Пълен текст

Научното познание е безкрайно. Кой знае защо в неговия български небосклон някои учени все още не забелязват изгряването на звездата “здравни грижи”. Това може би е поради факта, че с появата си през 1995 г. Специалността “Здравни грижи” в разкрития тогава Факултет “Сестринско дело” (сега Факултет “Обществено здраве” МУ, София)със самото си наименование събуди спорове и дискусии.

Здравните грижи са сумарна категория, която включва медицинските грижи т.е. грижите на лекаря за пациента и грижите на медицински сестри. Противоречието, което се поражда в последствие се дължи на факта, че здравеопазните системи на страните от Европейския съюз в това понятие е заложен друг смисъл. Под “Здравни грижи” се обединяват грижите, които оказват всички видове специалисти завършили медицински колеж като: медицински сестри, акушерки, рентгенови и клинични лаборанти, рехабилитатори, санитарни инспектори, помощник фармацевти и др. Всички те обгрижват пациентите пряко или косвено и извършват немедицински (не лекарска) дейност и се наричат парамедици (para – от гр., означава – заедно със, близо до лекаря). Наименованието парамедици не беше възприето в нашата страна и до момента тези кадри завършват медицински колеж с образователно квалификационна степен – Специалист по здравни грижи. Техните ръководители в практиката – главни и старши медицински сестри, акушерки и лаборанти, имат бакалавърска степен по същата специалност според законовите изисквания в страната.

Дейностите, които извършва специалистът медицинска сестра са специфични. Според Virginia Henderson “уникалната функция на медицинската сестра е да подпомага индивида – болен или здрав, в извършването на такива дейности, който допринасят за опазване, укрепване или възстановяване на неговото здраве (или спокойна и достойна смърт) и които той би изпълнявал самостоятелно, ако имаше необходимите знания, сила и възможност за това. Медицинската сестра прави това по такъв начин, че да помогне на пациента да стане независим възможно най-бързо”. Става ясно, че парамедиците имат свой ареал на действие, който е независим от дейността на лекаря и само я допълва. Силно зависимата им роля, в която изпадат в последните 50 години ги обезличава постепенно като професия и силно влияе на техния имидж в обществото и на тяхното възнаграждение. Медицинският специалист се превръща в един изпълнител, който не може да направи нищо без назначение на лекаря. Той на бива да мисли самостоятелно а още по-малко да действа. Стига се до куриозната практика да се разработва нормативи за броя на сестринския персонал в зависимост от броя на лекарите. Тази патология в практиката ясно посочва, че медицинските специалисти обслужват лекаря, а не пациента т.е. подменя се техният субект на действие. Отпадат задълженията на медицинската сестра свързани с оценяване на състоянието на пациента, изработване на план за грижи и истинско обгрижване.

През 80-те години на миналия век с въвеждането на двустепенното обслужване на медицинските сестри са вменени и санитарски дейности. Времето за тоалет, хранене, разходка, разговори с пациента се отклонява за несвойствена работа. Както посочва Henderson “никой член от екипа не трябва да бъде отклоняват от за извършване на немедицински дейности като почистване, канцеларска работа, картотекиране, секретарска дейност и др., който биха довели до пренебрегване на неговите специални задачи. На лице са тези отклонения и в съвременното здравеопазване при медицинските сестри в извънболничната помощ. Ръководителите на здравни грижи, които се явяват мениджъри на здравните грижи на оперативно ниво, също не бива да осъществяват съвместно изпълнителна и управленска дейност. Както посочва В. Борисов “при това положение те неизбежно снижават ефективността си”.

Американският специалист по мениджмънт Peter Draker посочва, че “21-ви век е епохата на технологичните специалисти, в чиято дейност се съчетават умственият и ръчният труд”. В тази категория попадат и специалистите по здравни грижи стига умственият им труд да бъде зачетен и регламентиран.

Здравните грижи имат свои основни принципи, които трябва да се знаят и зачитат, което би предотвратило практиката да се назначават медицински сестри според броя на леглата в болничните отделения (без да се отчита дали тези легла са заети или не и какви пациенти ги заемат според заболяванията и тежестта им) или според броя на лекарите.

Лекарят е висококвалифициран специалист в нашето здравеопазване и извършва лечебно диагностична дейност, определя терапия и параклинични изследвания и регистрира своята дейност в медицинската документация. Медицинският специалист по здравни грижи е член на неговия екип, но не за да изпълнява канцеларската работа на лекаря, ангажиментите му към Здравната каса, а за да провежда назначената терапия и да оказва грижи. Грижите отнемат значителна част от работното време на медицинската сестра. Например да се нахрани тежко болен пациент, да се направи тоалет са необходими не по малко от 20 минути. Това време силно намалява при недостиг на сестрински персонал и резултатите, на които ставаме свидетели са или неизвършени грижи, или свръх умора и грешки в работата на медицинските сестри.

Малко време ни дели от членството ни в голямата Европейско семейство. Здравните грижи в европейските страни се извършват професионално, използват се научни подходи и високи технологии. Как ще заработят на този “режим” специалистите по здравни грижи у нас? Яростна съпротива срещат дори понятията “план за сестрински грижи”, “сестринска диагноза”, “сестринско досие”. До кога ще крием главите си като щрауса от тази истина. За дългите години изпълнителска практика българските медицински сестри владеят професионално сестринската техника, но значително изостават в мисленето и нагласата за новите изисквания към организационната им култура и поведение. Отнемането на мисловната част от сестринската дейност преди години осакати това съсловие и го направи непригодно да взема решения и да носи отговорност дори в рамките на собствената си компетентност.

Несъмнено този неадекватен на новите условия фундамент от знания и умения по здравни грижи затруднява и тяхното управление. Сред преобразуването си в медицински колежи бившите полувисши медицински институти в страната работят по нови програми, които включват тези като комуникации, сестрински диагноза и др. Липсата на практическо приложение оставят тези знания като ненужни теоретични бележки.

Когато знаем кой и как работи в системата на грижите ще можем ли да обясним как се управляват тези грижи? Дори самият Берталанфи би се поколебал да определени системата на здравните грижи у нас в момента.

В същото време се срещаме с друг проблем. В европейските страни лекарите не се занимават с обучение на медицински сестри, лекар не може да бъде директор на медицински колеж, да преподава грижи за болния или управление на здравните грижи, защото е медик! Липсата на кадри по здравни грижи с необходимото университетско образование води до девиации в тяхното обучение.

Вече десет години у нас в бакалавърската програма съществува и се изучава за ръководителите по Здрави грижи учебната дисциплина “Управление на здравните грижи”. Придобилите тази бакалавърска степен получават теоретични знания и практически умения за ръководство и управления на здравните грижи. За съжаление тяхната компетентност не се използва пълноценно.

Управлението на здравните грижи в лечебните заведения се осъществява от главната медицинска сестра, съвета поздрави грижи, старши медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и др.

В редица страни главната медицинска сестра се нарича директор по грижите - има няколко заместника. Тя е член на управленския екип на лечебното заведение и професионален партньор (а не подчинен) на медицинския директор. В лечебните заведения у нас вече има създадени и функциониращи “съвети по здравни грижи”, които работят по утвърден правилник. За да може да се определи професионалната дейност на ръководителите на здравни грижи в здравеопазната система е необходимо да се познават предмета, субекта и обекта на управление на грижите. Управлението на здравните грижи в различните структура ни здравеопазването се осъществява от субекта на здравните грижи – ръководители, които освен, че са специалисти по здравни грижи притежават бакалавърска диплома и съответните знания и умения за изпълняване на ръководни и административно функции. Според Melies и Jennings тези ръководители освен, че имат ценности, поведение и отношение, които са специфични за управлението на грижите съблюдават присъщите за сестринството концепции.

Предмет на управлението на здравните грижи са принципите и методите за създаване и функциониране на организация за обгрижване, принципите регламентиращи дейността на ръководители по звани грижи, отношенията (външни и вътрешни) на хората ръководещи процеса на обгрижване и администриране на грижите.

Субект на управление на здравните грижи са ръководните кадри – главна медицинска сестра, старши медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти и др. Те изпълняват дейности свързани с управленските функции – планиране, организиране, координиране, мотивиране, оценяване и контрол на дейността на специалистите по здравни грижи.

Обекта на управлението на здравните грижи – това са специалностите по здравни грижи завършили всички профили на медицински колеж и притежаващи слените характеристики:

- определени граници на дейността според компетентността и правомощията визирани в квалификационна и длъжностни характеристики;

- определено предназначение – според вида на грижите, мястото на извършване и възприетите модели за организация на грижи;

- определени връзки със субекта и външната среда – подчиненост и субординация.

Тук е необходимо да отбележим, че към обекта на управление на здравните грижи се включва и санитарите, които някои автори погрешно наричат младши медицински персонал. Санитарите у нас не се обучават в медицински училища за тази професия поради, които е погрешно да се наричат медицински персонал. Те са немедицински лица, които изпълняват помощни и най-вече хигиенни задачи в процеса на обгрижването.

Методи на ръководство и управление на здравните грижи – методологична основа на управлението на здравните грижи се явяват системния и ситуационния подходи. Системният подход, както посочва В. Борисов, се доразвива днес чрез група концепции обединени под наименованието – организационно поведение.

Управлението на здравните грижи представлява евристичен процес, които цели поддържането и благоприятстването на грижите за личността, която при своята непрекъснато взаимодействие със заобикалящата я среда има търпи здравословни промени. Въпреки скептичното обществено отношение към управлението на здравните грижи и на здравия мениджмънт те продължават да се развиват и вече доказват както своята необходимост понастоящем, така и икономическата си целесъобразност. Най-важното условия да приложим управление на здравните грижи в здравеопазната практика – това е здравите грижи да се извършват. Реформата в здравеопазването дава реален шанс на медицинските специалисти да заемат своето място в здравеопазната система и качествено и рентабилно да обгрижват!

Националната здравеопазна система има потребност от подготвени професионални, здравни мениджъри. Ефективният мениджмънт в лечебните структури може да се реализира с подходящо подготвен и съставен екип в който ключова роля имат медицинския директор и главна медицинска сестра.

Литература:

1. Ангелов А., Основи на мениджмънта , изд.” Тракия-М”, Сф., 1998

2. Борисов В., Здравен мениджмънт том І , Филвест, Сф., 2004

3. Борисов В., Медицинските сестри в управлението на здравеопазването в-к” Форум Медикус” бр.8, 1994

4. Закон за висшето образование ДВ бр.27/1995

5. Закон за лечебните заведения ДВ бр.62/1999; бр.108/2000

6. Наредба за ЕДИ за придобиване на висше образование за образователно - квалификационна степен “ специалист” ДВ.бр.10/1998

7. Хенденсон В. Основни принципи на сестринските грижи изд. център ВМИ Плевен 2003

8. Чанева Г., И.Стамболова Управление на здравните грижи, Филвест, Сф., 2003

9.Clark D., Ответственость в области сестринского дела/ документ EUR/00/5019309/8/ Мюнхен, 2000

Адрес за кореспонденция: И. Стамболова, ФОЗ, МУ София