Пълен текст

Ръководителят в съвременните условия на работа – това е само педагог, развиващ у подчинените си корективно мислене, но и стратег, притежаващ способността бързо и адекватно да оценява потенциалните и реални възможности на хората.

Ръководителите използват материални или нематериални методи и мотивация, обаче тяхното приложение не е ефективно, ако подчинените не са уверени в това, че техните усилия ще бъдат оценени.

Ръководителят е длъжен да обяви:

- причините за текучество

- снижени показатели за качество

- използване на стимулиращи методи

Най-често се прибягва до материалния стимул.

Родоначалникът на тази теория Фредерик Тейлор е доказал, че допълнителното заплащане е много добър стимул за по-добра работа.

Паричната мотивация не е дълготрайна  и ефективна по няколко причини:

- когато потребностите нарастват

- безопасност на труда

- стремежа на човек за промяна на социалната среда

- уважение, самостоятелност, независимост.

В тези случаи работата вместо да носи удовлетворение се превръща в тежест, скучен, рутинен процес.

Съвременният мениджър стимулира подчинените си като:

- повишава заплатата

- представя социален пакет (застраховки, социално осигуряване, медицинско обслужване, допълнително обучение, повишаване квалификацията, транспорт, работно облекло, храна).

Държавните лечебни заведения не биха могли да осигурят тези материални стимули, поради ниски финансови възможности и най-често прибягват до частично парично възнаграждение под формата на премии.

Най-важни и стратегически успешни са нематериалните мотивационни методи:

- признание на успехите

- разкриване на личните качества

- социална защита

- повишение в службата

- благоприятен микроклимат

- ефективно общуване

Ръководителите на колективите имат достатъчно резерви за ефективна реализация на тези направления. Преди всичко е необходимо да бъде разработена оптимална мотивационна програма, за която е необходимо да се стъпи на 3 основни части:

- доброжелателно отношение към сътрудниците

- проницателност, позволяваща правилно оценяване и отчитане на чувствата, пожеланията, физическите и психоемоционалните възможности на конкретните служители.

- готовност за обслужване с всички сътрудници, умението внимателно да слушат и да се отнасят с разбиране.

За да има мотивация всеки слушател освен материалните стимули е необходимо нещо повече:

- доброжелателен колектив

- перспектива за израстване в кариерата и научна дейност

- възможност да реализира идеите си

- чувство за стабилност и социална защита

Елементи на моралния стимул могат да бъдат: връчване на грамоти, диплом, сертификат, дребни подаръци за честване, съобщение в местния печат.

Не без значение е и положителния имидж на заведението, отделението; устойчивостта и ясните перспективи; добрият състав на сътрудниците; възможност за свободно развиване на личността чрез лекции, научно-практически конференции, прилагане на челния опит, възможности за служебно израстване.

Нематериалната мотивация е сложно понятие, поради което има индивидуална насоченост в зависимост от ценностната система на индивида. Ето защо тя трябва да бъде насочвана към сфера, която има значение за всяка отделна личност. Особено голямо значение в тази насока има и психологическия климат в заведението – ако служителят се чувствува некомфортно, никакви пари не могат да го задържат.

Особено важен инструмент на мотивацията е общуването с подчинените. За да се избегнат лошите междуличностни отношения “ръководител-подчинен” е необходимо да се спазват няколко основни правила за ефективно общуване.

Първо правило: Определете целта на общуване

Целите могат да бъдат различни: да получи информация, заинтересованост, да даде инструкции, да даде оценка и др.

Правило второ: Въвлечете събеседника в диалог

Правило трето: Намерете и представете информация. По този начин подчинения чувства вашата заинтересованост.

Правило четвърто: Помислете какво и как ще го кажете – тона, думите, начина на поднасяне, изражението на лицето.

Правило пето: Слушайте събеседника – необходимо е да се съобразявате не само с вашето мнение, но и с факта, че той говори.

Правило шесто: Накарайте събеседника си да мисли за бъдещото развитие и перспективи на заведението. Мотивирания сътрудник ще се чувства сигурен, ако вижда че каквото и да се случва в заведението има перспектива.

По мнение на някои специалисти нематериални стимули не съществуват. Практиката обаче показва, че колектива, където има благоприятен микроклимат, често се провеждат срещи, може да се общува в неформална обстановка, можем да говорим за нематериални стимули.

За създаване на благоприятен психоклимат принос има целият колектив, но основния тон и роля има ръководителят: той трябва да бъде грамотен, умен, тактичен – това е най-важния фактор за нематериалната мотивация.

Литература:

1. Воденичаров, Ц. Седемте разлики между медика и мениджъра. С, 2003

2. Борисов, В. Здравен мениджмънт и основи на здравната политика. С, 2003

3. Кирилов, К. Маркетинг в здравеопазването. С, 2004

4. Кръстева, Н. Управление на здравните грижи. П, 2004

5. Касянов, С. Енциклопедия “Психологически тестове”. С, Фабер, 2001

6. Панайотов, Д. Психология на бизнеса. С, Сиела 2001

7. Kaya Michael. Communication management. Prentice Hall, Australia, 1994

---

Адрес за кореспонденция:

Доц.д-р Недялка Кръстева д.м.
Медицински колеж към Медицински университет - директор
ул. “Братя Бъкстон”№120, Пловдив, 4004
e-mail: [email protected]
[email protected]