Ако разгледаме здравната реформа не само като организационен процес, като пореден административно-законов акт, а като един културен феномен, то веднага възниква въпросът “Каква култура е необходима на здравната реформа?” Културата не само в нейния чисто aнтропoлого-културологичен смисъл, а като проява на медицинската социална културология – защото едва ли можем да си представим днес друг обществен феномен с такова всеобщо значение!
В този смисъл считам самата проблематика на този workshop, в който студентите на НБУ в новата специалност “Компютърни системи и технологии в медицината” и поканените експерти и преподаватели от няколко области дискутират, за много интересна, интердисциплинарно насочена и полезна академична инициатива.
В голяма област на здравеопазването термините “професионализъм”, “професионална медицинска компетентност” се използват най-често абстрактно и с тяхната абстрактност като че ли се изчерпват изискванията за хората, поемащи отговорност за твърде сложния процес на промяна в здравната система (а това са т.нар. “здравни политици - идеолози на схемата”, и здравните мениджъри).
Практиката в други страни, но особено у нас, доказва, че специален риск за здравната реформа носи феноменът медикрация (абсолютният монопол на лекарите в управлението на здравеопазването). Медикрацията се подхранва от илюзията, че чисто медицинската (клинична) компетентност е гаранция за ефективно управление на здравната система. А в света тук участват много широк кръг професионалисти – особено по медицинска информатика, медицинска кибернетика и приложение на компютърните системи и технологии в специализираната област.
Наложен е нов стил на мислене, регулация и вземане на решения – нова култура на управление, базирана на традиции, практика, привързаност към организацията и нови критерии за професионализъм на хората с управленски функции в здравеопазването.
Като такъв модерен критерий аз виждам и киберкултурата на тези експерти, в която да се влага не само съдържанието на термина “кибернетика” – като наука за управление, но и представката КИБЕР – т.е. качеството да произвеждаш отношения и продукти в киберсреда – в диалог с компютри и в интернет общества. Такъв е новият стил на управленска култура на модерното здравеопазване!
Разбира се, съществуват и други аспекти – съставни елементи на управленската култура в здравеопазването – медицинската етика и морал, социално-психологическа култура, култура на работа в екип и Хипократова клетва, които ясно могат да маркират зоните на “модерния” и дори “постмодерен” експерт.
По мое мнение киберкултурата има сърцевинно значение за управленската култура в здравеопазването, тъй като дава знания, ценности и умения за регулиране на противоречивите процеси в здравната система чрез прилагане на новите информационни и компютърни технологии. Без използването на подобни технологии преодоляването на хаоса (неопределеността) в здравеопазването е невъзможно, дори и поради отпадането или минимизацията на субективността в управлението. В днешния свят инфрмацията е най-скъпата суровина, а особено информацията за здравето следва да бъде употребявана по най-добрия възможен начин в интерес на човешкото здраве и живот.
Затова киберкултурата (кибернетичният подход) в здравеопазването след един продължителен период на подчиняване, незнание и игнориране по ненаучни причини следва да преживее с пълна сила своя нов ренесанс и да стане реален фактор в управлението на здравната система и сложните процеси на нейната организационна промяна.
Обучаването на такива специалисти е перспективна цел за академичните звена и у нас. В тази посока аз виждам насочени усилията на новите Програми “Компютърни системи и технологии в медицината” и “Стратегии и мениджмънт на здравното осигуряване”, които НБУ ефективно предлага на своите възпитаници.
Чрез подобни иновационни форми на обучение, какъвто е този workshop, студентите ще се научат не само да изследват, събират и заучават необходимата им професионална информация, но и да придобият новите качества на комуникатори, както и готовност за широко партньорство и екипна дейност с други професионалисти.
На посочените основания приветствам положения труд и усилия да се съберат и да контактуват за размяна на информация толкова интердисциплинарни експерти, студенти и докторанти в благотворната академична среда на НБУ.
Адрес за кореспонденция: проф. д-р Веселин Борисов, дмн – заместник декан, ръководител на Катедра “Здравен мениджмънт”, Факултет “Обществено здраве”, Медицински университет-София, 1227 София, ул. “Бяло море” № 8, IV етаж, Деканат.