Резюме

Защо да бъде просто, като може да бъде сложно…

Човек мисли с думи. Каквито са думите в главата му, такива са мислите му. Каквито са мислите, такива са действията му. Хаотични думи и мисли - хаотични действия. Точни думи и мисли - точни действия.

Следователно, въпросът за думите, за терминологията в здравеопазването не е теоретически, а ежедневен практически проблем.

Вече няколко години както обикновеният гражданин, така и медикът, и експертът-здравен мениджър се лутат из една терминологична джунгла, в която трудно се намира изходът.

В новата ни здравеопазна терминология са изобретени много нови думи с очакването, че са носители но ново мислене и действие. Появиха се неологизми, нови непознати в историята думи и съкращения.

Наистина, силно въображение се изисква, за да сътворите следните термини, в които простото зазвучава невероятно сложно. Примери:

МБАЛ “Света Петка” АД”. 

БББРП-Поморие.

СБПФЗДПЛР “Цар Фердинанд I”.

СБАЛССЗ-ЕАД

ДКЦ

АИППМП-с.Маноле…  и т.н., и т.н

Нека гражданинът разбере, че здравеопазването е сложно нещо, че здравната реформа не е лека работа.

Терминът МБАЛ (многопрофилна болница за активно лечение) поражда философски разсъждения. Щом като има многопрофилни, значи ще има и еднопрофилни болници… Но няма - има “специализирани” болници. Щом като има болници за активно лечение, значи ще има и болници за “пасивно” лечение… Не, има болници “за долекуване и продължително лечение”, има болници “за рехабилитация”. С голямо напъване гражданинът се досеща, че болница за рехабилитация е всъщност подмяна на великолепния термин “санаториум”.

Трудни дилеми поражда и терминът ДКЦ, създаден да подмени омразния за реформатора термин “поликлиника”. Диагностично-консултативен център! За какво? За автомобили? - В автосервизите също има центрове за “диагностика”, приемчикът е “консултант”. Самото наименование ДКЦ подсказва, че там не се извършва лечение или профилактика, а само ”диагноза и консултация”. Някои друг ще се заеме с лечението и профилактиката. Иначе според закона ДКЦ е главно действащо лице в “извънболничната специализирана помощ”.

ДКЦ е типично нашенско изобретение под маската “така е в Европа”. Но в Европа не е така, просто такова наименование на най-масово лечебно заведение там не се среща. Имаше го като челен опит през 80-те години в бившия Съветски съюз. Спекулирането пред неосведомена публика с “европейските стандарти” е изпитан прийом на нашите изобретатели на здравната реформа и в частност на нейната терминология. 

Интересно е, че в общия кюп “лечебни заведения” (не “здравни заведения”) е включена такава институция като ДМСГД. Дом за медико-социални грижи за децата!!! Ако фокусът на тази институция е само в лечението, явно има недоразумение, тъй като медико-социалните грижи не са клинична дейност, не са “лечение”.

Недоразумение по мястото си в класификацията поражда и хосписът. Според закона той е лечебно заведение. В Европа това не е лечебно заведение, а институция за “палиативни грижи” с фокус към обгрижването, към нърсинга със социално-психологическа наситеност на дейността.

Но какво да правим, когато вече законът твърдо е определил класификацията на “заведенията”? Нужен ли е нов закон?

Няма проблеми - ето ви новоприетият Закон за здравето. Той не само циментира терминологичният хаос в здравеопазването, но внася и свой принос в този хаос с редица нови термини. Няколко години той беше писан и редактиран от работни групи. Наименованието му бе “Закон за общественото здраве”. Загадка е промяната на това наименование в последния момент. За чие здраве е този закон? Ако думата “обществено” е неточна или опасна, явно за някакво друго здраве се касае, може би за необществено здраве… Или за глобално здраве - и на човека, и на животните, и на растенията… Нали сме в епохата на глобализация.

Във всеки случай да бягаш от термина “обществено здраве” в момент, когато той триумфира в Европа (на английски Public Health) е равнозначно на бягство от Европа. Впрочем, нашите предци от капиталистическа България явно са били по-европейци, защото още през 1929 г. приемат един авангарден за времето си закон, назован “Закон за опазване на общественото здраве”. 

Читателят може да ми опонира: “Защо излишно усложнявате нещата?”. И той принципно ще е прав - не трябва простото и очевидното да се замъгляват изкуствено. Но в случая нещата са усложнени и замъглени, независимо дали ще напиша тази реплика или не.

Проблемът за точните думи, особено за наименованията на здравни институции и нормативни актове не е подробност, а е принципен и витален проблем. Защото:

Първо, наименованията са паспорт - по тях идентифицираме явленията и процесите на здравната реформа.

Второ, ако думите и наименованията са белязани с чертите на хаоса, това е признак на хаос в общата концепция, във философията на нашата здравна реформа.

А това едва ли е подробност, с която можем да се примирим. 

---

Адрес за кореспонденция: Проф.д-р Веселин Борисов, д.м.н. 1527 София, ул."Бяло море" 8; Факултет обществено здраве.