Пълен текст

Резюме: В сестринството историческото развитие на Международната класификация на сестринската практика, датира от 1989 година , когато Международния Сестрински съюз решава да допълни съществуващите международни класификации на медицинските диагнози и процедури чрез развитието на една класификация на сестринските феномени/диагнози, класификация на сестринските интервенции и класификация на сестринските резултати. Международният Сестрински Съюз /ICN/ и Северноамериканската асоциация по сестринска диагноза /NANDA/ споделят вярата си, че сестринските данни за пациента са основата за един цялостен електронен запис за пациента. Използването на стандартизирана терминология в сестринската практика, би могло да подпомогне вземането на правилно решение, планирането на интервенции, касаещи както лечението, така и превенцията.

Въведение

От 1996 г. настъпват съществени промени в базовата подготовка на медицинските сестри. Променят се учебния план, учебните програми. Значително се увеличава хорариума по някои дисциплини и особено по дисциплината, която всъщност е фундамента на професионалната квалификация на медицинските сестри и която се преименува. Съвременното название на “Грижи за болния и сестринска техника” е “Общи и специални сестрински грижи”. Основният литературен източник по тази дисциплина, определящ и учебното съдържание остана учебника „Грижи за болния и сестринска техника” под редакцията на проф. Белоев.

С преобразуването на Полувисшите институти в Медицински колежи, в структурата на Медицинските университети, в учебната програма по “Общи и специални сестрински грижи” са включени нови теми, нови понятия, като “Сестринска диагноза”, “Сестрински процес”, “Сестринско досие” и др.

Същите теми се изучават и в бакалавърската степен на специалностите “Здравни грижи” у нас. Литературните източници на български език по тези теми са доста оскъдни. Първоначално като източници на информация се ползват единствено материалите, предоставени от групата преподаватели от Медицинските колежи, преминали съответен курс на обучение във Франция. Постепенно броят на използваните литературни източници се увеличава. Въпреки дългогодишното преподаване в базовото образование, до този момент липсват данни за прилагането на сестринската диагноза в практиката.

Данните от редица проучвания по проблема очертават основните причини за невъзможността за прилагане на сестринската диагноза в практиката на медицинските сестри у нас към настоящия момент – липса на литература на български език и подготвени кадри; необходимост от задълбочено проучване на международния опит, което от своя страна води единствено до теоретическа подготовка на студентите, която обаче не създава необходимата увереност за прилагането на наученото в практиката.

Към настоящия момент информация по проблемите на сестринската диагноза сред съсловието и изучаването й се базира единствено на американския опит, който успешно се прилага както в Канада, така и в някои европейски страни. Оказва се, обаче че е невъзможно пълното пренасяне на чуждия опит в наши условия. Необходимо е задълбочено изучаване на международния опит и по-точно на европейския по съответна проблематика, след което да се анализират събраните данни и да се прецени кой е най-подходящия вариант за нашите условия. Заимстването от други страни, компилирането на различни елементи и адаптирането им към спецификата на нашата страна, значително повишават прилагането в практиката на действително работещи модели. По този начин иновациите в сестринската теория ще могат да се трансформират в креативни моменти на сестринската практика. По този начин действително бихме могли да очакваме една обновена сестринска практика, която е удобна и приемлива за полагащите сестрински грижи и в същото време, водеща до непрекъснато подобряване качеството на здравните грижи.

Като европейска страна и като бъдещи членове на Европейския съюз, интерес за нас представлява и Международната класификация на сестринската практика, която е създадена от Международния сестрински съюз с цел унифициране професионалния език и практика на сестринството.

Същност на Международната класификация на сестринската практика

Общоизвестно е, че през 1953г. терминът “сестринската диагноза” се появява в професионалната литература, благодарение на дейността на Североамериканската асоциация по сестринска диагноза /NANDA/ и Европейската франкофонска асоциация по сестринска диагноза /AFEDI/. Предвид адаптирането и приложението на сестринската диагноза в повече страни на света Североамериканската асоциация по сестринска диагноза и Международния сестрински съюз през 1989 г. създават Международната класификация за сестринската практика.

В медицината историческото развитие на международната класификация на болестите е издадена от СЗО и води началото си от 18 век.

В сестринството историческото развитие на Международната класификация на сестринската практика, датира едва от 1989 година, когато Международния Сестрински съюз решава да допълни съществуващите международни класификации на медицинските диагнози и процедури чрез развитието на една класификация на сестринските проблеми/диагнози, една класификация на сестринските интервенции и една класификация на сестринските резултати.

МКСП допуска измерването на сестринството според следните три измерения:

- разнообразието на пациентите от гледна точка на сестринството /сестрински проблеми/диагнози/

-променливост на практическите модели /сестринските интервенции/

- вариации на клиничните резултати от сестринската практика.

Очевидно е, че така събраната информация за сестринската практика би могла да бъде значима за здравната политика тъй като прави сестринската практика измерима по един международно признат начин.

NANDA International и Международния сестрински съюз поставят началото на колаборация, която ще подпомогне развитието и унифицирането на сестринската практика и терминология.

ICNP – e класификация на сестринските феномени , действия и резултати. МКСП е класификация на сестринската практика, създадена на основата на индуктивния подход, която дава възможност да се унифицира професионалния език на сестрите.

Като основни цели на международната класификация на сестринската практика, могат да се обособят следните:

• 1. Създаване на общ език /терминология/ за описание на сестринската практика, с цел да се подобри комуникацията между сестрите и между сестрите и другите, работещи в сферата на здравеопазването;

• 2. Представяне на концепции, използвани в практиката, независимо от говоримия език и специализираната област;

• 3. Описание на сестринските грижи за хората /индивиди, семейства и общества/, осъществявани в цял свят;

• 4. Създаване на възможност за сравняване на сестринските данни, независимо от потребителските популации, обстановка, географска област и астрономическо време;

• 5. Стимулиране на проучванията в областта на сестринството чрез осигуряване на връзка между сестринските данни и здравните информационни системи;

• -6. Предоставяне на данни за сестринската практика с цел повлияване на обучението на медицинските сестри и здравната политика;

• 7. Прогнозиране на тенденциите, касаещи потребностите на пациентите, осъществяването на сестринските грижи, използваемостта на ресурсите и резултатите от сестринските грижи.

Предвид същността на МКСП като съвкупност от класификации на сестрински феномени, на сестрински интервенции и на сестрински резултати и реализиране на целите на Международната класификация, се приемат и се ползват следните дефиниции:

n Сестринско явление/феномен – аспект на здравето релевантен на сестринската практика

n Сестринска диагноза – наименованието, дадено от сестрата на решението относно феномена, което е фокус на сестринските интервенции.

n Сестринско действие – поведение на сестрите в практиката.

n Сестринска интервенция – действия, предприети в отговор на сестринските диагнози, чрез които се достига до сестринския резултат

n Сестрински резултат – измерването или състоянието на сестринската диагноза във времето, след сестринската интервенция.

Заключение

Международната класификация на сестринска практика е унифицирана система на сестринския език за сестринските диагнози /статуса на пациента/клиента/, сестринските интервенции и резултатите от тях. Съвместната дейност в областта на сестринската диагноза на двете водещи организации, е достатъчно силен аргумент за задълбоченото изучаване у нас и на двете класификации.

Международната класификация на сестринска практика е една алтернатива за българското сестринство. Изучаването й в базовото сестринско образование у нас ще осигури възможност за избор при адаптирането на световната сестринска наука и практика към нашите условия, а това от своя страна ни поставя в една адекватна на европейското сестринство позиция.

Използвана литература:

Carpenito, L. J.(1992) Nursing diagnosis: Application to clinical practice. Fourth Ed. London:J. B. Lippincott Company.
Mortensen, R. A. ( 1996). The international Classification for Nursing Practice ICNP. Alpha Version with Telenurse. Introduction. Copenhagen: The Danish Institute for Health and Nursing Research (DIHNR).
Van Maanen, H. M. Th. Course outlines and publications 1996 – 2002.

Адрес за кореспонденция:
Макрета Драганова - старши асистент
Надя Руменова Велева - асистент
Катедра “Социална медицина и здравен мениджмънт”
Медицински Университет- Плевен 5800
ул. “Св. Климент Охридски” №1
сл. Тел. 064-884196