Пълен текст

Преди време един мой приятел по повод пътуване казваше, че бързането е признак на лоша организираност или просто казано - липса на организация. Впоследствие много пъти съм се замислял и неговата мисъл се е оказвала вярна относно най-различни аспекти – лични, служебни и т.н.

Много добри идеи и проекти са се провалили заради лошата им организация. Вината за това в повечето случаи е на организаторите, отговорни на тяхното изпълнение (мениджърите), поради некомпетентност, липса на съответната подготовка и на желание да я придобият.

В следващия текст искам да дам някои практически насоки за работата на медицинските сестри в съвременните медицински центрове или частни практики. В съвременния интензивен живот всеки трябва да знае добре своите конкретни задачи, за да върви работата като добре смазан и регулиран механизъм. Това е единственият начин една фирма да бъде работеща и конкурентна. Всеки трябва да знае мястото си, да изпълнява задълженията си и да не губи време за дейности извън своята квалификация. Конкретно в здравеопазването нелека част от работата по организиране дейността на здравните заведения се пада на медицинската сестра. Недопустимо е един лекар да се занимава със закупуването и наличието на хигиенни материали, вместо да се грижи за пациентите или да отдели време за повишаването на своята квалификация, а защо не и за тъй необходимата му почивка, след която ще е по-работоспособен. Ето защо е необходимо съвременната медицинска сестра да притежава съответната мениджърска квалификация – да може да организира ресурсите на съответното здравно заведение. Тук се появява необходимостта от компютъра за облекчаване на нейната дейност.

Сигурно нерядко сте се питали, когато става въпрос за заявки за материали, защо се бърза и винаги е спешно, защо на ваше искане се отговаря с “Няма”, след което се донася “от девет кладенеца вода” като оправдания, или защо се натрупват пациенти в определен ден и час и много други защо? защо? защо?... А отговорът в повечето случаи е много прост – лоша организация.

Всичко е въпрос на организация на ресурсите. Кой и как трябва да ги организира е индивидуално за всяка структура. Затова ще дам няколко конкретни примера за организиране на ресурси в здравеопазването, като този процес може не само да бъде облекчен с помощта на компютъра, но дори е невъзможно да се оптимизира без него.

Да вземем например медикаментите и санитарните материали, без които не може да функционира нито един медицински център. Няма значение как се съхраняват в различните случаи – дали в шкафове, или в отделно, определено за целта, помещение, ще го нарека условно склад. Как да се използват рационално и да се управляват оптимално складовите ресурси. Да се поддържат необходимите наличности – без презапасяване и без допускане на критично малко количество (излишен риск за пациентите и стрес за медицинските работници – Ще стигне ли?). Всеки ще каже “вземам повече и така съм сигурен, че ще има достатъчно”, обаче като вземете голямо количество, вие ще замразите парични ресурси, а и не трябва да забравяме, че всяко лекарство или препарат си има годност, следователно, ако сме взели повече, след време ще трябва да изхвърлим неизразходваните, но вече с минал срок на годност и отново да закупим нови. А в медицинския център може да има хиляди такива позиции и ако трябва за всяка една да се следи за годност и същевременно за минимално необходимото количество, най-вероятно ще се заеме цялото полезно време на определен човек. Всичко това може да бъде улеснено с помощта на компютър и програма за складова наличност. При закупуването на всяко лекарство ще се въвеждат количеството, срокът на годност, както и минимално необходимото за това лекарство количество. Ще се отчита всяка опаковка, взета от склада. Компютърната програма ще показва стигането до критичния минимум или наближаването на крайния срок на годност. А на базата на консумацията за предишен период ще може да се прави анализ и консумацията да се планира дългосрочно както по месеци, така и по седмици – по този начин ще се прецизира разпределението на финансовите средства.

Друг пример - създаването на здравна картотека в компютъра ще облекчи всички – здравни специалисти и пациенти. Във всеки момент може да се извади цялото здравно досие за даден пациент, дори да бъде изпратено в друг град, ако се е наложило спешно лечение там, и всичко това може да стане за минути, като чрез бързата реакция може дори да се спаси човешки живот. Няма да се налага пациентът да ходи обратно до вкъщи, защото е забравил рецепта, а и лекарят ще е много по-спокоен при диагностицирането, когато пред него стоят данни от прегледи и изследвания от дълъг период. Разбира се, цялата информация за пациента ще бъде защитена и ще става достояние само на лекуващия лекар, както и ще може да се използва само и единствено в полза на пациента съобразно медицинската етика.

В болниците би било уместно към болничната картотека да бъде включена и база данни с леглата, в която дежурната сестра да проверява ежечасно на кого какво лекарство е предписано за този час или каква манипулация е необходимо да бъде направена.

На компютъра би било уместно да се качат всички графици на лекари и сестри, приемно време по часове, дежурства, да се записват пациенти за преглед и т. н.

Тези и още много други най-разностранни приложения на компютъра ще подобрят организацията на работата в областта на здравеопазването. За целта са необходими две неща – материална база и познания. И двете на фона на направените инвестиции за създаването на един здравен център ще са като капка в морето (един компютър струва неколкостотин долара, а курсът за обучение - стотина лева), но реалната цена на тази капка ще се оцени, когато тя осигури плавното и спокойно функциониране на здравното заведение.

Всеки мениджър, управляващ здравен център, който не оцени нуждата от оптимизиране организацията на работата в здравното заведение, е обречен във всичките си начинания. При нормална конкурентна среда той няма да устои дълго на повърхността, но потъвайки, ще нанесе вреда не само на колегите си, но и на пациентите, които са се доверили на съответното здравно заведение.

Адрес за кореспонденция: инж. Николай Попов – e-mail: [email protected]