С интерес се запознахме с публикацията на проф. Е. Шипковенска, публикувана в брой 4, 2004 г. на списание "Здравен мениджмънт". В нея се съдържат отговори на редица въпроси, задавани ни от докторанти, с които ние се сблъскваме в ежедневната си работа, още повече, че последното пособие по такива проблеми е било издадено преди повече от 20 години.

Длъжни сме обаче да наблегнем на едно уточнение: При изготвяне на библиографския списък с цитирана литература начинът на подреждане, препоръчан в статията (както и он-лайн източниците) се отнасят само до публикации извън България. Поради все по-активното ползване на чужда литература през последните години авторите не оформят своите библиографски описания по националните ни стандрати. Според Българския държавен стандарт БДС 17377-96 Библиографско цитиране се отнася само до печатните документи - подреждането на цитираните източници става по азбучен ред (а не по реда на цитиранията), като се започва с източниците на кирилица, подредени по азбучен ред и се продължава с тези на латиница, също подредени по азбучен ред. Освен че е приет със закон, този начин подпомага наукометричните изследвания, с които нашите сътрудници се занимават и с които днешните докторанти ще се сблъскат утре, когато пожелаят да се хабилитират.

Новите видове документи – издания електронни носители (дискети, компактдискове, видеокасети и др.), също подлежат на регистрация в системата на текущата национална библиография. В този случай се използват Международният стандарт за описание на некнижни материали (ISBD/NBM) и Международният стандарт за описание на електронни ресурси (ISBD/ER). Посочените стандарти все още не са утвърдени от Комитета по стандартизация.
Повече информация за цитационните правила можете да получите от страницата на библиотеката на Икономическия Университет - Варна

http://www.ue-varna.bg/Library/guide/18.htm

И още нещо: изключително неприятно впечатление прави публикация в български източник (списание, книга) или дисертация, в която са цитирани единствено чужди източници - без значение дали са английски, руски, японски или китайски. Освен за непознаване на постановката на проблема в собствената си държава от страна на пишещия, това говори и за незачитане труда на всички български колеги, работили в същата област. Медицината е област, в която изключително рядко някой почва да създава нещо "от нулата" - всички ние, когато създаваме последната си теория или поредния съвършено нов метод за диагностика или лечение се опираме на създаденото от ред български учени преди нас - това сочи и нашият личен опит в писането на статии и дисертации. Взаимната неинформираност за работата на колегите има негативно отражение върху кариерата на учения в момента, в който той започне да издирва кой е цитирал неговите собствени трудове. То оказва негативно влияние и върху стила, формата и начина на цитиране на източниците, което е от значение за по-нататъшната съдба на Българската медицинска литература.

С поздрави и пожелания за ползотворна и съблюдаваща правилата научна работа: