Резюме

Днес, когато човекът е център на научни изследвания, субект и обект на практическа дейност, общоприета позиция в демократичните общества е, че болничният духовник е органична част от болничните структури. Духовникът в болницата придружава пациентите и техните близки и приятели преди всичко в моменти на кризисни ситуации, така както това правят лекарите и останалият персонал в болницата. Духовните грижи в болницата са правно регламентирани. Налице е богат световен опит в сътрудничеството между терапевтичния екип и духовника. В това отношение, българските традиции са разрушени. Необходимо е тяхното възстановяване в съответствие със съвременния обществен статус. Резултатите от това изследване показват важността на проблема както за българските болници, така и за цялото ни общество.