Пълен текст

Медицината на палиативните грижи е нова сфера с голямо значение, която се занимава със сложна и все още ненапълно изяснена материя. Палиативните грижи се отнасят за терминалната фаза от процеса на боледуването, когато болният, близките и медицината се намират в състояние на безпомощност. Целта в такива случаи е да се осигурят на болния такива грижи, които ще допринесат за по-доброто качество на живот.

Основните характеристики на тази нова медицинска област са следните:

· утвърждава живота и разглежда умирането като нормален процес;

· не ускорява и не отлага смъртния изход;

· осигурява облекчаване от болката и от други мъчителни симптоми;

· интегрира психологическите и духовните аспекти на грижите;

· предлага подкрепа на семейството по време на заболяването и след смъртта на болния;

· изследванията са сведени до минимум и лечението е насочено към контролиране на симптомите и към психосоциалната подкрепа, а не към основния патологичен процес;

· в центъра на вниманието е човешкото същество, неговата личност и субективни чувства, предизвикани от заболяването и влиянието им върху семейството;

· контролът над болката е основната част от палиативните грижи при злокачествените заболявания.

Наименованието “палиативни грижи”, прието през 1966 г. официално в справочниците и речниците е заменено по-късно с “терминални грижи” - 1968 г., а през 1979 г. се възприема и наименованието “хоспис”. Изглежда “палиативни грижи” е за предпочитане, може би поради факта, че за медицинската аудитория то има респектиращо професионално звучене, освободено от затрудненията на другите два термина - религиозния подтекст на “хоспис” и твърде откритата асоциация със смъртта при “терминални грижи”.

Палиативните грижи продължават да се развиват като самостоятелна дисциплина в съвременните условия. Основната характеристика на тези грижи е свързана с начина на осъществяване на грижите, а не със специфичните техники и опит.

Програмите за палиативни грижи са резултат на усилията на много специалисти, които да бъдат подготвени да оценяват нуждите и възможностите на болния; да обучават и да съветват болния и семейството му да владеят правилното приложение на лекарствените средства за контрол на болката и на другите симптоми. Дейността при тези грижи е екипна - лекар, сестра, социален работник, доброволец и т.н. Основна роля в екипа играят медицинските сестри, тъй като те най-често са отговорни за информирането, съветването и обучението на болния и семейството му. Те осигуряват непрекъснатостта на грижите за болния в болниците и дома и поддържат контакт с лекуващия лекар. Медицинската сестра е най-близко до болния при проследяване на състоянието му и при оценяване на болката и другите симптоми. По принцип медицинските сестри приемат положително автономността, която имат в работата си по домовете и уважението, с което се ползват за активното сътрудничество. Хосписът е предимно сестринска дейност. В никоя друга област на здравеопазването професионализмът на медицинската сестра не е толкова очевиден колкото при хоспис грижите. Тук основната цел са грижите на медицинските сестри, а не лечението, осъществявано от лекаря.

При този вид медицински грижи се употребява понятието “качество на живот”, което през последните две десетилетия е наложено от усилията да се разкрият непреходните стойности на грижите в медицината. В своята същност качеството на живот има две страни обективна и субективна.

Субективността се измерва най-точно от гледна точка на пациента. Тъй като качеството на живот и многомерно, неговото определяне изисква да се интересуваме от различни области в живота на пациента, включващи физическо състояние, емоционално и социално благополучие. Физическото благополучие се отнася се отнася до промени във функциите на организма, възприемани от индивида и наблюдавани от персонала (обичайни примери в онкологията се отнасят до симптомите болка, гадене и умора). Физическото благополучие най-общо включва физическия комфорт, така както се възприема от пациента, симптомите на болестта и страничните ефекти на лечението. Функционалното благополучие включва способност на индивида да извършва дейности, свързани с неговите персонални потребности, амбиции и социална роля (дневна активност и такава, свързана с отговорности извън дома). Емоционалното благополучие е свързано с физическото, но се изразява с положителните (благоденствие) и отрицателните (дистрес) афекти. Обикновено онкологично болните имат по-слаб емоционален дистрес в сравнение с психично болните.

Социалното благополучие се измерва най-трудно защото е разностранно и включва получената социална подкрепа, уплътняване на свободното време, активността в семейството и интимния живот. То има определена значимост за адаптацията на болния към заболяването и преодоляването му. Субективната страна на качеството на живота включва възприемането на болестта, на лечението, на собствените очаквания и оценката на отношенията риск-вреда. Персоналната преценка за качеството на живота е динамична както във времето, така и с промяната на ситуациите. В този смисъл под качество на живота следва да се разбира пространството между действителното функционално ниво на индивида и собствения му идеален стандарт.

Пациентите, които могат да се примирят с принудителното ограничаване на жизнените им функции и надежди за бъдещето, се адаптират по-добре към заболяването и лечението. В интерес на коректността на оценката на качеството на живота, основния компонент субективност трябва да бъде включван винаги, когато палиативните грижи се отнасят до вземане на решение в хода на лечението. Така че дефиницията на качеството на живота може да изглежда така: качеството на живота се определя от положителната оценка на пациентите на нивото на техните настоящи функции и активност и от удоволствието, което получават от тях, сравнено с това, което считат за постижимо или идеално.

Най-често срещаните форми за организиране на палиативните грижи са:

1. Грижи по домовете. Организират се екипи и финансирането не се основават на институциите или на допълнителни средства към програмите.

2. Консултантски служби. Специално подготвени здравни специалисти осъществяват консултации в болниците или по домовете, както и на техните семейства. Задълженията им включват и насочването на болни към служби, които предлагат финансова помощ.

3. Дневен стационар. Този стационар се посещава от болните два-три пъти седмично. Те предлагат подкрепа на семейството като се грижат за болния.

4. Стационарни грижи. Хоспитализирани, когато домашните грижи са невъзможни, вниманието се насочва върху контрола на болката и на другите форми на физически и психически дистрес.

5. Подкрепа на близките на починалия. Обучени здравни специалисти или доброволци могат да подкрепят близките, които се нуждаят от помощ, за да преживеят загубата на близкия човек.

Програмите за палиативни грижи доказват убедително необходимостта от екипна медицинска дейност като признание, че никой специалист самостоятелно не би могъл да обхване всички нужди на семейството, което се грижи за терминално болен. Освен това необходимо е и обучение в областта на палиативните грижи както на специалистите, така и на доброволците и на близките на болните. На обучение подлежат на първо място медицинските сестри, общопрактикуващите лекари, семейството, приятелите и групите за подкрепа.