Пълен текст

Резюме: Разработен е социално-либерален модел за развитие на здравеопазването в Р. България до 2009 г. Моделът предвижда по-нататъшно развитие на реформата в здравеопазването с прилагане на пазарни подходи в управлението, а също така контрол и стимулиращо участие на държавата при решаването на важни медико-социални проблеми. Моделът запазва НЗОК, но ограничава монопола й като позволява част от задължителните здравноосигурителни вноски да бъдат насочвани по желание от осигурените лица към лицензирани доброволни здравноосигурителни фондове. Предвидени са организационно-управленски форми за подобряване на достъпа до общопрактикуващия лекар, внедряване на нова система на училищно здравеопазване, повишаване ролята на държавата в опазване здравето на майките и децата, детското стоматологично здраве и др. Предлага се поетапно внедряване на национална система за електронно здравеопазване, включваща електронно здравно досие, лична електронна здравна карта на пациента и автоматизирани информационни системи в лечебните заведения. Етапно осъществяване на приватизацията в здравеопазването. Моделът предвижда разработката на учебни програми за формирането на нова генерация здравни мениджъри за постигане на високо ефективно българско здравеопазване. Моделът е съобразен с конкретната социално-икономическа обстановка и неговото прилагане може да започне в непродължителен срок от време.

Въведение

Предлаганият модел се разработи след внимателно изследване на актуалните проблеми на българското здравеопазване и възможностите на неговото развитие като система: състояние на общественото здраве; ефективност на здравната реформа; състояние на здравното обслужване; състояние на здравното осигуряване; лекарствена политика; приватизация; стратегически приоритети; основни цели.

Изходни постановки:

·     Здравеопазването в Р. България, което е в състояние на реформа вече 15 години, е обект на нарастващо недоволство от страна на пациенти, здравни специалисти, политици и мениджъри в здравеопазването.

·     Здравеопазването в икономически развитите страни не е и не може да бъде обект на непрекъснати революционни промени. Системата на национално здравеопазване придобила европейски вид, се нуждае от добре обмислени и основани на доказателства промени, реално приложими в конкретната съществуваща икономическа, социална и културна среда в България.

·     Построяването на модел за развитие изисква балансиране на обществените ценности, социалния характер на здравеопазването и финансовата рамка за контрол върху здравните разходи в съответствие с принципите на Европейската здравна реформа.

·    В основата на модела следва да стои пациентът като обект на здравното обслужване, както и концепцията за водещата роля на индивида в опазването и укрепването на собственото му здраве.

·     Хроничното недофинансиране на здравеопазването изисква разработката на приемлива форма за постепенно увеличаване на показателите за финансиране с цел достигане долната граница на европейското равнище.

·     Плуралистичният характер на предлагания социално-либерален модел следва да включва използването на пазарни подходи в управлението на здравеопазването като запазва регулиращата и стимулиращата роля на държавата при решаването важни медико-социални проблеми.

Проблеми на общественото здраве в България

България е “рекордьор” сред европейските страни по отрицателен естествен прираст на населението. Налице е реална депопулация на нацията. В перспектива отрицателният естествен прираст ще доведе до ускорено намаляване броя на населението в детска и активна възраст както и на това в репродуктивна възраст.

Напредналият процес на демографско стареене на населението има за резултат нарастващо хронифициране на заболяванията, изискващо повече ресурси за продължително лечение и рехабилитация.

Анализът на смъртността установява висока обща смъртност на населението и нейното “подмладяване” изразено в повишаването й сред възрастовите групи 20-39 години, както и нарастваща свръхсмъртност при мъжете.

Детската смъртност у нас през последното десетилетие се стабилизира на ниво около 15 – 16 на хиляда, което представлява висока стойност от гледна точка на европейските стандарти.

Наблюдаваната многогодишна тенденция за нарастване смъртността от сърдечносъдови и злокачествени заболявания продължава и през последните години. На тях се дължат повече от 75% от всички умирания в страната.

Регистрираната заболеваемост в нашата страна показва постъпателно увеличение след 1995 год. В нейната структура по обращаемост първо място заемат болестите на дихателната система, следвани от болестите на нервната система и сетивните органи, сърдечносъдовите болести, психичните разстройства и др.

Епидемиологични проучвания, осъществени през последните две десетилетия показаха, че относителният дял на скритата (нерегистрирана) заболеваемост съставлява около 55% от сумарната заболеваемост, което показва, че обществеността и здравната администрация у нас не разполагат с пълна информация за състоянието на общественото здраве.

Сред неблагоприятните тенденции в здравното състояние особено впечатлява рязкото нарастване на първичната инвалидност, достигаща през 2003 г. до 17.6 на 1000 жители над16 годишна възраст. Процентът на лицата с 90% загубена трудоспособност достига обезпокоително високи стойности – 41.1% за 2003 г.

Регистрираната заболеваемост от активна туберкулоза нарастват от 106.0 на 100 хил. жители през 1990 год. до 168.2 на 100 хил. жители през 2003 г.

Бързо нарастващият брой на регистрираните психични разстройства превръща психичните заболявания във все по сериозен медико-социален проблем. Особено интензивно нараства честотата на депресивните неврози и специфичните за детската възраст неврози. Стръмна възходяща крива имат острият стрес, адаптационните реакции, шизофренията и наркотичната зависимост.

Показателите за заболеваемостта в детската и юношеската възраст (хипертония, неврози, гръбначни изкривявания, зрителни аномалии, наднормено тегло и др.) показват възходяща тенденция и най-често са подценени като приоритет на общественото здравеопазване.

В международен аспект сред развитите европейски държави и страните кандидати за членство в ЕС България има най-нисък естествен прираст и най-висока детска и обща смъртност.

Международните сравнения по отделни класове болести показват, че показателите за разпространението на сърдечносъдовите заболявания и исхемичната болест на сърцето у нас са два пъти по-високи от тези в страните от Европейския съюз. Смъртността от мозъчно съдова болест в България е между 5 и 6 пъти по-висока от страните в ЕС и 1,5 пъти по-висока от страните в Източна и Централна Европа. Смъртността от самоубийства е 1,5 пъти по-висока от ЕС и почти равна на другите страни от Източна и Централна Европа. Регистрираните нови случаи на туберкулоза са пет пъти повече от ЕС и надвишават тези в страните от Източна и Централна Европа.

Влошеното здраве на българското население е резултат и от въздействието на редица рискови фактори свързани с начина на живот, замърсяването на околната среда, стреса, тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол, хиподинамията и др., въздействието на които е изключително вредно за децата и юношите. Подценяването на профилактичния подход и промоцията на здравето от здравната администрация допълнително потенцират влошаването на общественото здраве.

Анализът на показателите за състоянието на общественото здраве в България разкрива прояви на дълбока национална здравна криза. Съществуват научно аргументирани основания за преосмисляне и генерална промяна на здравната политика – приоритети, цели, параметри и механизми за реализация на здравната реформа в България.

Неефективната реформа на българското здравеопазване

Не съществуват обществени съмнения, че здравната реформа в България е обективен и необратим процес. Неуспехите на здравната реформа до сега са свързани с нейната здравно-политическа рамка, както и с подходите на нейната реализация.

Генералните причини за нерешаването на съществуващите национални здравни проблеми и за неефективната реформа в българското здравеопазване са:

·           липса на политическа воля за издигане здравето на нацията сред водещите национални приоритети с цел гарантиране на националната здравна сигурност;

·        непознаването на сегашното състояние и тенденциите на общественото здраве, поради липсата на компетентен експертен анализ;

·        липса на реалистично обосновани здравни приоритети, обща здравно-политическа концепция и модел;

·         възприемане на готови чужди рецепти и абстрактни здравно-организационни модели за реализиране на здравната реформа;

· дългогодишна управленска немощ в здравната система, отказ от борба с корупцията в здравеопазването.

По-съществените фактори допринесли за неефективните резултати от реформирането на българското здравеопазване са:

·      ниска управленска компетентност на всички нива на здравната система;

·        абсолютизиране на пазарните механизми в здравеопазването;

·      монополно положение на Националната здравноосигурителна каса;

·        подмяната на целите на реформата със средствата за нейната реализация, при което ключовата дума “пациент” най-често липсва в институционалните постановки и документи;

·        провеждане на структурна реформа “на всяка цена” без оценка на риска и гаранции за крайните резултати;

·       липсата на система за ефективен публичен контрол за хода на реформата и за целесъобразно изразходване на средствата за задължителното здравно осигуряване;

·        преобразуване на публичните здравни заведения в търговски дружества;

·        недостатъчни гаранции за равнопоставеността и развитието на частния сектор в здравеопазването;

· използване на “магически” организационни модели без отчитане на българските условия и възможности;

· въвеждане на непрецизно и фрагментирано здравно законодателство, което поражда вторични тенденции към дехуманизация;

·   несъответствие между здравните потребности, поставените цели и ограничеността на ресурсите, отделяни за здравеопазване;

·      създаване на условия за конфликт между икономически интереси и социални ценности, вследствие появата на нови “центрове на сила в здравеопазването”.

Проблеми на здравното обслужване

Стремежът за бърза и едноактна здравна реформа наруши стабилността, връзките и координацията между различните нива на здравните организации и в частност между извънболничната и болничната помощ, като доведе до дестабилизация на здравната система в нейната цялост.

Внедряването на пазарни механизми в здравния сектор без достатъчно развита обща пазарна система в страната доведе до криза в достъпа на населението до здравно обслужване. На практика се разви пазар на здравето, вместо пазар на здравните услуги. Това най-осезателно се прояви в рамките на високо специализираната помощ. В резултат се формира разочарование на населението от официалната медицина и поява на “черен пазар” на здравните услуги.

Свободният избор на личен лекар и болнично заведение от страна на пациентите остана нереализиран в пълния си обем, поради редица организационни и икономически причини. Най-засегнати са жителите на селските и слабо населените райони в страната. Пациентите са изправени пред дилемата кой път да поемат, официалния дълъг път на здравноосигурените лица или неофициалния път на черния пазар в здравеопазването.

Още преди началото на реформата се мотивира неоправдан максимализъм в очакванията на населението. Липсата на единна информационна система за проучване мнението на пациентите за здравното обслужване и резултатите от здравната реформа не позволи да се направи обективен управленски анализ за адекватна реакция.

За да бъде удовлетворен пациента от контакта си със здравната система и нейните структурни звена е необходимо:

· осигуряване на равнопоставеност, достъпност и качество на медицинската помощ;

· формиране на нови професионални, организационни и управленски компетентности в здравеопазването;

· внедряване на нови етични критерии в медицинската дейност;

· формиране на нова здравна култура на обществото на базата на ясни права и отговорности на пациента;

· актуализиране модела на медицинско образование, съобразен със съвременните европейски стандарти.

Проблеми на здравното осигуряване

Съществуват значителни слабости и несъответствия в сега действуващия Закон за здравното осигуряване. Резултат от това е непълният осигурителен обхват на отделни лица и групи от населението. Числеността на неосигурените и частично осигурените лица за страната надхвърля 1 милион души.

Отсъствието на яснота относно подходите за решаване на проблема с нарастващия брой неосигурени лица има за резултат липсата на съгласие относно подходите, използвани за неговото решаване. Възможните опции в тази насока включват разработване на нови програми за здравно неосигурени лица, финансирани от бюджета и други източници (неправителствени, благотворителни и други организации).

Недобре регламентираните взаимоотношения между Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването, доброволните здравно-осигурителни фондове и осигурените от една страна, както и съществуващите ограничения и несъвършенства в ежегодното договаряне на Националния рамков договор блокират функционирането на системата.

Неравнопоставеността при заплащането на дейностите в първичната медицинска и болничната помощ, както и почти липсващите между тях интегративни механизми имат за резултат дезорганизация и волунтаризъм в медицинското обслужване на населението.

Липсващата система за ефективен публичен контрол върху нецелесъобразното и приоритетно изразходване на средствата на задължителното здравно осигуряване и върху ежегодния процес на разработка и утвърждаване на Националния рамков договор, често водят до трудно преодолими и неуправляеми конфликти между партньорите в процеса на договаряне.

Несъвършената информационна система на здравното осигуряване води до вземането на субективни, корпоративно наложени или некомпетентни решения в системата на задължителното здравно осигуряване.

Всичко това изисква прилагането следните управленски интервенции:

· въвеждане на адекватни промени в закона за здравното осигуряване;

· подобряване на институционалния контрол и изграждане на система за ефективен обществен контрол върху финансирането на здравноосигурителните дейности; борба с корупцията на всички равнища на здравната система и НЗОК;

· равнопоставяне фондовете за задължително и доброволно здравно осигуряване и преразпределение на финансовите потоци от здравноосигурителните вноски;

· подобряване контрола върху обхвата на задължителното здравно осигуряване и мониторинг върху броя на неосигурените лица;

· финализиране разработката на интегрирана информационна система за мониторинг и контрол върху дейностите на НЗОК и за вземане на информирани решения.

Приватизацията в здравеопазването

Процесът на приватизация в някои сфери на здравеопазването изостава чувствително. Това се дължи на ниската здравнополитическа, административна и икономическа компетентност на здравната администрация.

Липсват политически дебат и политическа воля за определяне на баланса между държавната и частната собственост в здравеопазването.

Всичко това води до нулев процент на приватизация в болничната помощ и незавършеност на процеса в областта на санаторно-курортната помощ.

Необходимо е актуализиране на националната здравна карта въз основа на задълбочено проучване на реалните здравни потребности на населението като се вземе под внимание наличието и на частни лечебни заведения.

Опитът показва, че за да бъдат успешно развити моделите за приватизация в сферата здравеопазването те се нуждаят от стабилна законова и нормативна рамка, от високо професионален управленски капацитет и добро информационно осигуряване.

Лекарствена политика

През последните три години неадекватната лекарствена политика в българското здравеопазване е довело до двукратно нарастване на разходите за медикаменти при необосновано увеличение в броя на лекарствопотребителите. Необходим е внимателен и задълбочен анализ на ефективността от направените разходи и търсене на нови възможности в това направление. Прекратяване практиката на монополно налагане на определени медикаменти от конкретни фирми. Увеличаване делът на изплатените рецепти от НЗОК и доброволните здравноосигурителни фондове. Значим проблем е изразходването голям относителен дял от средствата за здравеопазване за малък брой лекарства, което налага да се даде предимство на генеричните медикаменти.

Стоматологично обслужване

Стоматологичното обслужване е изцяло в сферата на извънболничната помощ. Масовите потребности от стоматологична помощ обхващат всички възрастови и професионални групи и формират в значителна степен мнението на населението за цялата система на здравеопазване. Държавата изцяло се е оттеглила от отговорност за този масов вид медицинска помощ. НЗОК покрива минимален и крайно недостатъчен дял от разходите за стоматологично лечение. Формиран е непреодолим проблем за получаване на стоматологична помощ особено от социално слабите слоеве на населението като за част от тях тя е напълно недостъпна.

Здравен туризъм

През последните десетилетие санаторно-курортната мрежа е в процес на упадък. Драстичното увеличение на стойността на това лечение, съпоставено с общото обедняване на населението, доведоха до стагнация на дейността в тази сфера и значително съкращение на санаториалните легла, чиито брой в сравнение с 1998 г. е 9 пъти по-малък. Силно амортизирана е балнеологичната база на тези заведения. Значителна част от минералните води, сред които и такива с уникални лечебни свойства, се изливат неизползвани, а източниците за калолечение са подложени на неконтролирано използване. Необходимо е Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на икономиката и общините да разработят национална стратегия за здравен туризъм, която да включва съвместни инвестиции и действия за комплексно изграждане на хотелска част и модерни заведения за физиотерапия, рехабилитация, балнеолечение, калолечение, борба със затлъстяването, пътеки на здравето и други. В тези инвестиции би следвало да вземат участие и доброволните здравноосигурителни фондове.

Стратегически приоритети в здравеопазването

Преодоляването на съществуващите неблагоприятни тенденции в здравното състояние на населението изисква да се формулират стратегическите приоритети на здравеопазването през следващите 3 - 5 години, които са:

1. Гарантиране на социално справедлив достъп до различните нива на медицинската помощ при определени стандарти върху принципа “Равен достъп при равни здравни потребности” чрез усъвършенстване организацията на труда - връзка, координация и приемственост - на общопрактикуващите лекари, в извънболничната специализирана и в болничната помощ.

2. Извеждане на профилактика и здравната промоция като водещ национален приоритет.

3. Обособяване на здравните проблеми на подрастващите (до 18 годишна възраст) като национален здравен приоритет с гарантиран обществено-държавен ангажимент за тяхното профилактично, диагностично, лечебно и рехабилитационно обслужване чрез интегрирани дейности и създаване на здравни структури за новородени, предучилищна и училищна възраст. Перинаталната детска смъртност да се сведе от около 14%о до 8%о.

4. Гарантиране на здравна сигурност и здравна солидарност чрез баланс на обществените и индивидуалните права, отговорности и интереси и финансово стабилизиране на системата.

Реализирането на първия приоритет ще наложи осезателно да се усъвършенствува организацията на труда на общопрактикуващите лекари, на извънболничната специализирана помощ и на болничната помощ и преди всичко връзката, координацията и приемствеността между тези три нива.

Реализирането на втория приоритет е свързано с активното участие на всички нива на компетентните в здравната промоция медицински органи, както и с целенасочено финансиране от държавата на комплексни профилактични програми, насочени към решаването на важни медико-социални проблеми.

Осъществяването на третия приоритет изисква интегрирани медико-социални дейности за преодоляване на дългогодишния формален подход към здравето на подрастващите, изразяващи се в създаване на конкретни форми и структури на здравната мрежа за новородени, предучилищна и училищна възраст.

Постигането на четвъртия приоритет се осъществява чрез подобряване управлението на интегрираната национална здравна система, стабилизиране на финансовите ресурси, междусекторно партньорство, участие на неправителствените организации, стимулиране на участието в доброволното здравно осигуряване.

Важна роля за осъществяването на посочените приоритети трябва да се даде на мениджмънта на националното здравеопазване на политическо, стратегическо и оперативно нива.

Основни цели на реформиращото се българско здравеопазване са:

Осигуряване на здравно обслужване с определени стандарти и доказана ефективност.
Подобряване на общественото здраве чрез система от стимули за повишаване на обществената и личната отговорност.
Формиране на ново индивидуално и обществено отношение към здравето като основа на здравословен стил на живот и за постигане на здравна сигурност на нацията.

Ключово понятие в рамките на модела е здравната сигурност на нацията като система от норми за дейности, отношения и стил на живот, гарантиращи равнопоставеност по отношение здравето, трудоспосбността и активното дълголетие на гражданите.

Потребност от нова здравна политика

Необходими стъпки за реализация

1. Изходна и решаваща предстояща стъпка следва да бъде утвърждаването на европейския здравно-политически принцип: Нов универсализъм, като основен принцип в българската национална здравна политика. Адекватен на глобалната стратегия на СЗО “Здраве за всички в 21 век” този принцип изисква гарантиране не само на базовите здравни услуги за бедните слоеве от населението в рамките на първичната медицинска помощ. Трябва да се осигури общодостъпна висококачествена базова медицинска помощ, отговаряща на критериите за медицинска ефективност, икономическа и социална приемливост за всички слоеве на обществото.

Наложително е да се подчертае ролята на Правителството, за управлението на здравната реформа. Отговорността на Правителството не бива да се скрива или замъглява зад пазарния механизъм и приватизацията в здравеопазването. Пазарният механизъм е средство, а не цел на здравната реформа. Необходимо е цялостно преоглеждане на съществуващото здравно законодателство с оглед хармонизирането му с европейските стандарти.

2. Израз на политическа воля ще бъде въвеждането на минимален праг за осигурени финансови ресурси за здравеопазването в страната в размер на 5.0% от БВП през 2006 г. и съобразно развитието на страната към 2009 г. – този минимален праг да се установи на 5.9% от БВП, като по този показател тя се доближи до страните от Европейската общност. Набирането на средствата за това увеличение да се осигури от държавния и общинските бюджети, НЗОК доброволните здравноосигурителни фондове и разходите на отделните домакинства. За периода 2005 - 2009 година средствата, заделени от държавния и общинските бюджети и НЗОК да нараснат от 4.3% до 5.9% от БВП. Средствата от доброволните здравноосигурителни фондове да достигнат 1.1% от БВП, а относителният дял на средствата, заделени за здравеопазване от отделните домакинства, да се задържи и да не превишава нивото за 2003 г. – 1.2% от БВП на страната (табл. 1).

Таблица 1

3. Да се усъвършенствува системата за отчисляване на задължителните вноски за здравно осигуряване като отчисленията от работодателя (4%) продължават да се внасят в НОИ, а отчисляваните от работника (2%) - да бъдат насочвани по желание в избран от него лицензиран здравноосигурителен фонд.

Този подход ще позволи да се подобри финансирането на здравеопазването и ще даде по голяма свобода за избор от пациента на осигурителен фонд. Възможността за избор ще наложи на конкуриращите се фондове да предлагат на осигурените възможно най-добри пакети медицинско обслужване. Така ще се създадат предпоставки за равнопоставеност между НЗОК и доброволните здравноосигурителни фондове и за постепенно ограничаване монопола на НЗОК в конкурентна среда.

4. Премахване монопола на НЗОК чрез:

·   Свободен избор на здравноосигурителен фонд.

·    Свободен избор на здравни услуги и стоки.

·    Стимулиране на доброволното здравно осигуряване чрез преференциални условия за работодателя и гражданина.

5. Въвежда се “тристълбов модел” на здравно осигуряване, който превръща здравноосигурителните фондове в основни източници на здравни услуги за населението чрез:

·      Задължително здравно осигуряване, осъществявано от лицензирани здравноосигурителни фондове на базата на пълна солидарност. Тук размерът на осигурителната вноска се определя от дохода на здравноосигуреното лице. Принципът на солидарност позволява всеки гражданин да ползва необходимите му здравни услуги и стоки в съответствие с основния здравноосигурителен пакет, утвърден от съответния здравноосигурителен фонд;

·         Задължително допълнително здравно осигуряване на базата на частична солидарност. В този случай всяко здравноосигурено лице се осигурява според доходите си и определена според индивидуалните възможности допълнителна премия, срещу което ползва здравни услуги и стоки над основния здравноосигурителен пакет, надстроен с избрани от лицето допълнителни здравни услуги и/или стоки в рамките на установен лимит.

·        Доброволно здравно осигуряване на базата на ограничена солидарност. Тук всеки гражданин самостоятелно определя потребността от необходимите му пакети здравни услуги и стоки.

·          На всяко здравнооосигурено лице се гарантират здравни услуги и стоки в рамките на основния здравноосигурителен пакет.

6. В случаите на превишаване на потреблението по основния здравноосигурителен пакет при социални показания разходите се поемат от специализиран фонд, финансиран от държавата, който заплаща медицинската помощ на социално слабите, както и на неосигурените по обективни причини лица до внасяне на нормативно дължимите вноски.

7. Разработване на национална и областни стратегии за развитие капацитета на българското здравеопазване, основани на реалните здравни потребности на населението.

8. Основна задача на новата лекарствена политика е реално увеличаване броя на лекарствопотребителите при нов механизъм на контрол върху лекарствопотреблението. Разходите за скъпо лечение до определен лимит се поемат от държавата по специално разработени програми.

9. Да се снижи относителният дял на разходите за лекарства - от 30% на 15 - 20% от общите здравни разходи, покривани от бюджета и осигурителните фондове.

10. Държавата и общините поемат отговорност за стоматологичната профилактика и лечение при децата, учениците и социално слабите слоеве от населението над предвидените за целта средства от здравноосигурителните фондове.

11. Да се преоцени практиката на изключване финансирането на общинските болници от общинските бюджети. Този подход лишава местните органи на самоуправление от задължението да осигурят и мониторират адекватна медицинска помощ за своето население.

12. Целенасочено внедряване на електронно здравно досие, лична електронна здравна карта на пациента и автоматизирани информационни системи в лечебни заведения и здравноосигурителни фондове като етап от внедряването на национална система за електронно здравеопазване.

13. Осъществяване на ефективен публичен контрол върху цялостния процес на здравното осигуряване на населението чрез разширяване участието на организациите, изразяващи интересите на пациентите, в управителните органи на здравноосигурителните фондове.

14. Установяване на ефективно публично-частно партньорство в здравеопазването чрез нови нормативни и организационни технологии за преодоляване на относително изолираното функциониране на частния сектор като партньор, споделящ отговорността за общественото здраве.

15. Гарантиране безпрепятствения достъп на пациента до личния лекар:

·      Въвеждане на оптимален брой записани пациенти при един личен лекар.

·       Регламентиране на система за публично-държавен контрол върху цялостната дейност на личния лекар.

·       Внедряване система за повишаване квалификацията и организацията на труда на личния лекар.

·        Въвеждане на нова система за финансиране на личния лекар на база брой обслужвано население и обем извършена дейност.

·       Премахване на потребителските такси.

·        Развитие на групови практики от общопрактикуващи лекари с цел осигуряване на 24-часова неотложна помощ, възможности за квалификация и правата по Кодекса на труда.

·         Подобряване координацията на личния лекар със системата на спешната медицинска помощ, специализираната извънболнична и болнична помощ.

16. Подобряване достъпа на пациентите до високоспециализираната болнична медицинска помощ, особено на селските жители и за определени рискови професионални групи, чрез актуализация на Националната здравна карта. Това налага във всяка област да се запази поне една държавна МБАЛ.

17. Качествено подобряване на приемствеността между доболничната и болничната помощ чрез очертаване маршрута на пациента в отделните сектори на здравната система. Необходимо е единна информационна система на здравеопазването перманентно да осигурява данни за управленски анализ на маршрута на различните категории пациенти с оглед осигуряването на тяхното ефективно интегрирано медицинско обслужване.

18. Премахване статута на търговски дружества за университетските болници, специализираните национални центрове и диспансерите.

19. Водещата роля на специалиста в диагностично-лечебния процес се регламентира чрез въвеждане на адекватни механизми на заплащане на базата на реално остойностяване на медицинските дейности.

20. Приоритетно развитие на промоцията на здравето като основа за здравно-обусловено качество на живота. Чрез национални програми акцентът се поставя върху програмирани превантивни дейности по управление на социално-значимите заболявания (рискови фактори и групи) и условията на труд. Общината да стане основна естествена територия за реализиране на комплексни оздравителни дейности на нейните жители.

21. Ново съдържание на профилактичната дейност в училищата в духа на стратегията на СЗО за промоция на здравето, чрез създаване на пряка организационна и информационна връзка между училищната здравна служба и личния лекар.

22. Усъвършенстване достъпа на населението до специализирана и високоспециализирана медицинска помощ. Трансплантацията на органи се съсредоточава в университетските центрове на София, Пловдив и Варна; Чрез национална програма акцент се поставя върху формиране на екипи от високо квалифицирани специалисти и осигуряване на необходимата материална база.

23. Да се актуализира и осигури логическа взаимосвързаност в правната уредба, касаеща приватизацията в областта на здравеопазването при спазване на следните основни принципи:

Запазване на държавни и общински лечебни заведения, гарантиращи висококачествена и високоспециализирана здравна помощ и, в същото време, равен достъп до здравни грижи и стоки за всички категории население.
Етапност в осъществяване на приватизацията в здравеопазването:
Първи етап – бърза и без изискване за запазване предмета на дейността приватизация на лечебните заведения, които не са включени в здравната карта.
Втори етап – постепенна приватизация на лечебните заведения, които не са в системата на държавните и общинските лечебни заведения, след задълбочено разработване и защита на програмите за развитие на дейността и гарантиране предмета на дейност през достатъчно продължителен период.
Провеждане касова приватизация на посочените в първия етап лечебни заведения (без привилегии, преференции, използване на компенсаторни бонове и други), гарантираща реални постъпления на средства, предназначени за развитие на здравната система, а за лечебните заведения от втория етап – успешно функциониране и развитие.

24. Да се привлекат наши и чужди капитали в изграждането на съвременна мрежа за санаторно лечение и рехабилитация на базата на лечебните минерални води и други климатични фактори.

25. Разработване на по-ефективна система за специализация и непрекъсната квалификация на всички категории медицински персонал чрез достъп до нови учебни форми - изнесено обучение, дистанционно обучение, регионални семинари и др.

26. Усъвършенстване на учебните програми в медицинската образователна система за осигуряване на здравното обслужване с адекватно подготвени кадри чрез въвеждане европейските стандарти на минимално изисквано ниво на компетентност.

27. Въвеждане на професионалния мениджмънт и маркетинг в управлението на здравеопазването. Медицинските университети да разработят и внедрят програми за системно и продължаващо академично обучение по здравен мениджмънт въз основа на държавен стандарт по нива и длъжности. Създаване на нова генерация здравни мениджъри, съчетаващи в себе си логиката на медика с логиката на икономиста.

Заключение

Така разработеният модел е съобразен с конкретната социално-икономическа обстановка и културна среда в Р. България. Неговото прилагане изисква адекватни промени в актуалната правна и нормативна база и може да се стартира в непродължителен период от време.