Резюме

Продължителната квалификация на лекарите разширява, поддържа и актуализира знанията, придобити по време на следването и специализацията. Тя е неотменно условие за подобряване качеството на здравните грижи и успешно практикуване на съответната специалност по цял свят. Системи за кредитиране на форми на продължителна квалификация се прилагат в много държави (напр. САЩ). В други, такива системи се въвеждат понастоящем, в контекста на глобалните здравни реформи (напр. Германия). Те целят да повишат компетентността на всички практикуващи лекари, с което логично се повишава и контролира качеството и ефективността на медицинското обслужване. Кредитните системи за оценка на продължителната квалификация се различават в отделните страни. Те са съобразени с исторически, социално-икономически, обществено-психологични и здравно-културни реалности в държавата, но винаги процесът на продължителна квалификация се регулира и контролира от съответните съсловни организации на лекарите (лекарски съюзи, асоциации и др.). В България, законова основа за реална организация и развитие на продължаващата квалификация на лекарите е създадена след изменение и допълнение на Наредба 31 на МЗ през 2003г. Съгласно нея, Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България организират, координират, провеждат и регистрират продължителната квалификация на лекарите и стоматолозите, което е и тяхно задължение според ЗСОЛС. Съществуват различни форми на продължителна квалификация: курс, индивидуално обучение, семинар, конференция, конгрес, презентация, симпозиум, дистанционно обучение, седяща визитация, абонамент за специализирани медицински издания /книги, списания/. През м. юни министърът на здравеопазването одобри и Единната кредитна система за оценка на формите на продължителна квалификация, като те са групирани в 7 категории. Според нея, всеки лекар трябва да събере 150 кредитни точки за период от 3 години, като участва в различни форми на продължително обучение.