ЗДРАВЕН МЕНИДЖМЪНТ - първа национална
    конференция с  международно участие
Стара Загора, 8-9 май 2003 г.

 

Първи доклад:

След продължителни дебати върху темата и съдържанието на нашия доклад, с доц. Живко Караколев решихме да вървим по пътя на следната логика:

На първо място: Да очертаем същността и значението на общественото здраве.

На второ място: Да очертаем ключовите разлики между медика и мениджъра.

На трето място: Да очертаем пътищата за преодоляване на тези разлики.

На четвърто място: Да очертаем пътя за формиране на нова генерация здравни мениджъри, способни да посрещнат предизвикателствата на формиращия се пазар за здравни услуги.

От тази гледна точка бихме нарекли Факултета по обществено здраве при Медицински университет - София – новатор, а Медицинския факултет - Стара Загора – смел експериментатор.

 И така – общественото здраве, известно по света като Public Health, е науката и практиката за поддържане, стимулиране и възстановяване на здравето. Сферата на интерес и дейност на Public Health е популационното ниво на здравето. Подчертавам популационното, а не индивидуалното. Затова по необходимост public health е интердисциплинарно знание – то кумулира и използва факти, подходи и методи от областта на социологията, политологията, икономиката, етиката, демографията, епидемиологията, статистиката и др. В страните от Европейския съюз public health се намира сред водещите общи национални приоритети и в частност сред здравнополитическите приоритети.

  Ние разглеждаме общественото здраве едновременно като елемент от медицината, но и като интегриращо цяло. Общественото здраве е образно казано и във, и над медицината. То е във медицината дотолкова, доколкото се занимава с нейния предмет – здравето. То е над медицината дотолкова, доколкото здравето се разглежда в контекста на обществото, на общественото развитие. И тук искам да подчертая:

 Социалната медицина се стреми да разглежда проблемите на организацията и управлението през призмата на отделния пациент. Общественото здраве се стреми да разглежда проблемите на здравния мениджмънт през призмата на обществените потребности.

 Социалната медицина се медикализира и се превръща в една от медицинските дисциплини. Общественото здраве се социализира и се превръща в обществена наука за здравето на човека. Социалната медицина се стреми да слезе до проблемите на заболяването на отделния човек. Общественото здраве интегрира здравната проблематика на цялото общество. Социалната медицина организира мерки за отстраняване на отделното заболяване. Общественото здраве организира мерки за промоция на здравето.

Социалната медицина организира преди всичко управлението на болестта. Общественото здраве организира управлението на здравето.

Ето защо социалната медицина наред с медицинската етика, икономиката на здравеопазването, здравния мениджмънт, медицинското право и медицинската информатика се превръща в елемент на общественото здраве.

 При това с оглед на актуалните изисквания и значимостта на извършващата се здравна реформа ние сме извели на предна позиция проблемите на здравния мениджмънт. Нашето здравеопазване се нуждае от нова генерация здравни мениджъри, способни да посрещнат предизвикателствата на формиращия се пазар на здравни услуги. те трябва да носят в себе си духа на предприемача и респекта към принципите на медицинската етика. Те трябва да съчетават в себе си логиката на медика, която е логика на резултата с логиката на икономиста, която е логика на превращение на материалните ресурси.

 Здравната реформа има нужда от учени, а не от апологети, за да се превърне в работно ежедневие, водещо до по-добър здравен статус на нашето общество.

 Ключовите разлики между медика и мениджъра съгласно книгата “Седемте разлики между медика и мениджъра” са:

Разлика № 1: Медикът е формиран да мисли индивидуално. Той има индивидуален подход към своя пациент. За разлика от него мениджърът е формиран да мисли глобално.

Разлика № 2: Когато става въпрос за изразходване на ресурс, медикът е склонен да мисли за медицинската полза, докато мениджърът мисли за ефективността.

Разлика № 3: Медикът мисли преди всичко за обезпечаване на медицинската дейност, а мениджърът – за обезпечаване на ресурса.

Разлика № 4: Медикът няма финансова образованост. Мениджърът е икономически образован.

Разлика № 5: Медикът често подценява и не разбира ролята на организацията. Мениджърът най-напред обмисля организацията.

Разлика № 6: Медикът мисли как да спечели от определени строго дефинирани дейности. Мениджърът – как да спечели от значими статистически съвкупности.

Разлика № 7: Поради липсата на достатъчна подготовка, медикът е склонен само да разпределя средствата, докато мениджърът управлява ресурсите.

Преодоляването на посочените разлики е възможно единствено по пътя на обучението. Именно обучението трябва:

1.       Да идентифицира разликите.

2.       Да посочи специфичните задачи за преодоляването им.

3.       Да формира нова генерация здравни мениджъри, интегриращи логиката на медика с логиката на икономиста.

Най-ясната и проста формула за ефективността в здравеопазването е отношението на ползата (медицинска) към ресурса. Това изглежда така:

E =		П
		Р

Е – ефективност; П – полза (медицинска);

Р – ресурс

 Стремежът на мениджъра е да увеличава ефективността. Стремежът на медика е да увеличава ползата (медицинска). Интелектуалното предизвикателство пред медика е поставянето на диагнозата. Правилно поставената диагноза обуславя адекватно лечение и положителни резултати. Логиката на медика е логика на резултата. Ето защо медикът се стреми да подобри диагностиката, т. е. медицинската полза, без да се интересува от ресурса. Ако следваме единствено логиката на медика, ние ще инвестираме за да увеличим медицинската полза, подобрявайки диагностиката чрез обзавеждане на модерна лаборатория и покупката на скъпоструваща апаратура. Разходът на ресурс в този случай е значителен. Формулата придобива следния вид:

E' =		П'
		Р'

Виждаме, че малкото увеличение на медицинската полза - П', за сметка на значим разход - Р', води като цяло до намаляване на ефективността - Е'.

Логиката на икономиста е логика на рационално използване на ресурса. Икономистът се стреми да ограничи и по възможност да намали разхода. При това той не се интересува от медицинската полза. При ограничаване на ресурса често пъти медицинската полза рязко намалява. Получава се следното:

E'' =		П''
		Р''

Ресурсът е намален - Р'', но за сметка на рязко намаляване на ползата - П'', което води до общо намаляване на ефективността - Е''.

Виждаме, че и в двата случая имаме намаляване на ефективността, т. е. намаляване на конкурентноспособността и оскъпяване на услугата.

Новата генерация здравни мениджъри преследва увеличение на ефективността. Те правят разумен баланс между медицинската полза и ресурса в полза на ефективността. За да може да постигнат това, те трябва да съчетаят в себе си логиката на медика с логиката на икономиста. Ето защо медицината трябва да се икономизира, а икономиката да се медикализира.

Здравният мениджър може да постигне при слабо увеличение на ресурса значително увеличение на ползата (медицинска), при което ефективността изглежда така:

E''' =		П'''
		Р'''

Е'''- увеличена ефективност; П'''- увеличена медицинската полза и

Р''' – леко увеличен ресурс.

Как постигат това мениджърите?

Чрез политика на приоритетите.

Подчертаваме: чрез политика на приоритетите.

Ето защо когато решаваме да извършим мащабни промени в здравеопазването, трябва да следваме два основни принципа:

1.       Публичен дебат. Колкото повече и колкото по-различни групи от населението бъдат въвлечени в него, толкова по-добре.

2.       Консенсус. Крайните решения в здравеопазването изискват консенсус. Необходимо е да минем през дебата, но да стигнем до консенсус.

 В здравеопазването повече от която и да е друга сфера на човешката дейност е необходимо да мислим и да се обръщаме към съюза и – и, и да загърбваме алтернативата: или – или.

 

Към съдържанието на брой 4, том 3, 2003 г.

Към "Конференции"