Пълен текст

Относно реабилитацията на общественото здраве в Югоизточна Европа и нуждата от регионално сътрудничество

У. Лаaзер

Разбираемо е, че повечето управленци, от които зависят решенията в страните-кандидатки за членство в Европейския Съюз са отправили поглед към национална реабилитация на общественото здраве и към Брюксел. Някои са склонни да възприемат американските модели, а тези, които поглеждат към съседите си са твърде малко. По отношение на здравето на населението, обаче, от съществено значение е прилагането на по-широк подход, обхващащ целия югоизточен европейски район.

Първо, общо е наследството на трайни последствия от комунистическия експеримент, както и по-ранната история на повтарящи се въоръжени конфликти, граждански войни и подлагането на две световни войни.

Второ, налице е дълъг списък от общи проблеми:

1. Транс-граничното разпространение на инфекциозни заболявания като появяващия се СПИН и възраждащата се туберколоза;

2. Заплахата от терористични атаки, особено от био-тероризъм и други изкуствено създадени или природни бедствия;

3. Надигащите се напрежения между етнически групи, както е напр. в Македония и последващите изблици на насилие;

4. Влошеният здравен статус на онеправданите и застрашени групи, каквато е значителното ромско население в много от страните в региона;

5. Мафиозо-подобните структури, създаващи условия за трафик на жени, деца и наркотици, включително и тютюневата епидемия в източните страни;

6. Тежки екологични проблеми, наследени от предишен период - като огромния китайски стоманозавод в Малбазар до Тирана, или проблемите, създадени от бомбардировките на НАТО над химически фабрики в Паначево до Белград, но също и: инициирани в настоящия времеви отрязък - като околовръстния канал при делтата на Дунав в украинския пограничен район;

7.Въпреки че сравнително добре развитата превантивна система, все още е функционираща в една или друга степен, промоция на здравето в смисъла на Отавската харта [1] е твърде липсващо свързващо звено, поради продължаващото доминиране на вертикални структури и тепърва бавно възникващото гражданско общество.

И не на последно място , обща е:

 8. Липсата на достатъчно финансови средства поради икономическия разпад в началото на 90-те години. Този факт има най-жестоки последици върху здравеопазването и е в основата на стигащия до 10 % НБП дори в богати страни като Германия.

На тази база, се очертават два приоритета от стратегическо естество: възраждане на общественото здраве и реорганизация на услугите в здравеопазването на основата на механизма стойност-ефект. Общи за двата са подходът, основан на доказателства и прозрачността – последната в същността си означаваща податливост на отчетност към обществеността. Акумулирането на съвременни научни данни от региона и тяхното преобразуване в практически обучения е подтикнато значително напред от създаването на нови академични обучителни институции по обществено здраве напр. в Белград, Скопие, София и Варна, подкрепяни главно от Пакта за стабилност (вж. Взаимодействието в областта на общественото здраве в Югоизточна Европа, PH-SEE [2] ) и Фондацията “Отворено общество” (ФОО). Заглавието на една скорошна книга с регионален фокус говори само по себе си: “Системи на здравеопазване и тяхното развитие по посока на основаване на доказателствеността” [3] . По-малко обещаващо е впечатлението, което се добива при опитите да се организира обществен дебат върху най-наболелите аспекти на здравето,  в рамките на това и особено – върху финансирането на здравеопазването. Тогава политическите лобита и заинтересованите групи действат едни срещу други, обикновено без никакъв доказателствен материал за изявленията и предложенията си.

Ако се замислим върху това какви доказателствени данни са необходими, става ясно, че отправната рамка е населението като цяло, а не някоя негова подгрупа или дадено конкретно заболяване. Прилагането на какъвто и да е друг подход изопачава етичните ценности като справедливост, солидарност и универсалност, залегнали дълбоко в общото ни европейско наследство. Така че, правилното финансиране на здравеопазването и здравният мениджмънт представляват  област на Новото Обществено Здраве, така както е замислено от СЗО.

Но какво означава да организираш финансирането през призмата на перспективата на общественото здраве?

На първо място, това означава, че американският модел, който оставя големи части от населението неосигурени или недостатъчно осигурени, не е валиден.

На второ място – европейското измерение трябва да бъде взето предвид, в което от една страна се увеличава смесването на елементи на класическата германска система на Бисмарк с тези на британския, базиран върху данъците модел  на Бевъридж , а от друга - на хоризонта се появи огромна подвижност на професионалисти и пациенти след като Европейският съд за справедливост неколкократно предприе усилия да наложи Четирите свободи, отнасящи се до свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали в рамките на Европейския Съюз. Това отваря вратите за изтичане на мозъци от изток на запад – обикновено на персонал с добро равнище на квалификация, но също и на услуги в обратната посока – поради ниската стойност в източните и особено в югоизточните европейски страни. Някои страни като напр. България имат отдавнашна традиция в привличането на здравен туризъм от Централна Европа. Ако те се справят с ре-организирането на своите услуги в съответствие с европейските стандарти, биха могли много скоро да са конкурентноспособни спрямо установилите се доставчици на услуги и да преобърнат процеса на загуба на обучени кадри чрез увеличаване на заплатите.

За да се стимулира гъвкавостта и конкурентостта са необходими не само подходящи комбинации на базирането на услугите на такси и данъци, но и на обществени и частни доставчици, като не се забравя и перспективата на консуматорите, представена от организации на пациенти, движението за самопомощ и други неправителствени организации. Дизайнът и направляването на такава система зависи, обаче, от наличието на професионалисти с добро практическо обучение в основните предмети на общественото здраве и особено в епидемиологичен анализ, здравна икономика, здравен мениджмънт и промоция на здравето.

Няма устойчива здравна реформа без интелигентност!

Общественото здраве е интернационална наука , тъй като тя се надстройва над сравнението с другите. Ако майчината смъртност напр. се доближава до нулевите нива в Западна Европа, няма аргументи защо този праг да не бъде достижим и на Изток. Така нареченият Минимален Комплект от индикатори на здравето (MHIS) помагат да определят такива прагове, създадени от най-добрите практики [4] . Следователно, изглежда задължително да се съберат заедно професионалистите в областта на общественото здраве, така както това се случва от време навреме на някои конференции. Последното е недостатъчно и опитът на мрежата Обществено здраве – Югоизточна Европа (PH-SEE), датиращ от 2000г извади наяве неотложността на потребността от постоянен форум. Поради това, лозунгът от началото на 90-те – във фазата на създаването на Европейската асоциация по обществено здраве (EUPHA), трябва да се обнови, вземайки предвид региона Югоизточна Европа: “Една асоциация, едно списание, една конференция”. Обединени, ресурсите - макар и малки във всяка от страните на региона, биха били достатъчни да подкрепят такава рамка за обмен и взаимодействие. Има налични предварителни стъпки в тази посока като инициативата на Сараево през 2003 за установяване на сътрудничество между институтите по обществено здраве и подкрепата на Канадската международна агенция за развитие (CIDA) за националните асоциации по обществено здраве в региона. На политическо ниво такъв форум би срещнал одобрението на министри на здравето в страните от Югоизточна Европа, които подготвят втората си между-министърска среща през 2005г. за осъвременяване на децларацията от Дубровник, 2001 [5] .

Международните събития могат да бъдат използвани за да се стартира дискусия върху регионален форум за обществено здраве!