ЗДРАВЕН МЕНИДЖМЪНТ - първа национална
    конференция с  международно участие
Стара Загора, 8-9 май 2003 г.

МЕДИИТЕ И КОНФЕРЕНЦИЯТА

            В работата на Конференцията взеха участие 12 журналисти и представители на местните средства за масово осведомяване – телевизия, радио, преса и 2 централни ежедневника. На всички бяха раздадени поканата за участие и брой 3/2003 г. на списание “Здравен мениджмънт”. Проведоха се две пресконференции – преди откриването и след закриването на Конференцията. Поради проявения силен интерес към дневния ред и темата на кръглата маса се осъществиха интервюта с организаторите и гостите на форума, а по желание на отделни журналисти се организираха срещи с водещи за страната специалисти, за да получат изчерпателни и професионални разяснения.

            Местните радио и телевизия излъчиха в сутрешните си новинарски блокове кратки съобщения за работата на Конференцията.

            Алекс Калоянова публикува във в. “Нощен труд” от 09.05.2003 г. пространно интервю “Доброто здравеопазване става и с малко пари” с проф. Воденичаров в качеството му на декан на Факултета по обществено здраве в обем почти една страница. В отделна рамка със снимка бе посочен акцентът – “Поводът: Международен здравен форум”. На въпроса за очаквания ефект от Конференцията проф. Воденичаров подчертава потребността от нова генерация медици, които да са с предприемачески дух поради широкото навлизане на пазарните механизми в здравеопазването. Чисто медицинските познания на здравните мениджъри ще имат все по-малко значение, ако искат да имат по-малко трудности и проблеми в управлението на лечебните и здравните заведения. Как ще сработят беднотията в здравеопазването и предприемачеството? Отговорът: “Погрешно е схващането, че здравеопазване се прави с много пари. Добро здравеопазване се прави с интелект, организация и накрая с пари. Американците казват: Дай ми добра идея, от която идват големите пари. А ние правим точно обратното. Непрекъснато искаме готови пари, мислейки, че знаем как да ги управляваме. А ние нито знаем, нито можем. И оттук идва безкрайният дефицит. Не може да сложиш добър лекар клиницист на управленска длъжност и да мислиш, че щом добре лекува, значи ще управлява прекрасно. Често този човек е най-лошият управленец, защото е учил нещо съвсем друго. Предприемачеството е вродено чувство, как ще се появи то у всеки медицински шеф? Нека най-напред да обучим хората, да има стандарти и критерии и тогава да преценим. Постепенно пазарът ще ги отсее. Да осигурим реален старт на управленски професионализъм, който е много труден в здравеопазването Обучението ще превърне средния ешалон медицински управленци в можещи хора. Кога завършва първият випуск лекари мениджъри? Още тази година, която е решаваща за реалния старт на управленския професионализъм в здравеопазването. МЗ трябва да подготви и съответните нормативни документи. Завършващите ще знаят как с малък разход да увеличат медицинската полза. Ще използват политиката на приоритетите. Няма да се страхуват от преструктуриране на дейности, да закриват нефункционални структури. И това е само началото. С какво ще помогнат чуждите гости? Освен докладите, те ще подготвят проекти за сътрудничество с Медицинския университет – София, и Тракийския университет – Стара Загора. Ще има възможност за специализации по международните стандарти. Какво й има на здравната ни реформа, сбъркана ли е? Много може да се спори дали това не беше фалстарт на реформата. Трудно обяснимо е разкъсването на доболничната и болничната помощ. Нямаше публичен дебат за здравната реформа, който да предшества вземането на решения, защото всички решения в здравеопазването трябва да се взимат с консенсус. Реформата започна да се прави от малък кръг посветени хора, които си мислеха, че само те знаят тайната как да върви тя. Даже не съм сигурен, че точно те са от “Клуба на знаещите”. Никой не е казал още какво реформираме: финансирането, структурите или тяхната ефективност. Не се знаят сроковете и кога ще приключи. И какво ще донесе реформата на населението: по-качествени грижи, възможност за избор на специалисти, ефективност на болниците с малки разходи? Не са ясни приоритетите на нашата здравна политика. И изобщо здравето приоритет ли е? Не се дава и гласност на резултатите, за да се коригират, но пак след дебат. И все пак реформата непременно трябва да продължи и по-бързо да се включи и болничната помощ.

            Лена Генова публикува своите впечатления във в. “Старозагорски новини” от 10.05.2003 г.: “За истинска здравна реформа трябват нов тип мениджъри”. Тя започва с думите на проф. Воденичаров, че нова генерация здравни мениджъри е нужна, за да проработи реформата в здравеопазването. Очертана е целта на конференцията – да стартира широка дискусия върху значимостта на професионалния здравен мениджмънт, доколкото основният проблем на буксуващото здравеопазване е липсата на организационна култура. Журналистката цитира проф. Овчаров - ректор на Медицинския университет – София, че неуредиците в реформата са много, че вкарването на клиничните пътеки в болниците размива ясната картина на болестите, защото, за да бъдат обслужени по клинична пътека, платена от здравната каса, пациентите масово се приемат с подменени диагнози. В страните с работещо здравеопазване всеки има карта за здравно осигуряване, която важи навсякъде, а лекарят може лесно да провери дали редовно са внасяни парите за здраве. У нас обаче всеки може да се “закачи” за услугите, заплащани от здравната каса, само като си плати за няколко месеца здравната осигуровка и избере личен лекар. Тази система според проф. Овчаров трябва да бъде коригирана. Авторката акцентира и върху проблема за отсъствието на оценка за рейтинга на здравната реформа. Няма оценка за ефективността на лечебните заведения, направена от независими експерти. Няма оценка и на реалните здравни потребности на населението по региони.

            Анжелина Велчева от “Здравна поща” публикува материала “Необходим е анализ за ефективността на здравната реформа”. В него тя специално се спира на дискусията около кръглата маса на тема “Предизвикателствата на здравната реформа”. Посочва се един от изводите на участниците относно потребността от анализ на здравната реформа. Съобщава се за предложението на д-р Антония Първанова и проф. Овчаров да се създаде експертна група, която да анализира ефективността от здравната реформа. Акцентира се върху целта анализът да предизвика широка обществена дискусия по темата. Авторката споменава и факта, че тази комисия ще подготви доклад, който ще внесе в комисията по здравеопазване при 39-то Народно събрание като основа за законодателни инициативи в областта на здравеопазването. Споменава се и за предложението да се разработи Закон за защита на пациента и напомня, че такъв вече е внасян в Народното събрание, но е върнат за първо четене. Описва се участието на д-р Антония Първанова, която е съобщила за разработването на Закон за общественото здраве и го е определила като конституция на здравеопазването у нас. Съобщава се за предложението на участниците в Конференцията да се създаде банка кадри за директори в здравеопазването, основно изискване за които да е получаването на магистърска степен по специалността обществено здраве.

            В. “Тракия труд” от 13.05.2003 г. под заглавието “Евросъюзът обучава наши и гръцки медици” поднася информация от интервюто с проф. Кириопулос от Националното училище по обществено здраве в Атина, Гърция. В статията акцентът се поставя върху изпълнението на европейската програма “Интеррег’, финансирана от Европейския съюз – етапът “Интеррег 3” по сътрудничество на системите на здравеопазване на Балканите в борбата с болестите и подготовката на здравни мениджъри. Посочва се, че един от приоритетите е създаването на университетска мрежа за обучение на лекари и други медицински кадри. Националната школа по обществено здраве в Атина е координатор на програмата. Според проф. Кириопулос през лятото на 2003 г. предстои първата среща между специалистите, на която ще се обсъдят подробностите и стартирането на курсове за обучение. В изпълнението на програмите ще се включат и други страни, като Албания и Македония. Конкретен резултат от трансграничното сътрудничество между България и Гърция е разкриването на нови центрове за здравна помощ в Гоце Делчев и в гр. Драма още през тази година. За реализирането на проектите между двете съседни страни се предвижда да бъдат отпуснати 11.5 млн. евро, което бележи ръст от няколко пъти в сравнение с финансирането на досегашните проекти. “Интеррег 3” се ориентира към разработване на проекти, насочени към подобряване качеството на здравната помощ за населението. Според проф. Кириопулос “Интеррег 3” ще съдейства за разработване на по-цялостна стратегия за работа между страните участнички в програмата.

 

Към съдържанието на брой 4, том 3, 2003 г.

Към "Конференции"