Резюме

Заплащането на труда е сърцевината на управлението на човешките ресурси. Централното планово здравеопазване предопределя някаква уравниловка, която не позволява пълноценно управление. Пазарните механизми на здравната реформа трябва да стимулират изпълнителите, но не да заменят здравеопазването с пазар. Мотивирането на медиците изисква допълнително финансиране. Фонд работна заплата, осигурен от държавната субсидия, не дава възможност за използване възнагражденията като икономически лост. Допълнителното финансиране от НЗОК се извършва на базата на договорените в НРД обем дейности и величина на заплащането им. Дейностите не са остойностени и не са заплатени изцяло. Делът от приходите от Касата за трудови възнаграждения е 40%. Новата здравна система изисква болниците да са търговски дружества. Това се използва за маскирането на държавната субсидия като договаряне между МЗ и болниците. Грешна крачка на национално ниво е договарянето на ФРЗ за 10% по-малко персонал от предходната година. Това компрометира старта на реформата. Цялата революция прие формата на замяна на източника на недостигащи средства. Администрирането с етикет “пазар” води до демотивация вместо до стимулиране и желание за участие на изпълнителите. Маскирането на реалните финансови взаимоотношения между субектите в здравеопазването създава предпоставки за проблеми пред болничния мениджмънт на следващия етап - разпределението на допълнително получените средства между изпълнителните на лечебната дейност в болниците.