Пълен текст

Целта на тази статия е чрез паралелен анализ на двете понятия „администратор" и
 „мениджър" да се открои по-релефно уникалната мисия на здравния мениджър, която все още се възприема едностранчиво или опростено се свежда до елементарни организационни процедури

1. НЕОБХОДИМО ПОЧТИ ЛИРИЧНО ВСТЪПЛЕНИЕ

Новата епоха ражда нови хора. Новите хора раждат нова епоха.

Новата епоха на здравеопазните системи с основание може да се нарече интелектуална епоха - епоха на творческия мениджмънт. Тя ражда новия професионалист здравен мениджър. Мисията на този нов професионалист е да реализира целите на новото обществено здравеопазване.

Дълъг исторически период беше нужен, за да се осъзнае, че медицинското познание само по себе си, изразено в клинична компетентност, е съвършено недостатъчно за успеш­ната реализация на здравеопазването като социална система.

Отличният лекар без организационни предпоставки е заключен, недос­тъпен и следователно почти безполезен капитал.

Като че ли с изненада бе прозряна една проста неоспорима истина: лечебното изкуство, лекарската практика е само един от елементите на невероятно разклонената многопласто­ва здравеопазна система. В тази сложна многолика система ореолът на лекаря-клиницист започва да губи своя предишен блясък, той вече не е единствената най-ярка звезда на не­босвода на човешкото здраве. Нужен е вече и пътеводител в този огрян от многобройни разпръснати звезди небосвод.

Здравният мениджмънт изгря на хоризонта.

Няма нищо по-непреодолимо от идеята, чието време е дошло. В световен мащаб идеята на здравния мениджмънт се наложи преди повече от три десетилетия. У нас тя тепърва си пробива път, макар че всички говорят за „мениджмънт". У нас идеята и практиката на здравния мениджмънт е още в крехката детска възраст (с неизбежните си детски болести). За разлика от нея идеята и практиката на здравната администрация е в стабилна напреднала възраст.

Здравният мениджмънт е младостта на здравеопазването, здравната администрация е старостта на здравеопазването.

Най-важният, фундаменталният въпрос на развитието е този за ПОСОКАТА. Не за начи­на на движение, а накъде се движим. В движението КЪМ бъдещето безспорен приоритет има младостта.

Администраторът е в плен на МОМЕНТА. Затова по принцип не го вълнува проблемът за посоката. Администраторът е поклонник на традицията, мениджърът - на иновацията. Администраторът е спокоен, трудно подвижен и очаквателен, мениджърът е неспокоен и търсещ.

Ние живеем във време на главоломни промени, на невиждана динамика и ускоряващи се темпове. Полезно е да се запитаме: кой е по-адекватен на тези темпове - администраторът или мениджърът?

2. ДВА ПОРТРЕТА ЕДИН ДО ДРУГ

Традицията създаде здравеопазването, като една от най-ригидните, най-консерватив­ните социални системи. Медицината - като познание - се развива с огромна скорост, но здравеопазването - като практическа социална система - боксува.

Поради традиционната инертност на здравеопазването в него много комфортно се е настанил и триумфира администраторът - негово величество Чиновникът.

Чиновникът все още е истинският господар, ТОЙ управлява здравеопазната система. Всеки опит за намеса в неговата територия среща яростна (макар и скрита) съпротива и неприязън. И това е разбираемо. Ние трябва да съчувствуваме на чиновника, защото във всяка намеса в дейността му той вижда заплахата от изместване. Защото той няма друга сила, освен силата на барикадирането, на инкапсулацията, на недостъпността и, бих казал, на тайнствеността. Той няма стила на отвореното гъвкаво партньорство.

Нека погледнем по-отблизо портретите на администратора и на мениджъра.

Администраторът е преди всичко внедрител на готови модели за дейност. Мениджърът е предимно изобретател. Затова предприемаческият дух е чужд на администратора. Той е любител на готовите рецепти, докато мениджърът търси трудните отговори на нерешените въпроси.

-> Истинският мениджър има повече въпроси, отколкото отговори.

-> Администраторът няма въпроси - той има само готови отговори и рецепти за действие.

Като външен ефект от тази характеристика администраторът често изглежда по-подре­ден, по-изряден и по-организиран - всичко е в точно определени папки, всяко писмо и листче се поставят на точно място. В този аспект мениджърът може да изглежда по-хаотичен, многопосочен, бързо изменчив. Затова нерядко администраторът прави впечатление на по-уверен и по-дързък, а мениджърът- на по-колеблив и по-дилемен.

Администраторът е свързан главно с технологията и се вълнува главно от въпросите „Какво?", „Как?". Мениджърът е свързан предимно с мисията и се вълнува от мотивите, от въпроса „Защо?". Например, болничният администратор разпорежда как точно да стане съкращението на персонала със 100 длъжности. А болничният мениджър ще се опита да ви отговори ЗАЩО е нужно съкращение, дали изобщо е нужно, дали точно 100 длъжности трябва да се съкратят ит.н.

Администраторът вижда пред себе си главно схеми, рамки, точно очертани пътеки (не­волно се сещаме за клиничните пътеки). Мениджърът вижда през себе си хоризонти. Зато­ва силата на администратора е в краткосрочните цели, а на мениджъра - в дългосрочните. Изкуството на мениджъра е стратегическото мислене.

Администраторът не обича риска. Той няма да ви реши проблем, който не е „вписан" в нормативния документ. Мениджърът поема риск, тъй като е вгледан в бъдещето, а то винаги крие рискове. Но и шансове. В баланса на рисковете и шансовете мениджърът изявява себе си, стремейки се да минимизира рисковете и да засили позитивните шансове.

Затова администраторът обича гладките пътища без остри завои и препятствия. Мениджърът е настроен да върви по всякакви пътища и особено по разбити и недостроени. И точно тук е както силата на мениджъра, така и неговият по-висок професионален риск. Администраторът е по-защитен, мениджърът - по-уязвим. Един от големите автори проникновено пише:

Мениджмънтът не е работа в хубаво слънчево време, а в буря, в хаос.

Тъкмо обратно на установените представи, професията на мениджъра не е от най-приятните, тя освен това не е и особено здравословна.

Тази дилема „защитеност - уязвимост", отразяваща дилемата „администратор - мениджър", нагледно се проявява в управленската реалност. Познавам чиновници-администра-тори в различни нива на здравеопазването, които са в дългогодишен комфорт, непокътнати от кардиналните промени в персонала, съкращения и т.н. Често съвсем незабележими, те владеят виртуозно едно изкуство - движение по гладките пътища на Службата и оцеляване чрез избягване грапавините на Управленската професия.

В същото време познавам някои по-млади мениджъри, изложени на „бурята" на промените и времето, които преживяват дискомфорт, конфликти и разочарования. Често внезапно ги уволняват. Главната причина - защото действуват, защото не избягват грапавините и не търсят гладките пътища.

Администраторът е кабинетна птица. Той се опива от дъха на папките и бюрата. Мениджърът се задушава в тази атмосфера, той е в движение и рядко се затваря в кабинет. Привлича го живият живот, хората и с тях той търси отговор на трудните въпроси.

зрителното поле на администратора е вертикално.

Веруюто на администратора е „Началникът знае повече" и затова чака правилни указания „отгоре". Пита за всичко - да не сгреши. И не греши - пред началниците. Всъщност той е изключително удобен за всякакви началници, за всички властимащи. Защото не им създава главоболия. И е предпочитан.

зрителното поле на мениджъра е хоризонтално.

Веруюто на мениджъра е „Имам идея - търся партньори". Той търси не указания от висшестоящите, а партньори за своята идея. Търси колегиален форум и в ролята си на шеф се възприема като „пръв сред равни". Тъй като идеите нарушават традицията и комфорта на навика, мениджърът често е неудобен за висшестоящите, създава главоболия и често е не-долюбван от всякакви властимащи, които не отричат качествата му, но го държат в сянка.

По отношение квалификацията си администраторът очаква да го обучават. Някои други трябва да мислят и търсят - той само ще заучава. А мениджърът се самообучава. Тук Р. Drucker е категоричен:

Мениджърите не се раждат, нито се създават, те се самосъздават

Когато администраторът и мениджърът работят заедно възникват трудни и даже конфликтни ситуации, тъй като те често говорят на различни езици. Администраторът гледа снизходително „фантазиите" на мениджъра. Мениджърът болезнено преодолява инерцията и съпротивата на администратора. Конфликтът се решава от позициите на по-силния.

В живия живот все още по-силният е администраторът. Затова е нужно мениджърът реално да става все по-силен. Не е достатъчно само да е интелектуално силен (като експерт). Трябва все по-често хора с духа на мениджъра да заемат сегашните места на администра­тора - все по-често хора с духа на мениджъра да стават министри, директори на здравно-осигурителна каса, регионални директори, болнични директори и т.н. Здравословно е мениджърът да се бори за позиция на реалната власт, за да има силата за управлява със своя нов стил. {В случая единственият риск е властовата позиция да не го изхаби, т.е. да не го преобрази в администратор, в антимениджър).

Нужно е да се напомни, че за администратора властовата позиция е цел, а за мениджъра - средство.

3. ОТ ЗДРАВНА АДМИНИСТРАЦИЯ

КЪМ ЗДРАВЕН МЕНИДЖМЪНТ (ОНОВА КОЕТО НЕ НИ КАЗВА НАУКАТА)

До неотдавна здравният мениджмънт се възприемаше като едно модернизирано наименование на здравна администрация или здравна икономика, като техен синоним. Тази представа отива в историята.

Здравният мениджмънт е нов, специфичен и уникален соииокултурен феномен е здравеопазването, възникнал от съприкосновението между теорията на мениджмънта и теорията на здравеопазването (социалната медицина). Той не е простата сума от тези две теории - той е породен от тях, крие корените си в тях, но израства като съвършено нов самостоятелен клон на науката и практиката,

Здравният мениджмънт не е синоним на здравна администрация или на здравна икономика (независимо, че той има своите административни и икономически аспекти).

Здравният мениджмънт само външно наподобява здравната администрация и свързаната с нея здравна икономика. Администрацията и икономиката са само видимата съставка, част от клоните на огромното дърво с дълбоки корени, наречено здравен мениджмънт.

Мениджмънтът като строго научно понятие постепенно измества популярния термин „бизнес-администрация". Днес писаното от L. Mullins звучи като аксиома: „Мениджмънтът може и трябва да се разграничи от администрацията".

Важно е да се осъзнава отличието между администрирането (бюрокрацията) и рационалното управление на организациите. Редица автори разглеждат бюрокрацията, с нейния характерен административен стил на управление, като упадък на организационното поведение. На този стил противостои модерният мениджмънт, който е по-адекватен за регулира­не на сложни променящи се организации.

Промяната стана атрибут на нашето време и няма съмнение, че администрацията като понятие, подход и стил е символ на една друга, вече отминала епоха.

Ето някои различия между мениджмънт и администрация:

1. мениджмънтът е познание и изкуство за управленска дейност в нестандартна ситуация.

За разлика от администрацията, мениджмънтът е чужд на строгите рецепти и заучени схеми за решение. Административната ригидност е отрицание на мениджмънта в строгия смисъл на това понятие. И обратно, мениджмънтът предполага безусловно разкъсване на административните схеми със средствата на творческия управленски професионализъм.

Най-същественото, което дава аромата на мениджмънта, е неговата стратегическа ориентация.

А стратегическият мениджмънт предполага виждания, концепция, прогностични умения, въображение. Непривично за нашите уши, но правдиво звучат думите на проф. Г. Шакл: „В мениджмънта въображението често е по-важно от разума". Без въображение няма генерални виждания и прогнози, няма творчество в управленските решения.

2. ПОДХОДЪТ НА ЗДРАВНИЯ МЕНИДЖМЪНТ Е ПЛУРАЛИСТИЧЕН.

Организационната промяна в националните здравеопазни системи показа, че не е достатъчно да си просто администратор в здравеопазването, а мениджър на промяната, лидер на промяната. Това означава преодоляване на еднозначния подход при планирането и реализирането на промяната в здравеопазването. То означава също антидогматизъм и плурализъм, баланс на варианти, толерантност към варианти, умение за избор на варианти при вземането на решения.

В този дух традиционният административен подход със строгите си еднозначни правила има отживяващи функции или запазва като свой периметър само някои стандартни оперативни управленски функции.

3. професионалното формиране

на здравния мениджър е овладяване на определен стил на мислене и действие, а не само и не толкова усвояване на даден обем знания и практически похвати.

Стилът не е технологично, а методологично понятие. Стилът на мислене отразява глав­но насоката и структурата на мислене.

Стилът е понятие за предпоставъчно синтетично знание със силен евристичен заряд.

Посочват се следните черти на стила на мислене в здравния мениджмънт:

•  Системност, многозначност и вероятностност;

•  Интегративност и интердисциплинност;

•  Единство на познавателни и ценностно-етични елементи;

• Антидогматичност, нестандартност, иновативност;

•  Проактивност и адекватно очакване на непредопределени резултати;

• Социобиологичен монизъм - виждане в единство на социалните и биологичните фактори на общественото здраве.

Интегритетът на тези характеристики обуславя своеобразния стил на мислене и пове­дение на здравния мениджър, който не съвпада с традиционната представа за управленски професионализъм в здравеопазването.

Стилът в здравния мениджмънт е изключително творчески ориентиран, което е главна трудност за неговото усвояване от бъдещите професионалисти в учебния процес. Това налага нов недогматичен, личностово фокусиран учебен процес по здравен мениджмънт, преследващ не запаметяване на факти, а формиране на умения за гъвкаво мислене, за широк КРЪГОЗОР.

Уникалността на здравния мениджмънт става все по-очевидна

Традиционният бизнес ориентиран мениджмънт не е достатъчен за изясняване уникал­ната природа на здравния мениджмънт. Някои свързват тази уникалност с обособяващия се нов клон на мениджмънта - антропомениджмънт (в буквален превод „човешки мениджмънт"). Здравният мениджмънт по необходимост заема място в ядрото на антропомениджмънта.

Зравният мениджмънт синтезира в себе си социомедицинската концепция за общественото здраве и през призмата на тази концепция възприема технологиите на общия мениджмънт. Именно социомедицинската концепция обуславя функционалната принадлежност на здравния мениджмънт към сферата на антропомениджмънта.

Чисто човешките, социалните мотиви, свързани с общественото здраве, са в основата на професионално-творческия стил на здравния мениджмънт. В своеобразието на този стил следва да виждаме както връзките, така и разграничението на здравния мениджмънт от финансовия мениджмънт, административния мениджмънт, бизнес мениджмънта и т.н. 

Впрочем тук е очевиден терминологичният хаос, подсилван от липсата на литература по въпроса.

Но безспорно е едно: съвременният здравен мениджмънт е все още в обятията на здравната администрация именно поради липсата на достатъчна социомедицинска основа, на широки анализи на общественото здраве при все още прекомерния акцент на тясно финансовите мотиви.

Казано накратко, в здравния мениджмънт няма достатъчно социална медицина, а това заплашва понятието „здравен мениджмънт" да остане само „мениджмънт" без „здравен", т.е. здравният мениджмънт да остане на нивото на администрацията.

В тази насока впечатляваща е контролната дейност на МЗ, на РЦЗ, на НЗОК. В последно време тя е фокусирана може би най-вече към финансовите схеми и разходите. Реалното качество и ефективност на здравните услуги все още си остават в черната кутия.

Всякакъв мениджмънт в здравеопазването, който не е базиран върху невероятната специфика на понятието здраве (разбирано като обществено здраве) неизбежно се превръща в неефективно бюрократизиране и в имитация на здравен мениджмънт.

В заключение, здравният мениджмънт не е синоним на здравната администрация и здравната икономика, макар да е свързан с тях. Подменянето на здравния мениджмънт с понятието здравна администрация ще го лиши от свое собствено съдържание и автономно развитие като академична дисциплина и ще породи риск за едностранчива управленска практика.

Старият ореол на здравния администратор отстъпва място на реалистичния образ на новия здравен мениджър.