Пълен текст

НОВИТЕ СТАРИ ИСТИНИ - НЕОБХОДИМАТА НИ МЪДРОСТ ОТ ВЕКОВЕТЕ
(По случай 80 - годишния юбилей на доц. д-р Петър Балев, дмн)

Роден на 8 май 1924 в гр. Сливен, където в класическия отдел на гимназията ”Добри Чинтулов” той усвоява латински, старогръцки, френски италиански, а по-късно руски и английски език. Завършва Софийския медицински факултет през 1947 г. със защита на докторска теза. Работи в болница и като военен лекар, а от 1953 г. е асистент в лаборатория по токсикология, по която специалност защитава докторска дисертация.От 1960 г. в продължение на 20 години е асистент, хоноруван и редовен доцент в Катедрата по социална медицина, където защитава дисертация за “доктор на медицинските науки” по проблемите на трудовия травматизъм. Неговите научни интереси достигат до модерните за онова време въпроси на кибернетиката, теорията на системите, моделирането, програмирането и програмното управление. Литературните му интереси се изразявават в поетични опити и превода от италиански език на “Чистилището” от Данте.

 

ЗА НЕНАГЛЕДНИЯ ХЕРАКЛИТ

 

  “мне отмщение, Аз воздам”

/Библейски текст/

Хераклит представя света /космоса/ и пространтвено, и във времето: “Този космос...е бил и ще бъде вечно жив огън.” За Хераклит мисъл и време са неразделими: да мислиш за пространство означава да мислиш време, темпорална идея, и е символ на мъдрост в логоса, в битието на логоса - схващане, че”всичко е единно” - напълно в съответствие на Хераклит. Ако Ксенофан приема единния бог като неподвижен външен бог, извън света на вещите, то за Хераклит богът е единното, мъдро многообразие на предметите, осъществяващо неразривно единство на противоположностите. Хераклит с ядовита ирония, оскърбителна ярост и нападки отхвърля мечтите на Питагор за идеален свят и общество, тъй като за него святът е арена на постоянна борба и лоно на непресъхваща удоволетвореност.

  Ако бъдем искрени по логическите проблеми в ранните гръцки философи, в т.ч и Хераклит, то и проблемите не са били узрели пред историята, но стълкновения са изниквали: отнасянията единично и всеобщо, противопоставяно единно и множественно и др. в теорията език и мисъл, но затова ли е парадоксален Хераклит и още, че е тъмен и аналогичен в изразимост на език и мисъл, разбираем при Хегел, който пък е обяснявал ”тъмнината” на Хераклит в дълбоката му мисъл, а М. Марков - с метрична поезия, парадокси и метежен дух. Следва да признаем, че стилът на Хераклит е отражение на неговото учение, на съдържанието на това учение и творчеството му в бунтовна дързост, дръзновение, което е над зрелия смисъл и формалната логика. Какво тук значи неумение логично правилно да свързва, за което той не изпитва потребност и да съблюдава граматични правила против волята си, та били те и квазилогични. Та за Хераклит нужно ли е да се стреми към правилата на израза и да изпусне истинската мисъл; той да ратува за логични верни съждения, а не за знания, съдържателни за света и явленията?

  Няма противоречие и несъответствие между неговото логично мислене и противоречиво битие. Напротив, Хераклит твърди, казвайки, че светът , космосът е вечен, от никого несъздаден. Тезата на Аристотел е нелогична интерпретация на Хераклитова мисъл. Ако искаме да съвместим Хераклит с Аристотел, би следвало да кажем, да твърдим и заявим,че паратоксалното и тъмното, алогичното и ясното, в единство са свързани с езика и мисленето. И също от тях да се търсят и разкриват тайни на живота и битието в противоречивата природа на всичко съществуващо! Как би се съвместила безпокойната  натура на метежника Хераклит с епичната, тържествената логика на Аристотел? Отговор: чрез понятието - онтогенезата се пречупва във филогенезата, именно чрез понятието, както логосът - в мъдростта. Основателят на логиката Аристотел /Метафизика/ е имал свои мотиви да следва Платон, да тълкува Хераклит в алогичност в израза му “Panta rei” - “Всичко тече”. Платон е смесил художествения израз на Хераклитовото всеобщо течение и изменение и го тълкува в нещо друго: “Всичко тече, подобно на река”.

Ала Хераклит е много ясен: в една и съща течаща река /вода/ не можеш да влезеш два пъти. При Хераклит първом излиза течението за времето, потока на времето? Има ли в този всеобщ поток на времето ред и разумен смисъл, логос, цел или е стихия без логос и без цел? Излиза, че една и съща река, в която не може два пъти в едно и също време да влезеш, е потокът на времето. “Изменяйки се природата си почива”, казва Хераклит. Космосът, вечно живият огън, в знаменит фрагмент на Хераклит е издържан в традициите на елинската героична поезия. Цитирам изцяло: “Този космос е един и същ за всичко софон /мъдрост/: световната мъдрост и всеобщият логос се съгласуват един с друг, тъждествени, от което произлиза, че всеобщият световен ред е космическа мъдрост на Хераклит.

  Ще навлезем в нашето изследване чрез Хераклит и думата ekpyrosis, което означава възпламеняване, изгаряне. На тази дума се придава, приписва тайнствен смисъл и е свързан с идеята за Великата година, повтаряща се на всеки 10 800 години, цифра получаема от резултата на умножаването на броя дни в годината, за гърците 360 по 30 дни в месеца: 10 800 = 360х30.

  Първо, за празненствата в чест на Дионис /Бакхус/, божествения покровител на винопроизводството, са имали характер на мистерии, тайни религиозни обряди само за посветени в съпровод с буйно веселие, с еротични страсти в мистичен екстаз, оргии и разгул, освободени от обичайните норми на живот, с пищно въображение на участващите на Бакхусовия култ, че са във вътрешно единение с Бога, с тъждество на живота над стихиите му. По мислите на Хераклит, Дионис като бог на умиращата и възраждащата се природа, съвместява и живота и смъртта. Излиза по Хераклит, че хората не се досещат, че Дионис е и Аид; възторгът от еротиката е степен в нивото на бога на живота /Дионис/, низ в съпровода към бога на смъртта /Аид/; пътят нагоре и надолу е един и същ.

  Второ, огънят е световна стихия, но не взема връх над останалите стихии - вода, земя, етер. Затова Хераклит не може да е проповядвал периодично разрушаване на космоса чрез огън, което му е приписвано от Аристотел и др. Той по характер в същината на думата повелява, по-силно - той заплашва с угроза нежели обяснява и наставлява, той не обучава и не поучава, а внушава и търси разбиране. За какво? Отговор: за открит от него глас на живота и битието. Справедливо е за него записано: патосът на мисълта му се корени в убеждението, че чрез неговата уста говори световната мъдрост, световния логос.

Представата за логос е централна в учението на Хераклит и прозрението му, а това ще рече и възгледите му. Пръв Хераклит използва термина логос. Ф. К. Кесиди отбелязва, че в гръцкия език /старо и ново/ само за словото логос има около 50 значения, не винаги преводими.

  Но, по нашата тема! Смисълът на термина логос се е менял в зависимост от контекста у Хераклит:

  Логос обикновено означава нещо обективно съществуващо, “всичко се върши”; и субективното “слово”, “мисъл” или теоретичното”изказване” на самия Хераклит, адекватно на обективния “логос”.

  Напротив отличавайки своя логос-слово от обективния логос, той /Хераклит/ говори за единство на всичко: “не в мен, но в логоса внимавайки, мъдро е да се съгласите, че всичко е едно!”

  Но аналогиите не свършват до тук! Подобно на термина логос /слово/ и като логос /управляващо начало на света/ има уловима аналогия между логос и живо, не е създал никой от боговете и никой от хората, но винаги е бил, е, и ще бъде вечно живият огън, отмерено възпламеняващ се и умерено угасващ се.

  Това е нагледност, че Хереклитовият стил е поезия в проза, поетична ритмичност и предполагам музика в интонацията и строгост в метриката. Но като изследовател аз се интересувам от теорията на мислителя Хераклит.

Трудно ми е да преценявам идеите /богатството!/ на Хераклит като мислител, космолог, но ми звучи, че в историческата мисъл от онова време за пръв път се провъзгласява вечността на света, вселената, световния ред на нещата /космоса/, неговата сътворимост, по-точно - неговата несътворимост, саморегулация. Възникването на света по космологията на милетците и представата им за възникването на всичко живо из първичната природна стихия /водата, апейрона, въздуха, огъня/. Водата по Талес е стихия, от която е възникнал света; но у Хераклит - огънят /пир/ - главното начало /arche/. Огънят по Хераклит е космичен, запълващ небосвода и целият свят; не сляпа природна стихия, но жив, вечен; огън, който не само унищожава , но и създава живот, дава живот; символ на живота! Горение.

Доц.д-р Петър Балев, дмн