Пълен текст

В края на 2004 г. столичното издателство "СИЕЛА" издаде една солидна "Медицинска деонтология", написана от лидера на съвременната българска съдебно-медицинска школа проф. д-р Стойчо Раданов. За отпечатването и съдействаха Български лекарски съюз (БЛС), Съюза на стоматолозите в България и Българското научно стоматологично дружество. Книгата беше представена от БЛС и "Сиела" на 9 февруари тази година в аула "Максима" (бившата аудитория "Проф. д-р Г. Капитанов"). Свои отзиви прочетоха проф. д-р Миладин Апостолов, проф. д-р Ал. Монов, адвокат Даниела Доковска, проф. С. Начев, доц. Ст. Христов и др. След презентацията беше даден конктейл, на който присъстваха изтъкнати учени - медици, председателят на БЛС д-р А. Кехайов, автори на учебници и учебни ръководства за медици, юристи и криминалисти. "Здравен мениджмънт" помества част от словото на почетния професор на Факултета по обществено здраве проф. д-р М. Апостолов.

Едно сравнение с който и да е от професорите през миналия век, чели лекции в Първа хирургична аудитория, а и с много наши съвременници, извежда на предна позиция проф. д-р Стойчо Димитров Раданов, чиито учебници и монографии надхвърлят цифрата 35! Тази изключителна продуктивност можем да си обясним с осъзнатата необходимост на студентите и специализантите да се предлагат учебници и ръководства, адаптирани към техните различни специалности и профили.

Ние няма да оспорваме становището на Джон Бентан относно съдържанието и определението на медицинската деонтология, но от това, което проф. Раданов е разгърнал на цели 597 печатни страници се убеждаваме, че тя не е просто наука за професионалното поведение на медицинските специалисти, а сложен комплекс от закони и подзаконови нормативни актове, определящ отговорното им отношение към болния човек, правата и задълженията на пациентите - правото на здраве и медицинските експерименти, правото на живот и евтаназията, трансплантациите, медицинската тайна и професионалните правонарушения.

Още първите раздели на книгата утвърждават у нас впечатлението, че авторът (без специално да го е декларирал) умело е приложил историческия метод. Това означава, че се е съобразявал с приемствеността на медико-деонтологичните изисквания и постановки, изследвал е също в исторически план правните и моралните проекции на животоспасяващата медицинска професия. Тук следва да отбележим, че в нашата професия има и специалисти, които действат животозастрашаващо, поради незадоволителната си професионална подготовка, инсуфициентното си чувство за отговорност, незачитането на правата на пациента и др. Или може би тъкмо те или главно те от древна Месопотамия (са нейните закони на Хамураби) до днес са провокирали оформянето на медицинската деонтология като наука и практика.

Още при първото прочитане на това основно научно ръководство впечатлява уважителното отношение на автора към неговите предшественици в областта на съдебната медицина, медицинската етика и деонтология. Признателност е изказана на проф. д-р Иван Москов, основоположник на медицинската деонтология в България, а всички, които сме писали малко или много по въпросите на медицинската етика и деонтология, сме цитирани в текста и книгописа. От името на нашата съвременна медико-етична, историко-медицинска и социално-медицинска учебно-образователна школа, изказвам благодарност на проф. д-р Ст. Раданов за това, че в своето настолно ръководство не е пренебрегнал "воденичарите от Исул", с много от които е работил преди години "врата до врата" в Анатомичния блок на Медицинската академия

Много важно е да отбележим, че някои от българските нормативни документи са изработени или от или с участието на проф. Стойчо Раданов. Именно това му дава възможност така компетентно да борави с тях, изграждайки със свои и наши тухли (имам предвид съвместното съставяне на Кодекса на лекаря в Народна република България и на Хипократовата клетва, включена в Правилника за приложение на ЗНЗ) сградата на българската медицинска деонтология

Като червена нишка в цялата книга е легнало учението на Хипократ за необходимостта от непосредствено общуване на лекуващия лекар с болния човек и уважително отношение към него. Възприемайки тези Хипократови постановки, Стойчо Раданов се изявява като традиционалист в областта на медицинската етика и деонтология, противопоставяйки се задочно на някои съвременни автори, ратуващи за създаване и поддържане на дистанция между лекуващия и лекувания. Ние тук няма да полемизираме, а само ще отбележим, че в съвременното обществено здравеопазване успешно се възстановява хипократовското отношение към пациентите, хуманното и милосърдно отношение към болните и страдащите, без което нито една реформа в здравеопазването не би била успешна.

В книгата се разглеждат такива традиционно значими и актуални теми като поведението на лекаря при болни суб финем, деонтологичните аспекти на човешката репродукция, генетичните изследвания и генното инженерство, проблемите на абортите и донорството, задълженията на специалистите в борбата срещу СПИН и др.

Ще си послужим и с една перифраза:" Погледнете приложенията и книгописа на една книга, за да разберете колко сериозен е нейният автор!" Погледнахме, погледнете и вие и ще се убедите за сетен път колко нашироко и надълбоко се е разгърнал проф. Раданов и колко богат е списъка на използваната от него литература Едно основно ръководство като "Медицинска деонтология" би спечелило ако имаше един азбучен указател и ако латинските се сентенции бяха по-прецизно преведени, но това може да бъде направено при второто й издание.

Пред нас е най-солидното учебно ръководство по медицинска деонтология в историята на българската медицина, написана от съвременния лидер на съдебно-медицинската ни школа, достоен последовател и биограф на нейния основоположник проф. Атанас Теодоров. Тя еспектира със своя обем и тематичен обхват, с умелото застъпване на класически и актуални проблеми на медицинската деонтология, с комплексното (медицинско, юридическо и медико-етично) тълкуване на правата и задълженията на лекарите и пациентите, съставена с висок професионализъм и чувство за отговорност към обществото и бъдещите специалисти

с амбицията да им служи възможно най-добре в процеса на обучени то, изследователската и експертната им дейност.

"Добре свършената работа хвали своя майстор!" гласи една народна поговорка и тя напълно приляга към предмета на нашето обсъждане - внушителната, обемиста и умно съставена "Медицинска деонтология". На автора, редакторите, художника и издателството можем да кажем ясно и категорично - Да, вие сте си свършили много добре работа, за което студентите, лекарите, юристите и криминалистите ще ви благодарят!

Проф. д-р Миладин Апостолов