Пълен текст

Проф. Йолов, кое е най-същественото според вас в портрета / развитието на Стоматологичен Факултет през последните години?

Когато става въпрос за Стоматологичен факултет винаги се респектирам, тъй като той е роден малко преди да се родя аз. Но не само възрастта и богатата му история ме респектира, а и значимото място, което фа- култета заема в структурата на Медицински университет и в системата на висшето образование в България. Тази богата история и значимото място се дължат на уважаваните от всички нас създатели на факултета, на всички следващи поколения академични преподаватели, вкл. на настоящия академичен състав. Стоматологичен факултет като една от основните структури на Медицински университет, неминуемо в своето развитие следва развитието на целия университет. Наред с това, стоматологичното образование и свързаната с това мисия на факултета имат своя специфика. Ще посоча само някои характеристики:

• За получаване на необходимите компетенции по време на университетското обучение, свързани с практикуването на стоматологичната професия, студентите по стоматология трябва да усвоят определен обем знания както по основните биологични дисциплини, така и по-значителна част от общомедицинските дисциплини и едновременно с това да овладеят теорията и практиката на стоматологичното изкуство. Това създава определени трудности при балансирането на учебните планове и програми в рамките на общоприетите норми за продължителността на обучението и обема на учебния план.

• Завършващите стоматолози трябва да са в състояние да упражняват целия спектър на стоматологичната професия още от първия ден на професионалната си реализация и то за всички групи от населението.

• Завършилият факултета стоматолог рядко наследява готова практика или започва работа в разкрита такава. Обикновено му се налага сам да организира разкриването и управлението на собствена практика. Това означава, че студентското обучение по стоматология трябва да включва едновременно усвояване на знания и умения, свързани с индивидуалното здраве и такива, свързани с общественото здраве и мениджмънта на не- говата практика.

• Обучението по стоматология и особено практическата подготовка е свързано с ежедневно използване на скъпо струващи уреди, апарати, материали и медикаменти. Общественият отзвук показва, че подготвените в Стоматологичен факултет при МУ - София кадри успешно реализират своята висока професионална подготовка в реалните социални условия.

Какви са най-сериозните промени и проблеми на Факултета в настоящия момент и как ги преодолявате като мениджър?

Този въпрос най-често е повод за преекспониране на безспорно съществуващите проблеми не само на висшето медицинско образование, но и на висшето образование въобще. Ще си позволя да започна в обратния ред - кои са факторите, които позволяват преодоляването на съществуващите проблеми ако не изцяло, то в значителна степен? На първо място това е характеристиката и качествата на академичния състав. Факултетът разполага с опитни и ентусиазирани препо- даватели, които независимо от трудностите влагат всичко от себе си за реализирането на мисията на факултета. На следващо място е базата на факултета, която независимо от амортизираната в определена степен техническа съоръженост осигурява условия за качествен учебен процес. И в края на краищата ако директно трябва да се посочат най-сериозните проблеми, това са недостига на финансови средства. А ако трябва да се посочат най-неотложните и значими задачи, свърза- ни с усъвършенстването на стоматологичното образование и повишаване на качеството, то те могат да се обобщят така: привеждане на учебния процес в максимално съответствие с Директивите и препоръките на ЕС при максимално съхраняване на доказаните добри традиции и опит на българското стомато- логично образование.

Стоматолози или “лекари по дентална медицина” - къде е разликата и защо се налага промяната? Положител на ли е тя според вас?

Този проблем вече е решен в съответствие с препоръките на Денталната директива на ЕС и не се налага нова дискусия - направлението е дентална медицина, а завършващите специалисти са лекари по дентална медици- на с образователно-квалификационната степен “магистър”.

Какво смятате, че би могло да бъде подобрено (оптимизирано) в процеса на студентското обучение?

Това е според мен централният и изключително обширен въпрос - той е сърцевината на всички възможни въпроси. Самият учебен процес, както показва името му е нещо, което неизбежно се променя и усъвършенства независимо от традиционния консерватизъм в областта на висшето образование. Провежданите и предстоящите промени са в две основни направления: Свързани със структурата на учебните планове и програми; Свързани с формите на обучение и оценка на качеството. Във факултета се работи и в двете направления и независимо от извършеното предстоят сериозни задачи.

Най-общо може да се посочи необходимостта от интегриране на учебния процес и постепенно преодоляване на традиционно утвърдената система за дисциплинарно преподаване до постигането на оптимален баланс.

Необходимо ли е стоматолозите да имат мениджърска грамотност? С какво би допринесло това за професионално- то им развитие?

Вече споменах в началото за тази потребност. В съответствие с реформата в здравеопазването и регулиращото го законодателство, на практика стоматологичните лечебни заведения в основната си част са индивидуални и групови практики. Компактни лечебни заведения почти няма. Това на практика означава, че практикуващият стоматолог трябва да владее мениджърското изкуство, което е свързано не само с професионалната му и социална реализация, но и с професионал- ното му развитие. Не трябва да се подценява и финансовата реализация, която независи- мо дали се огласява или не, тя е съществен фактор в стремежа към цялостната му реализация и непрекъснато усъвършенстване. Стоматологът като ръководител на своята практика и на работещия под негово ръководство екип е длъжен да притежава утвърдените от практиката мениджърски умения и сам да ги прилага. В случая няма формален ръководител и неформален лидер - той е актьор и в двете роли.

Съвместявате ли задълженията си на Декан със стоматологичната си прак- тика и успешно ли е съчетанието?

Деканът е типичен пример за мениджър на средно равнище и трябва да притежава всички качества на здравен мениджър и качествата на ръководител на учебно заведение. Безспорно това означава да бъде и добър професионалист. Най-успешно се управлява дейност, която се познава от всичките й страни, но задължително и от практическа гледна точка. Поради това в професионалната си кариера никога не съм спирал да упражнявам стоматологичната професия и усещам, че това ми помага в отговорната работа като Декан. Ако трябва да бъда напълно искрен практиката не ми пречи да изпълнявам задълженията на Декан, но деканството определено ми пречи на практиката. Въпросът е да се намери най-удачния баланс и аз се стремя да го намирам.

Добро ли е ”денталното здраве” и грамотност на българина и какво е нивото на лечение и профилактика на де- нталните проблеми понастоящем?

Първо трябва да призная, че дефиницията за дентално здраве е много трудна, а и през последните години реформата в здравеопазването създаде вакуум в наблюдението и оценката му, особено при децата и подрастващите. Обективните оценки на стоматологичното здраве не винаги съвпадат с начина на възприемане на здравето от самото население. Това е така, защото стоматологичното здраве се формира от редица функционални, социални и психологични характеристики. Тъй като ще прозвучи много тревожно ако кажа, че стоматологичното здраве е лошо, а и няма достатъчно информация за това, аз ще използвам любимото ми определение и ще кажа, че нивото му е приемливо. За отношението на българина към стоматологичното здраве ще се позова на наши изследвания сред възрастното население, които показват, че значителна част от хората притежават високо здравно съзнание, но малка част от тях са го превърнали в здравно поведение. Нивото на оказваната помощ у нас определено трябва да се каже, че в повечето случаи е много високо. Всички известни лечебни методи и средства намират масово приложение в практиката на българския стоматолог. Има пълно разбиране за цялата социална и медицинска значимост на профилактиката, но през последните години националната програма в това направление загуби височина и това се дължи в значителна степен на здравната реформа.

Само здравна ли е “здравната реформа” и успешна ли е тя в стоматологичния сектор, според Вас?

“Здравна” като указател, че става въпрос за здравеопазването не означава обезателно “здравословна”. Сигурно ще прозвучи нескромно, но стоматологичният сектор сравнително най-успешно и най-бързо успя да се реформира в новите условия, без да създава особени грижи на държавата и на обществото. Цялата нормативна уредба, гарантираща спецификата на реформата в сектора беше разработена от самите стоматолози и техните формални и неформални организации. Главният, специфичен и изпреварващ ход беше реализирането на основният принцип - заплащане на труда в зависимост от количеството и качеството.

Каква е Вашата визия и стратегия за развитие на Стоматологичен Факултет за в бъдеще?

Разработването на стратегии е необходимост, отнасяща се и до висшето образование, но много често се превръща в завеса, зад която се крие бездействието и безперспективността. Под “развитие” трябва да се разбира непрекъснатото усъвършенстване на учебния процес, водещо до подготовката на кадри максимално удовлетворяващи обществените потребности. Решаващ фактор за това е качеството на академичния състав, поради което и основно задължение-грижа на Ръководството на факултета са осигуряването на условия за развитие на преподавателите и условия за тяхната пълноценна реализация като такива.

Какво ще се промени (по отношение на обучението, лечението и профилактиката в стоматологията) с приема- нето на България в ЕС?

С приемането ни в ЕС със сигурност ще настъпят промени и в областта на стоматологичното образование и практика, но резки промени не очаквам, тъй като тяхното ниво и сега е европейско. Промените по-скоро ще бъдат отражение на общите промени в страната, свързани с по-строгите стандарти, дисциплина и повишени изисквания на обществото към здравеопазването в т.ч. и към стоматологичната помощ.