Пълен текст

Адрес за достъп: http://rusmedserv.com/article/articleprint/652/-1/107/

Адаптацията на традиционните системи на здравеопазване към условията на пазарните отношения, изследването на медицинската дейност от гледна точка на производството и продажбата на медицински услуги, разкриването на действието на икономическите закони при организацията и осъществяването на лечебно-диагностичния процес са обективни реалности на съвременния етап от развитието на медицината и здравеопазването по отношение на тяхната динамична същност и търсенето на нови организационни форми при опазване и укрепване здравето на населението.

Според автора независимо от прилаганите съвременни технократични подходи при оценката на медицинската дейност и анализа на здравната система като един от производствените сектори на държавната икономика, в основата на методите и начините за лечение, както и през предходните исторически периоди на обществени отношения, се запазват фундаменталните противоречия във взаимоотношенията между среда и човешки организъм. Именно факторите на външната среда и вътрешното състояние на човека пораждат определени обективни потребности и построяване на система от съответни дейности за тяхното удовлетворяване.

Известно е, че социалномедицинското значение на здравните проблеми на личността може да се разглежда от различни позиции, три от които са основни: 1. Смъртността като процес на умиране. 2. Загубата на здраве и трудоспособност (болест, временна и трайна нетрудоспособност). 3. Ограничаването на свободата на жизнена дейност на индивида (загуба на “качество на живот”). В съответствие с тези условни равнища на социалномедицинските проблеми на индивида възниква обективно усещане, възприемано като недостиг на нещо: способност да се живее, способност за труд, способност на човека да е здрав и т.н. В маркетинговите системи подобни усещания се характеризират като “нужда” и пораждат определени индивидуални и колективни потребности в съответствие с индивидуалността и културното равнище на личността.

Ако медицинската дейност, като целенасочена дейност, носи обективна полза за отделното лице, тя винаги притежава обществена полезност, т.е. доколкото е полезна за личното здраве, дотолкова е полезна и за общественото здраве. Самото здраве не е в пазарно обращение [1]. Специфичните медицински нужди формират потребности от медицинска помощ. Част от тези потребности, придобивайки маркетинговата същност на търсенето, пораждат пазар на здравето с неговите целеви функции и съответно предлагане на медицински дейности.

Авторът приема за правилно човешките потребности, условно определяни като медицински, да се отнесат към споменатите три равнища на социалномедицински проблеми. Чрез този подход се отделят три групи (комплекси) от основни потребности, свързани с необходимостта от получаване на медицински услуги: 1. Нуждата да се живее. 2. Потребността човек да е здрав и със запазена трудоспособност – а) желание за връщане към нормата при временна загуба на трудоспособност, б) желание да се запази определена “ниша” на трудоспособност при инвалидност. 3. Потребността от най-висша степен на свобода за реализиране на жизнена дейност (физиологична, психосоматична, социална), т.е. в този случай състоянието на потребност се характеризира с желанието за достигане в най-висша степен на “качество на живот”.

По тази логика авторът очертава границата на своеобразното социално-икономическо поле на взаимоотношения между пациента и лекаря. Така се построяват макар и условни, но напълно определени, граници на пазара на медицински услуги, в чиито рамки обективните човешки потребности закономерно взаимодействат с категориите на маркетинговата система на здравеопазването.

Съвременният маркетинг, от една страна, включва определена среда на функциониране на конкретната социално-икономическа структура за удовлетворяване на потребителското търсене, а от друга – съдържанието и формата, определящи системата на маркетинга. По тази линия на разсъждение пазарът на медицински услуги се интегрира в определени предели на конкретните потребности и същевременно получава реална възможност по определен начин да бъде логически разделен на сегменти. Така в системата на медицинския маркетинг (предлагането на медицинска помощ) на най-високото равнище на сегментиране на пазара на медицинските услуги закономерно ще се отделят три основни направления със специфични форми на предлагане на медицински услуги и удовлетворяване на медицински потребности (границите между тези пазарни сегменти в определена степен са условни).

I. Предлагането на медицински услуги по опазването на живота (в частност през перинаталния период, при екстремални състояния, застрашаващи живота на пациента, през периода на преклонна възраст и др.). Авторът условно определя този сегмент от пазара на здравето като “маркетингов сегмент на живота”.

II. Предлагането на медицински услуги за възстановяване на здравето, възстановяване и опазване на определено равнище на трудоспособност при временната й загуба. Детайлизирането на видовете медицински услуги в този сегмент се осъществява по направленията: а) медицински услуги, насочени към лечение на остри и недопускане на изостряне на хронични заболявания; б) медицински услуги, насочени към недопускане на превръщането на временната загуба на трудоспособност в трайна (инвалидност); в) медицински услуги по опазване и поддържане на определена степен на хроничното състояние и инвалидността. Този сегмент на пазара на здравето условно се означава като “маркетингов сегмент на болестта”.

III. Медицински услуги, опазващи и поддържащи състоянието на относително здрав организъм (имунопрофилактика, диспансеризация и т.н.). Този сегмент се характеризира като “маркетингов сегмент на здравето”.

Като се опира на подобен методологически подход, авторът смята за рационално да се съпостави, от една страна, определен сегмент от пазара със специфичните функции на медицинския труд, а от друга – да характеризира тези функции не просто от гледна точка на хуманитарната мисия на здравеопазването (лечението), но и да даде на отделните видове и определените съвкупности от медицинските услуги икономическа характеристика, съответстваща на конкретния пазарен сегмент. Такова сегментиране на пазара на здравето е обосновано именно от гледна точка на икономическата целесъобразност, определената унификация и в частност - възможността за изчисляване рентабилността на медицинската дейност.

Така при предоставяне на медицински услуги, насочени към опазване живота на пациента, хуманитарната мисия на здравеопазването и етичната страна на медицинската дейност са по-предпочитани в съвременното общество от гледна точка на икономическата целесъобразност, въпреки че който и да вид дейност трябва да се изрази с икономически характеристики, ако тази дейност се разглежда в рамките на маркетинговите отношения. Именно в този сегмент на пазара забележимо се “оголват” същностните противоречия, определени с категориите “медицинска помощ” и “медицинска услуга”.

Разкриването и разрешаването на обективните вътрешни противоречия между тези категории насочва отделните автори [1] - според И. А. Тогунов - към логическото заключение: на заплащане подлежи медицинската услуга, а не медицинската помощ. В рамките на мероприятията по оказване на медицинска помощ на възстановяване подлежат щетите, понесени при изпълнение на съвкупността от определени медицински действия. Според автора подобен методологически подход е дълбоко погрешен. Първо, в този случай се налага детайлно да се разграничат видовете медицинска дейност за оказване на медицинска помощ и на медицински услуги, което не винаги е еднозначно, и един от критериите за различие е определянето на икономическата съставляваща, т.е. очевидно по начало не е възможно да се съпоставя “медицинската помощ” с маркетинговите характеристики, което незабавно изключва пазарните противоречия на тези категории. Второ, при задължително безпристрастното решаване на икономическата страна по предоставянето на медицинска помощ под формата на възстановяване на материалните и ресурсните щети, невъзможно е да се определят чрез каквито и да са квалиметрични критерии необходимостта и достатъчността на конкретен обем медицински процедури. При такъв подход по принцип се изключват конкурентните преимущества на видовете и начините на медицинска помощ. Ето защо категорията “медицинска помощ” закономерно се разглежда само извън рамките на маркетинговите отношения на лекаря и пациента. С пренасянето на тези отношения в полето на пазара започват да действат други закони, при което такива елементи на системата на маркетинга, като удовлетворяване на потребности и търсене от страна на пациента (клиента), предлагане на медицински услуги и лечебни действия под формата на медицински процедури, универсално и еднозначно характеризират целевите функции на пазара на здравето.

Авторът “еднозначно” приема, че в маркетинговите системи на здравеопазването няма място за понятия като “медицинска помощ”, а съществува пазарният елемент “медицинска услуга”. Медицинската помощ е категория на непазарните отношения между лекаря и пациента. В най-добрия случай определена съвкупност от медицински услуги и адекватни на тях други елементи от системата на маркетинга могат обобщено да се характеризират като медицинска помощ.

При предоставянето на медицински услуги в маркетинговия сегмент на болестта, в който потребностите и търсенето на медицински процедури се определят от временните нужди при отклонения в психосоматичното състояние на клиента (заболяване), икономическите фактори започват да играят определена роля. Задача на изследователите е да опишат тази пазарна същност на медицинската помощ, да обосноват мястото, степента на влияние и преобладаващите фактори на маркетинговите взаимоотношения в системата от други елементи, характеризиращи “непазарните” отношения между лекаря и пациента.

В съвременното цивилизовано общество медицинските услуги на пазара на здравето, насочени към удовлетворяване на потребностите от подобряване “качеството на живот”, могат да се характеризират с висока степен на икономическа рентабилност (доходност). При съвременните условия в структурата на тарифата на медицинските услуги по същество следва да бъдат заложени икономическите разходи за производство на медицински услуги, възможни в другите два сегмента на пазара на здравето – “маркетингов сегмент на живота” и “маркетингов сегмент на болестта”. Освен това пълното удовлетворяване на нуждите на потребителите в този сегмент на пазара на здравето в голяма степен е свързано не с лечебна медицинска дейност, а се определя от други индивидуални, природни и социално-икономически фактори.

Предложеният подход към основите на сегментирането на пазара на здравето позволява в рамките на посочените направления: да се провеждат по-нататъшни изследвания, да се изучат видовете търсене на определен вид медицински услуги във всеки от сегментите; да се определият размерът, ръстът и привлекателността на сегмента на пазара на здравето по обективни критерии, като се използват традиционните медико-статистически показатели, разумно съпоставени с икономическите характеристики на маркетинговите отношения между лекаря и пациента.

(Използвана литература: 4 източника)

Адрес за кореспонденция: Д-р Добрин Кръшков – главен асистент, Катедра “Здравен мениджмънт”, Факултет “Обществено здраве”, Медицински университет – София 1227, ул. “Бяло море” № 8, IV етаж, стая 45, тел. (02) 9432-389, e-mail: jhm_dnk@hotmail.com; dkrashkov@mail.bg; dobrinkrushkov@hotmail.com