Пълен текст

Сгрешеният модел на здравната реформа у нас доведе до дебалансиране на структури, дейности и крайни резултати в отделните звена на българското здравеопазване. Ограничена бе достъпността, влошено бе качеството на медицинската помощ, легализирани бяха нерегламентираните плащания от страна на пациента. Монополът на държавното бюджетно финансиране бе заменен с друг монопол, този на Здравната каса. Всичко това имаше като резултат недоволни пациенти, недоволни здравни специалисти, недоволни политици и не на последно място, недоволни реформатори.

Логичното развитие на гражданското общество у нас изисква в основата на здравната реформа да бъдат заложени съвременни обществени ценности като: социална солидарност, демокрация, партньорство и обществен консенсус. Ето защо предлагаме на вниманието на здравните специалисти плуралистичен модел за развитие на българското здравеопазване със следните основни характеристики:

На първо място: По същество това е социално-либерален модел, в центъра на който е ПАЦИЕНТЪТ.

На второ място: Моделът е съобразен с реалните социално-икономически условия у нас и неговото изпълнение може да започне незабавно.

На трето място: Моделът постепенно ограничава монопола на Националната здравноосигурителна каса като й дава възможност да се усъвършенства в конкретни условия. Не случайно се предлага да не се увеличава задължителната здравна вноска от 6%, а – да се преразпредели като 2% бъдат насочвани по личен избор на всеки гражданин към някой от доброволните здравноосигурителни фондове, а 4% продължават да постъпват в Касата от работодателите.

По този начин отговаряме на първия основен въпрос:
Какво е необходимо сега – повече реформа или повече пари?

Отговорът е: И повече реформа, следвайки нейната логика, и повече пари чрез включване на нови източници на финансиране.

По същия начин отговаряме на втория основен въпрос:
Повече държава или повече пазар в здравеопазването?

Отговорът е: И повече държава, и повече пазар. Повече държава при контрола и повече пазар при здравната услуга. Повече държава при организацията (напр. само от организацията в здравеопазването зависи нивото на перинаталната детска смъртност). Считаме, че за непродължителен период чрез създаване на адекватна организация може да се снижи перинаталната детска смъртност от 14%о на 8%о, което би ни приближило до европейските стандарти.

Разширява се възможността за достъп до здравеопазване освен чрез организационни технологии и чрез премахване на потребителската такса, Финансиране на общопрактикуващите лекари преди всичко за извършена дейност, премахване статута на търговски дружества за университетските болници, диспансерите, специализираните републикански центрове.

Предвижда се финансиране на рутинните здравни дейности от Касата и други фондове и финансиране от държавата на национални програми, които да решат в непродължителен период важни медико-социални проблеми като намаляването на смъртността от инсулт и инфаркт.

В същото време ще се задълбочи търсенето и предлагането на различни пакети здравни услуги, предоставяни от доброволните здравноосигурителни фондове, ще се подобри качеството и издигне нивото на обслужване от здравните структури, поставени в реални конкретни условия. Необходимо е формирането на реален пазар на здравни услуги, а не сега съществуващия пазар на здравето!

В заключение бих искал да поставя диагноза на боледуващото в момента българско здравеопазване и тя е: Управленска некомпетентност! Никоя реформа в здравеопазването не би успяла, ако не е обезпечена професионално. Това налага формирането на нова генерация от здравни мениджъри, съчетаващи в себе си логиката на медика с логиката на икономиста с цел постигане на витално необходимата за българското здравеопазване ЕФЕКТИВНОСТ!

Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн, Декан на Факултета по обществено здраве

при Медицинския университет - София.