Пълен текст

С противоречиви чувства - радост и недоумение - прочетох огромното заглавие на първа страница във в. ”Новинар” от 5 септември: “6000 лева стана докторската заплата”. Първото ми чувство (радостта) бързо угасна, тъй като за добро или зло съм добре осведомен за заплатите на огромна част от българските лекари. За всеки случай позвъних на шефа на една от типичните болници у нас. Заплатата на редовия ни лекар е 260 лева - отговори ми той.

Темата за лекаря винаги е вълнувала обществото и в условията на здравна реформа тя се превърна в любима тема на медиите. И това е разбираемо - истината за лекаря в огромна степен ще ни даде и истината за здравната реформа у нас. Полуистината за българския лекар обаче може да изиграе ролята на груба неистина при формиране на общественото мнение и при управлението на здравната реформа.

Къде е истината за българския лекар и за неговата заплата? Оказва се, че това е един от най-трудните за отговор въпроси през последните десетина години. Защото истината е винаги максимално конкретна. Любимите ни средни аритметични замъгляват общата картина и по същество скриват истината.

Не е възможно да дискутирам общия и особено икономическия портрет на лекаря, без да засегна следните обстоятелства:

1. Лекар е доста общо понятие, подобно на юрист, журналист, депутат и т.н. В заплатите на лекаря изобщо, на юриста изобщо, депутата изобщо се крият съотношения в рамките на едно към десет, едно към двадесет и повече. Оказва се, че цитираната по-горе цифра 6000 касае “гинеколозите, очните и сърдечните лекари”. Но те са само малък процент от близо тридесет и четирите хиляди лекари в България. И дали тази цифра се отнася за всички “гинеколози, очни и кардиолози”? В медийната информация се твърди, че “средният приход” на специалист месечно е 3000 лева. На кой специалист? Болничен, извънболничен, университетски, на всички специалисти? И къде (засега поне) работят най-изявените специалисти - в болниците или извън тях? Ако се окаже, че те са в болниците, полезно ще бъде публикуването на щатните заплати на болничните специалисти, да ги види обществото в ерата на прозрачността. Смея да предполагам, че ще рухне митът за добре печелещия лекар. Болничният специалист получава неколкократно ПО-МАЛКО от извънболничния с всичките негативни последици от това ЗА ПАЦИЕНТА. Какво да мисля тогава за здравната реформа - това нейна цел ли е, или страничен ефект?

2. Знаем, че в САЩ на челно място в класациите по възнаграждение са адвокатите и лекарите. В Западна Европа те са някъде на 5-6 място сред останалите професионалисти. Тъй като у нас за първи път срещам в печата цифрата 6000 за официална заплата, следва да се уточни наистина ли лекарите са номер едно в България “по приходи”. Познавам отблизо стотици лекари от всички специалности в цялата страна. Техният жизнен стандарт не говори за челно място по финансови критерии.

Не отричам, че ОТДЕЛНИ ЛЕКАРИ, групи лекари (важно е да се разбере кои са те!) изненадват с финансовите си възможности. Но тук разисквам въпроса за лекарското съсловие като цяло (ако не го видим като цяло, то не би било съсловие, задължително членуващо в съсловна организация).

3. Но всъщност за какво става дума? 6000 лева лоша или добра заплата е, критикуема ли е? Та в мечтаната от нас Европа заплатата на лекар специалист е няколко пъти по-висока. Във Великобритания лекар консултант получава годишно не по-малко от 70 000 паунда (200 000 лева), редовият GP - 55 000 паунда, равни на 150 000 лева.

В критичен управленски аспект проблемът със споменатите “6000 лева” не е в самата цифра. Какво по-хубаво от това българските лекари да са по-близо до европейските по заплати! Проблемът е: за реален труд и здравен принос ли са тези “6000 лева”. Ако не е така, ОТГОВОРНОСТТА пада върху управлението на здравната система, на здравната каса, на здравната реформа у нас. Известно е, че Здравната каса работи по ясен договор с лекарите и ако лекарите незаслужено вземат 6000 лева, то ЗА КАКВО СТАВА ДУМА - за критика на лекаря или за самокритика на НЗОК?

Нашето общество би трябвало да се интересува не толкова от абсолютната цифра на заплатата на лекари рекордьори, а доколко лекарският труд е адекватно и ДОСТОЙНО възнаграден - в интерес на същото това общество. Неадекватно, недостойно възнаграденият лекар е безполезен и дори ВРЕДЕН за обществото. Търсете корените на корупцията и черния пазар в здравеопазването не другаде, а в несправедливото официално възнаграждение на лекаря. Та цитираният от мен по-горе лекар с официална заплата 260 лева пред каква дилема е изправен? - Примирение с тази цифра или “нещо отгоре”, което често става “нещо отдолу”.

4. Нужно е да се изяснят смисълът, ролята и отражението на допълнителния труд на лекаря. В тиражираната информация се твърди, че споменатите 6000 и 3000 лева “са само сумите, които докторите получават по договор с НЗОК. Повечето от тях обаче заработват и отгоре на частно”. Тук лекарите не са уникални - същото може да се твърди и за юристите, и за депутатите… Проблемът е не в “нещото отгоре на частно”, а в качеството и ефекта на допълнителния труд - доколко той е полезен за обществото, доколко той е рисков за лекаря.

Представете си болничен лекар с официален 8-часов работен ден и допълнителен 3-4 часов труд. Ако освен това е вярно, че лекарят следва да поддържа професионалното си ниво чрез самоподготовка и научна литература (да приемем 1-2 часа дневно), то при получения обективно 12-13 часов работен ден нека обществото прецени двойния ефект от амортизиращия се лекар - за пациента и за самия лекар. Нека за уточнение се поинтересуваме колко лекари (особено хирурзи), сравнено с други професионалисти, са жертва на миокарден инфаркт, каква е средната продължителност на живота при лекарите. Тук те наистина са рекордьори. И допълнителният труд на лекаря е жертвено решаване на проблема с лекарската заплата - той не е нито приемлив вариант за по-високи приходи, нито оправдание за официално дадената му ниска основна заплата от обществото.

На какво се дължи склонността към широка разгласа на непълна, следователно неточна информация за лекарските заплати?

Възможни са няколко причини: чисто човешка завист, небрежност към точността, търсене на любопитния факт... Има и още една възможна причина - служебен интерес на администратора, целенасочено фокусиране към “високите” лекарски доходи. Явно е, че е нужна и изгодна за някого натрапливата информация-дезинформация на обществото за заплатата на лекаря?

Преместването на ФОКУСА, насочването на общественото мнение към образа на лекаря, а не към здравно-политическите решения, не към лабиринтите на здравната реформа, към нейното управление и отговорността за нея, има елементарен, но важен ефект - противопоставяне между лекаря и пациента, между лекаря и обществото. Не друг, а лекарят е виновен за провала на здравната реформа. Това е отдавна известната приказка за ЛОШИЯ ЛЕКАР, удобно използвана от всеки, който е отговорен за влошаване качеството на медицинската помощ. За нашата здравна реформа неумолимо е настъпило време за откровение. Но по-удобно и нерисково е да водим частични разговори за лекаря и неговите слабости, вместо да представяме на обществото цялостни достоверни анализи за реалния ефект от промените в здравеопазването.

Лекарят, разбира се, не е безгрешен. Но все по-ясно се оправдава философията, че повечето от грешките В медицината не са грешки НА медицината, а са слабости на организацията и на МЕНИДЖМЪНТА на здравната дейност. Още Жан-Жак Русо ни напомня: “Слабостите са характерни не толкова за човека, а за зле управлявания човек”.

Практиката чрез умели спекулации да се прехвърлят слабостите на здравната система върху крехките плещи на лекаря не е от вчера. Това обаче е практиката на самоизмамата. Не лекарят, а обществото чрез своите здравни политици и мениджъри създава здравната система и определя МЯСТОТО на лекаря в нея. Общество, което подценява лекаря, надценява своите възможности. Актуално звучат класическите думи на Бърнард Шоу “Лекарят днес се нуждае много повече от нашата помощ, отколкото ние от неговата”.

Ключът към ефективния лекар е в ръцете на обществото. Но за да се превърти успешно този ключ, здравните политици, здравните законодатели, медиите (будната обществена съвест) трябва да отговорят неотложно и ясно на въпроси за здравната реформа по същество. За да не изпадна в теории, си позволявам да изредя следните съвсем конкретни въпроси:

· Може ли да има високо етични лекари при недостатъчно етично отношение към тях?

· Може ли свободният пазар да бъде единствената магическа пръчка на реформата в здравеопазването?

· Ще участва ли във формирането на лекарската заплата съсловната организация, в която лекарят членува по закон и плаща членски внос? Подвъпрос: кои други професионалисти в България, освен лекарите и стоматолозите, задължително членуват в съсловна организация?

· Може ли компетентен лекарски преглед да струва по-малко от фризьорска услуга?

· Как са направили така, че висококвалифицираният всеотдаен лекар получава осезаемо повече от неуморимия лекар-комбинатор тип Остап Бендер?

· Трябва ли да бъде достъпен за страничен и обществен контрол всеки договор между Здравната каса и лекар специалист на частна практика?

· Има ли монопол, когато началник на отделение в болница работи и в извънболничния си частен кабинет чрез договор със Здравната каса?

· Кой носи главната отговорност за евентуален “черен пазар” в дадена болница - отделните лекари, началник-отделенията или изпълнителният директор?

· Кой е отговорен за допуснатия конфликт между болничните и извънболничните лекари и кога той ще бъде решен?

Всички тези и други БАНАЛНИ въпроси очакват своите НЕБАНАЛНИ отговори и решения в интерес не толкова на лекаря, колкото на българския гражданин.