 20 ще напуснат в следващите 3 години. От друга страна обявените аспирантури не се заемат и няма достатъчен брой докторанти. Не искам да се сбъдне лошата ми прогноза, че след 10-на години академичните кадри ще бъдат чужденци.
Що се отнася до моята клиника, успях да реализирам една от мечтите на живота си, а именно, да организирам тук Европейска Академия по дерматология и венерология през изминалата 2005г. Това даде несъмнен престиж на клиниката, която ръководя и през 2007г. тук, в София ще бъде организирано Европейско училище за болести, предавани по полов път.
Младите кадри от нашата клиника имат добри възможности за развитие. Всички получиха международни стипендии и са участвали в редица американски и европейски конгреси. Те са прекрасни млади хора, интелигентни, владеещи поне два чужди езика и с висока компютърна грамотност. Проблемът е, че аз ги увличам в любимата си специалност, те работят, усъвършенстват се, пишат статии и дисертации, след което реализацията им в България е изключително трудна. В момента имаме 4-ма аспиранти, които съм подбрал от студентската скамейка, с блестящи способности, за които няма асистентски места и професионалната им реализация понастоящем е неясна.
Правя също и усилия да се справя с икономическите проблеми и се надявам да успея до края на настоящата календарна година.

Какво е мнението Ви за хода на „здравната реформа” в България? „Здравословна” ли е тя за българина?
Здравната реформа е абсолютно необходима и провеждането й много закъсня. Смятам, че тя ще бъде трудно осъществима с отделените 4.25% от БВП. Скоро, на факултетен съвет беше изнесена лекция от проф. Изабел Ришар от Франция, в която се казваше, че за нуждите на медицината във Франция се отделят 15% от БВП на стойност 150 билиона Евро. Всеки, който присъстваше на тази лекция можеше да направи съпоставката. Проблемите в медицинското обслужване и образование са сходни, но разрешаването им се постига с различни финансови средства. За съжаление, медицината е много скъпа. Когато с право ни критикуват нашите пациенти, те нямат реална представа какви огромни средства са необходими за качествено медицинско обслужване и с какви оскъдни средства ние все пак се справяме. Какви ще са според Вас перспективите и предизвикателствата пред медицинското образование, наука и практика след приемането на България в Европейския Съюз?
Перспективите са свързани най-вече с широкия обмен на студенти и здравни специалисти в страните от ЕС. Ще има възможност по-голям брой лекари и медицински сестри да намерят работа и по-добро заплащане; възможности за включване в международни научни проекти. Това ще създаде качествени медицинските кадри с по-широк кръгозор и с по-голяма увереност в собствените си способности.
Проблемите се пораждат от перспективите. Ще ни напуснат много качествени, конкурентноспособни медицински сестри и лекари. Както вече споменах, хабилитираните ни специалисти не са толкова много, особено що се касае за професорите. Голяма част от доцентите не желаят да променят статуквото си. Частната практика, естественото желание за по-добър живот и заплащане ги кара да неглижират науката. Това ще доведе до празнина в хабилитираните кадри с висок международен авторитет. Ще се получи един „хиатус” в следващите поколения. Отново повтарям, не искам да се сбъдне лошата ми прогноза, спомената по-горе, но считам, че тази опасност за националните ни интереси и традиции е напълно реална.

---